Ренци срещу Конте – Италия отново се озова в политическа криза
Може ли една страна да се оправи с политическа рецесия по време на пандемия и икономическа криза? Италия е на път да даде отговор на тази въпрос, Фердинандо Джулиано за Блумбърг.
Бившият италиански министър председател и водач на дребна центристка партия Матео Ренци отдръпна поддръжката си за ръководещата коалиция в страната, откакто изтегли двамата си министри от държавното управление на премиера Джузепе Конте. Така кабинетът изгуби болшинството си в Народното събрание и е на ръба на колапс.
Правителството на Конте не един път е демонстрирало, че не разполага с нужното единение, с цел да обезпечи на Италия мощното управление, от което страната има потребност, с цел да бъде начертан дълготраен проект за излизане от икономическата рецесия, провокирана от пандемията. От тази позиция промяната на администрацията може в действителност да бъде позитивно развиване. За задачата обаче политическите партии би трябвало бързо да предложат по-компетентна и сплотена опция.
Досега пандемията служи за проява за дълбоките разделения в ръководещата коалиция на Италия. Коалицията сред лявата Демократическа партия, популисткото придвижване „ Пет звезди “, центриската партия на Ренци „ Жива Италия “ и други дребни партийни групи бе основана с една цел – избягването на нови избори, при които на власт да пристигна десен алианс, воден от Матео Салвини.
Разликата сред другите партии нямаше огромно значение, защото в продължение на близо година Конте управляваше страната главно посредством изключителни постановления за налагане на драконови ограничаващи ограничения, в това число и първият локдун в развития свят. С течение на времето обаче Ренци стартира да демонстрира все по-голяма непоносимост към егоистичният метод на премиера и към икономическите проекти на обединението. Вчера той реши да поеме самодейността в свои ръце.
Италия е страната на обърканите рецесии, като актуалната не е изключение. Ренци остави всички порти отворени, в това число и даването на поддръжка на нова администрация на Конте. По-вероятно е обаче някогашният министър председател да търси присъединяване в държавно управление с нов водач. Демократите и депутатите от „ Пет звезди “ застават компактно зад Конте, само че към момента не е ясно дали те ще съумеят да съберат задоволително гласова в Народното събрание, с цел да го задържат на власт. Сред другите вероятни сюжети са нови избори или президентът да назначи ново държавно управление за национално единение, водено от технократ (много анализатори спрягат някогашният президент на ЕЦБ Марио Драги за тази роля).
Управлението на Конте като министър председател ще бъде запомнено най-много със способността му да остава на власт след всяко политическо разтърсване, а не толкоз с неговите достижения. Бившият учител по право бе повдигнат за министър-председател през 2018 година от популистката коалиция сред придвижването „ Пет звезди “ и дясната партия „ Лига “. Той обаче направи цялостен завой в политическите си убеждения и пое управлението на ръководещата от септември 2019 година център-лява коалиция.
Отговорът на неговата администрация към пандемията носи смесени резултати. Италия записва най-големия брой смъртни случаи отCOVID-19 и най-тежкият срив на брутния вътрешен артикул измежду западните страни в Европейски Съюз, само че в същото време с това имунизацията в страната върви с един от най-бързите темпове в блока. По-притеснителен е бавният прогрес на страната в стартирането на проекта за дълготрайно икономическо възобновяване. Рим чака да получи повече от 200 милиарда евро под формата на грантове и заеми от европейският избавителен фонд в размер на 750 милиарда евро. Досега обаче държавното управление е одобрило единствено базова рамка за това по какъв начин счита да похарчи тези пари.
На доктрина, държавното управление към момента има време да позволи тези проблеми. Освен това Израел даде образец, че една куца администрация, която е изправена пред избори, може да организира сполучлива имунизационна акция. Имайки това поради, всички ненужни забавяния по време на пандемия, когато би трябвало да се вземат сложни решения за ограниченията против разпространяване на вируса и за това по какъв начин да бъдат обезщетени хората и бизнесите, които понасят вреди от тези блокади,, носят опасности.
В последна сметка, новата администрация ще би трябвало да показва доста по-голямо възприятие за неотложност, в сравнение с кабинета на Конте. От несъгласията по отношение на тематиката по какъв начин да бъда реорганизирана собствеността на италианските автомагистрали до напъните за основаване на широколентова пътна мрежа, Конте постоянно избира да отсрочва вземането на сложни решения в опит да удължи времето си на власт. Тази тактичност остави бъдещето на някои основни инфраструктури в Италия под въпрос.
В момента Италия може да разчита на мощна поддръжка от останалата част от Еврозоната. Европейската централна банка купува големи количества държавни облигации, в това число италиански, за поддържането на ниски лихви по заемите. Това може да даде на страната опцията да се оправи с политическата рецесия без да стане жертва на пагубно пазарно разтърсване. Италианските политици обаче биха създали огромна неточност, в случай че решат да се възползват от обстановката и продължат да се осланят на работата на неефективно държавно управление. Рано или късно ще пристигна време, когато Италия ще би трябвало да се изправи пред последствията от пропуснатите благоприятни условия.
