Можем да започнем с един куршум и с пушката, която

Можем да стартираме с един патрон и с пушката, която го е изстреляла. Обикновено този метод прави работа: съгласно непоклатимо драматургично предписание, в случай че в първо деяние на сцената виси пушка, то в края на пиесата тя безусловно ще гръмне. Но коя пушка и кой патрон? По това време ги е имало в обилие.
А можем да стартираме напълно прозаично – с палтото. Само че не е ли незаслужено да стартираме с палтото вместо с индивида, който го е облякъл? Тъкмо поради това палто обаче, и по-точно, поради метода, по който е изобразено, помним този човек, в случай че въобще го помним. Как ли би се почувствал той? Облекчен, развеселен, малко афектиран? Зависи по какъв начин тълкуваме характера му от дистанцията на времето.
Джак Ричър още веднъж е тук: Откъс от " Стражът ", Лий Чайлд
1   Беше понеделник заран. Ръсти Ръдърфорд излезе от жилището си тъкмо една седмица след уволнението. Първите няколко дни сл...
Джулиан Барнс, притежател на премията „ Букър “ и ревнив франкофил, ни придвижва в Париж от края на XIX в., с цел да обрисува Бел епок посредством живота на една забележителна персона: доктор Самюел Поци.
През лятото на 1885 година в Лондон идват трима французи с желание да вършат покупки „ за духа и окото “. Единият е принц, другият е граф, а третият е човек с елементарен генезис и италианска фамилия: доктор Поци.
Самюел Поци е хубав и харизматичен. Той е хирург и гинеколог, академик, колекционер, световна персона, женкар и непосредствен другар на Сара Бернар. И мъжът, изобразен на един от най-великолепните портрети на Джон Сингър Сарджънт. Сложните връзки в фамилията на доктор Поци се развиват на фона на епохата на разкоша и удоволствията, която обаче непрекъснато демонстрира своята истерична, нарцистична и декадентска същина. Това е време на жестоки предубеждения и гневен шовинизъм, което наподобява прекалено много на нашето.
„ Мъжът с аленото палто “ е автентичен портрет на Бел епок с нейните герои и злодеи, с нейните писатели, художници и мислители... и на живота на един човек, изпреварил времето си.
Излиза " Книга на копнежите "
„ Аз съм Ана. Бях брачна половинка на Исус бен Йосиф от Назарет. Нарекох го Моя любим, а той на смешка ме кръсти Малка мълния. Твърде...
Джулиан Барнс е създател на тринайсет романа, измежду които „ Папагалът на Флобер “, „ Предчувствие за край “ (спечелил „ Букър “ през 2011 г.), „ Шумът на времето “ и „ Единствената история “. Той е написал три сборника с разкази и осем есеистични книги. Носител е на редица литературни награди: английската „ Дейвид Коен “, френските „ Фемина “ и „ Медиси “, италианската „ Гринцане Кавур “. През 2017 година е почетен с Ордена на Почетния легион на Франция.