Цареубийците на освободителя ни Александър II вдъхновявали наши възрожденци
Може ли деликатното прочитане на историята да ни разкрива нови и от време на време шокиращи обстоятелства? Какво е общото сред убийците на Александър II и концепциите, които са вдъхновявали нашите възрожденци-просветители?
Разказ на Владислав Генов, праправнук на Гено Недялков Костадински - “Мусинският издател” (1861-1928 г.):
В статията, която намерих за прапрадядо ми в семейния архив, публикувана в списание “Отечество” (брой 210 от 10.07.1984 г.), пишеше, че жадният за знания и просвета горещ патриот Гено Недялков (Костадински) на 27 години става студент в Москва (1888 г.).
Незабравим отпечатък върху него оставят лекциите на любимия му преподавател, историкът проф. Павел Виноградов. Общуването с писателите народници Павел Засодимский, Глеб Успенски, теоретика на народничеството Николай Михайловски.
Живеем в ерата на интернет, когато информацията е само на един клик разстояние. Реших да се запозная по-подробно с тези видни прогресивни дейци и техните възгледи, повлияли толкова силно на прапрадядо ми. Съответно отворих “търсачката”. Бях потресен от това, което прочетох за тях.
Все едно че четях за вражески агенти,
работили срещу Русия, а не за будни умове
Започвам с проф. Павел Гаврилович Виноградов: има дворянски произход, изключително успешна академична кариера в Царска Русия и Оксфордския университет (Великобритания), специализирал във въпросите на произхода и развитието на западноевропейския феодализъм, несъгласие с властта в Русия, и логично в специалната за Русия 1917 г. получава рицарско звание в Англия (по-нататък “Баронет” и “Сър”). През 1918 г. става британски поданик.
Погребан в Холиуел (Оксфорд) през 1925 г. на 71 г. Надписът на гроба му гласи: “Hospitae Britanniae gratus advena” - “На гостоприемната Британия благодарния пришелец”.
Убийците, или любовта, която взриви империята - София Перовска и Андрей Желябов
В днешно време специалисти от такова ниво и аналитични способности заемат най-високи длъжности в глобални концерни и в разузнаването.
Следващият е Павел Засодимский: в библиотеката му в Санкт Петербург, с адрес бул. “Невский” 80, се е събирало ръководството на партия “Народна воля” (терористична организация). Сред тях са София Перовска и Андрей Желябов - убийците на Александър II - Царят Освободител на България.
Дамата е родена в аристократично семейство,
но се влюбва в крепостния селянин.
Там с ръководството на партия “Народна воля” се е срещал и Николай Михайловски.
За Глеб Успенски: След края на гимназията през 1861 г. постъпва в Санктпетербургския университет в юридическия факултет (освободен във връзка с материални затруднения), а през 1862 г. постъпва в Московския университет в юридическия факултет, но през следващата година напуска заради недостиг на средства. От 1862 г. работи като писател.
През 1871 г. “бедният писател” Успенски заминава в чужбина, бил е в Германия и Франция (Париж).
През януари 1875 г. “бедният писател” отново заминава за чужбина, живял е в Париж и Лондон. Връща се в края на лятото. Там той влиза във връзка с представители на “Народна воля”.
В апартамента на Успенски най-видните членове на “Народна воля” посрещат заедно със стопанина новата 1881 г.
Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, организиран от “Народна воля” и осъществен от първомартовци. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург е взривена бомба. След като той слиза от колата, един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната.
Всички тези добре платени “прогресивни дейци” и “професионални говорилни” внасят своята лепта в грандиозния план по унищожаването на великата руска империя и нейната култура.
Две думи за Гено Недялков Костадински:
Апостолите Стефан Стамболов, отец Матей Преображенски, поп Харитон, Христо Караминков (Бунито) - тези хора са намирали подслон в дома на кмета на село Мусина и дядо на моя прапрадядо Гено Недялков Костадински.
Бъдещия депутат-народняк в 8-ото и 11-ото обикновено общо събрание е и легационен служител в Санкт Петербург и Лондон
Гено Недялков Костадински правилно е разбирал, че след пет века робство изоставането ни от развитите страни е огромно. И образованието е най-важното. Затова, ставайки кмет на Мусина (като дядо си), той организира здателство и печата “Селски вестник” и “Евтина библиотека” - издания, насочени към просвещаване на обикновения селянин.
Изводът, който правя, е: за съжаление, той се вдъхновява от професионалните либерални “говорилни” в Русия и техните “трудове” вместо акцентът да е изцяло върху абсолютния прагматизъм - тоест информация за последните достижения на науката и промишлеността, селското стопанство, медицината. На прост и достъпен език да се обясняват важните събития в икономиката и политиката и техните последствия за населението.
