Може ли едно дете да се научи на чувство за

Може ли едно дете да се научи на възприятие за комизъм? Зависи ли от гени или само от темперамента на детето? Как да научим детето да търси и основава смеха в живота си?

Чувството за комизъм може да не се предава посредством гените, ненапълно да зависи от нрава на детето, само че несъмнено се възпитава посредством образеца на фамилията. Отношението към смеха, умеенето да се смееш, се трансформира в модел на държание, излъчен от родители на деца и има връзка със средата - с оптимизма и умеенето да виждаш нещата от радостната им страна.

Смях и усмивки - значима част от връзката

Усмивката е едно от първите средства за връзка сред родителите и детето - още седмици след раждането се появяват първите съзнателни усмивки на бебето, с които то демонстрира отношението си към своите най-близки. Към четвъртия месец идва един паметен миг - звучният смях, с който детето реагира на избрани закачки, целувки или на отражението си в огледалото. Този миг е значим освен от сантиментална позиция, той има още едно значение - детето към този момент усеща осъзната сигурност и доверие в средата, в която живее.

Това е и първата причина за възприятието за комизъм, комфортът и положителното въодушевление. Закачките, гъделичкането и подмятането във въздуха за него към този момент не са сигнали за заплаха и то реагира с плевел, инфекциозен смях. Смехът е най-хубавото оръжие против страха и по този начин ще бъде отсега нататък, в случай че съумеете да му помогнете да резервира чистото си възприятие за комизъм.

Всеки идващ месец ще развива и усъвършенства умеенето на вашето дете да открива смешките в заобикалящия го свят. Макар деянията на възприятието за комизъм такова, каквото го познаваме ние, да стартират едвам след годинката, още на осем-девет месечна възраст детето се залива от смях при най-различни обстановки от всекидневието - смешни муцунки, игра на гоненица, забавни звуци.

С развиването на речевите качества на детето, идва ред и на заниманието посредством словото. Интересно е по какъв начин детето на към три годинки е способно да повтаря една и съща дума, която е намерило за безпределно смешна и да се смее по този начин, като че ли я чува за пръв път. Ролята на родителите е от извънредно значение - те би трябвало да поощрят детето да търси и открива смешките в всекидневието си и да ги претворява още веднъж в игрите си. Фрази от вида на „ Стига си се глезил “ или „ Я бъди сериозен “ имат всичко друго, само че не и поощряващ уменията на детето да се смее резултат. Родителите прибягват до тях в моменти, в които от детето се изисква да се държи „ като възрастен “, само че даже и тогава не е редно да се секва чистото детско предпочитание да се посмее.



Смехът е най-хубавото средство детето да преодолее напрежението и да се нагоди към избрана обстановка, която изисква от него особено държание. Няма нищо неприятно в това детето да се държи като дете и да се забавлява, даже на родителите да не им се коства изключително радостна дадената обстановка. Много постоянно те пропущат опцията да се посмеят по хлапашки и да се сближат с децата в тези моменти. Как котката гони сянката си, по какъв начин се пръскат на чешмата или скачат в локвите - това е една магия, която не е толкоз мъчно да си припомняме. Притесненията, че в случай че оставят детето да се смее на воля, в случай че влязат в тона му и се забавляват дружно с него, ще изгубят престиж, е изцяло безсмислено. Напротив.

“ Общите занимания водят до по-хармонична атмосфера в къщи, оказват помощ за възстановяване на връзката и създаване на здрава връзка сред деца и родители. ”

Измислете си ваши смехории, които да ви забавляват дружно, само че и да ви оказват помощ да преодолеете по-плавно сложните моменти от всекидневието на детето, да вземем за пример утринния рев при ходенето на детска градина, обидата от счепкване с другар или болката при ожулване на коляното. Опитайте се да видите смешната страна на другите обстановки и я показвайте на детето всекидневно.

Опитайте се да се надсмеете над самите себе си и не се тормозете да се иронизирате пред околните. Това няма да накърни престижа ви на огромен и непоколебим педагог, а ще помогне на самото дете да изучи този върховен пилотаж самоиронията. Смехът подтиква креативното мислене, тренира остротата на мозъка и обогатява фантазията- какво по-хубаво от това.

Не секвайте детето, даже когато смешката не е смешна. Насила не е добре да се смеете също, само че сходни спирания, изключително пред аудитория, разрушават самочувствието му от раз. Не го карайте да бъде съществено, да се държи като огромно, в случай че обстановката не го изисква, единствено тъй като сте изнервени. Когато на нас ни е е смешно, никой не ни заповядва по този метод.

Все отново, забавлявайки се дружно, не го правете за непозната сметка. Може да си позволите да се смеете на себе си, само че не и на другите хора, изключително на външните им белези, не позволявайте и на децата си да го вършат. Дебелашките смешки за непозната сметка са способ на възрастните, само че нетърпимостта към тях се възпитава още в най-ранна възраст посредством персонален образец.

Смехът на дребното дете е едно, на младежа - напълно друго. Замислете се, когато порасналото дете се отнася с подигравка към вас, жлъч. Това е сигурен знак, че нещо в връзките не е наред, тъй като те са симптом на слагане на ограда и предимство, което носи безчувственост. Не е добре, в случай че детето се отнася по този начин към света въобще.