Бившият италиански министър председател и водач на дребна центристка партия Матео Ренци отдръпна поддръжката си за ръководещата коалиция в страната, откакто изтегли двамата си министри от държавното управление на премиера Джузепе Конте. Така кабинетът изгуби болшинството си в Народното събрание и е на ръба на колапс.
Правителството на Конте не един път е демонстрирало, че не разполага с нужното единение, с цел да обезпечи на Италия мощното управление, от което страната има потребност, с цел да бъде начертан дълготраен проект за излизане от икономическата рецесия, провокирана от пандемията. От тази позиция промяната на администрацията може в действителност да бъде позитивно развиване. За задачата обаче политическите партии би трябвало бързо да предложат по-компетентна и сплотена опция.
Досега пандемията служи за проява за дълбоките разделения в ръководещата коалиция на Италия. Коалицията сред лявата Демократическа партия, популисткото придвижване „ Пет звезди “, центриската партия на Ренци „ Жива Италия “ и други дребни партийни групи бе основана с една цел – избягването на нови избори, при които на власт да пристигна десен алианс, воден от Матео Салвини.
Разликата сред другите партии нямаше огромно значение, защото в продължение на близо година Конте управляваше страната главно посредством изключителни постановления за налагане на драконови ограничаващи ограничения, в това число и първият локдун в развития свят. С течение на времето обаче Ренци стартира да демонстрира все по-голяма непоносимост към егоистичният метод на премиера и към икономическите проекти на обединението. Вчера той реши да поеме самодейността в свои ръце.
Италия е страната на обърканите рецесии, като актуалната не е изключение. Ренци остави всички порти отворени, в това число и даването на поддръжка на нова администрация на Конте. По-вероятно е обаче някогашният министър председател да търси присъединяване в държавно управление с нов водач. Демократите и депутатите от „ Пет звезди “ застават компактно зад Конте, само че към момента не е ясно дали те ще съумеят да съберат задоволително гласова в Народното събрание, с цел да го задържат на власт. Сред другите вероятни сюжети са нови избори или президентът да назначи ново държавно управление за национално единение, водено от технократ (много анализатори спрягат някогашният президент на ЕЦБ Марио Драги за тази роля).
Управлението на Конте като министър председател ще бъде запомнено най-много със способността му да остава на власт след всяко политическо разтърсване, а не толкоз с неговите достижения. Бившият учител по право бе повдигнат за министър-председател през 2018 година от популистката коалиция сред придвижването „ Пет звезди “ и дясната партия „ Лига “. Той обаче направи цялостен завой в политическите си убеждения и пое управлението на ръководещата от септември 2019 година център-лява коалиция.
Отговорът на неговата администрация към пандемията носи смесени резултати. Италия записва най-големия брой смъртни случаи отCOVID-19 и най-тежкият срив на брутния вътрешен артикул измежду западните страни в Европейски Съюз, само че в същото време с това имунизацията в страната върви с един от най-бързите темпове в блока. По-притеснителен е бавният прогрес на страната в стартирането на проекта за дълготрайно икономическо възобновяване. Рим чака да получи повече от 200 милиарда евро под формата на грантове и заеми от европейският избавителен фонд в размер на 750 милиарда евро. Досега обаче държавното управление е одобрило единствено базова рамка за това по какъв начин счита да похарчи тези пари.
На доктрина, държавното управление към момента има време да позволи тези проблеми. Освен това Израел даде образец, че една куца администрация, която е изправена пред избори, може да организира сполучлива имунизационна акция. Имайки това поради, всички ненужни забавяния по време на пандемия, когато би трябвало да се вземат сложни решения за ограниченията против разпространяване на вируса и за това по какъв начин да бъдат обезщетени хората и бизнесите, които понасят вреди от тези блокади,, носят опасности.
В последна сметка, новата администрация ще би трябвало да показва доста по-голямо възприятие за неотложност, в сравнение с кабинета на Конте. От несъгласията по отношение на тематиката по какъв начин да бъда реорганизирана собствеността на италианските автомагистрали до напъните за основаване на широколентова пътна мрежа, Конте постоянно избира да отсрочва вземането на сложни решения в опит да удължи времето си на власт. Тази тактичност остави бъдещето на някои основни инфраструктури в Италия под въпрос.
В момента Италия може да разчита на мощна поддръжка от останалата част от Еврозоната. Европейската централна банка купува големи количества държавни облигации, в това число италиански, за поддържането на ниски лихви по заемите. Това може да даде на страната опцията да се оправи с политическата рецесия без да стане жертва на пагубно пазарно разтърсване. Италианските политици обаче биха създали огромна неточност, в случай че решат да се възползват от обстановката и продължат да се осланят на работата на неефективно държавно управление. Рано или късно ще пристигна време, когато Италия ще би трябвало да се изправи пред последствията от пропуснатите благоприятни условия.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