Разказ на Владислав Генов, праправнук на Гено Недялков Костадински - “Мусинският издател” (1861-1928 г.):
В статията, която намерих за прапрадядо ми в семейния архив, публикувана в списание “Отечество” (брой 210 от 10.07.1984 г.), пишеше, че жадният за знания и просвета горещ патриот Гено Недялков (Костадински) на 27 години става студент в Москва (1888 г.).
Незабравим отпечатък върху него оставят лекциите на любимия му преподавател, историкът проф. Павел Виноградов. Общуването с писателите народници Павел Засодимский, Глеб Успенски, теоретика на народничеството Николай Михайловски.
Живеем в ерата на интернет, когато информацията е само на един клик разстояние. Реших да се запозная по-подробно с тези видни прогресивни дейци и техните възгледи, повлияли толкова силно на прапрадядо ми. Съответно отворих “търсачката”. Бях потресен от това, което прочетох за тях.
Все едно че четях за вражески агенти,
работили срещу Русия, а не за будни умове
Започвам с проф. Павел Гаврилович Виноградов: има дворянски произход, изключително успешна академична кариера в Царска Русия и Оксфордския университет (Великобритания), специализирал във въпросите на произхода и развитието на западноевропейския феодализъм, несъгласие с властта в Русия, и логично в специалната за Русия 1917 г. получава рицарско звание в Англия (по-нататък “Баронет” и “Сър”). През 1918 г. става британски поданик.
Погребан в Холиуел (Оксфорд) през 1925 г. на 71 г. Надписът на гроба му гласи: “Hospitae Britanniae gratus advena” - “На гостоприемната Британия благодарния пришелец”.
Убийците, или любовта, която взриви империята - София Перовска и Андрей Желябов
В днешно време специалисти от такова ниво и аналитични способности заемат най-високи длъжности в глобални концерни и в разузнаването.
Следващият е Павел Засодимский: в библиотеката му в Санкт Петербург, с адрес бул. “Невский” 80, се е събирало ръководството на партия “Народна воля” (терористична организация). Сред тях са София Перовска и Андрей Желябов - убийците на Александър II - Царят Освободител на България.
Дамата е родена в аристократично семейство,
но се влюбва в крепостния селянин.
Там с ръководството на партия “Народна воля” се е срещал и Николай Михайловски.
За Глеб Успенски: След края на гимназията през 1861 г. постъпва в Санктпетербургския университет в юридическия факултет (освободен във връзка с материални затруднения), а през 1862 г. постъпва в Московския университет в юридическия факултет, но през следващата година напуска заради недостиг на средства. От 1862 г. работи като писател.
През 1871 г. “бедният писател” Успенски заминава в чужбина, бил е в Германия и Франция (Париж).
През януари 1875 г. “бедният писател” отново заминава за чужбина, живял е в Париж и Лондон. Връща се в края на лятото. Там той влиза във връзка с представители на “Народна воля”.
В апартамента на Успенски най-видните членове на “Народна воля” посрещат заедно със стопанина новата 1881 г.
Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, организиран от “Народна воля” и осъществен от първомартовци. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург е взривена бомба. След като той слиза от колата, един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната.
Всички тези добре платени “прогресивни дейци” и “професионални говорилни” внасят своята лепта в грандиозния план по унищожаването на великата руска империя и нейната култура.
Две думи за Гено Недялков Костадински:
Апостолите Стефан Стамболов, отец Матей Преображенски, поп Харитон, Христо Караминков (Бунито) - тези хора са намирали подслон в дома на кмета на село Мусина и дядо на моя прапрадядо Гено Недялков Костадински.
Бъдещия депутат-народняк в 8-ото и 11-ото обикновено общо събрание е и легационен служител в Санкт Петербург и Лондон
Гено Недялков Костадински правилно е разбирал, че след пет века робство изоставането ни от развитите страни е огромно. И образованието е най-важното. Затова, ставайки кмет на Мусина (като дядо си), той организира здателство и печата “Селски вестник” и “Евтина библиотека” - издания, насочени към просвещаване на обикновения селянин.
Изводът, който правя, е: за съжаление, той се вдъхновява от професионалните либерални “говорилни” в Русия и техните “трудове” вместо акцентът да е изцяло върху абсолютния прагматизъм - тоест информация за последните достижения на науката и промишлеността, селското стопанство, медицината. На прост и достъпен език да се обясняват важните събития в икономиката и политиката и техните последствия за населението.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