Hilton отвращава
Може ли един Hilton, освен това в Париж, освен това реновиран съгласно описанията си в резервационните системи, да отвращава. Може и още по какъв начин, сподели визитата на място в обект на веригата ни.
Приключението стартира с чакането за хотелския шатъл, който взема гостите от летището. Вместо грижливо описаните на всички места 15 минути, на нас то ни лиши час и 2 минути или 62 минути – 4 пъти повече време, при отблъскващ рязък вятър и температура, усещаща се като 1 градус по Целзий да я дочакаме тази Navette.
Дружеското пояснение и на лидера, и на рецепцията беше, че заради празниците – пътувахме на 26 декември, водачите били с човек по-малко и тъй като оня на промяна „ въпреки всичко би трябвало да яде” – става въпрос за интервала от 11 до 12 сутринта, се наложило да чакаме. Което ни се случи по-късно още един път, въпреки и „ само” за 40 минути с шатъла на същия хотел, макар всички увещания, че това е казус при първата преживелица.
Това, както и да е. Стаята е реновирана като за лев и двадесет с всичко най-евтино като настилки и текстили. Кинг-сайз леглото не ни впечатли, нито стилното му превръщане към прозорците, както диктуват трендовете. Поддържа се зле. Но това е нищо спрямо ужасяващата баня.
Тя не е реновирана и това проличава по „ старческите” петна по ваната и мивката. Необходимостта от уплътняване и боядисване, създаваща и чувство за нечистота, обаче е неизлечима. Както и големия косъм, който чистачката ни беше оставила сред всички огромни кърпи.
Не стъпвайте в освен в Hilton Orly, само че в никой различен от тази верига. Нали постоянно ни убеждават, че имали стандарти. Е, както се убедихме – високи са. Което ни подсети по какъв начин протече тавана на ВИП апартамент, в който бяха настанени наши другари – издатели от Форбс – световноизвестното американско списание, пристигнали в първите месеци след откриването през 2001 година в софийския Hilton. Или един притоплен оризец в ресторанта му като чакалня. Оттогава е станал още по-зле.
Приключението стартира с чакането за хотелския шатъл, който взема гостите от летището. Вместо грижливо описаните на всички места 15 минути, на нас то ни лиши час и 2 минути или 62 минути – 4 пъти повече време, при отблъскващ рязък вятър и температура, усещаща се като 1 градус по Целзий да я дочакаме тази Navette.
Дружеското пояснение и на лидера, и на рецепцията беше, че заради празниците – пътувахме на 26 декември, водачите били с човек по-малко и тъй като оня на промяна „ въпреки всичко би трябвало да яде” – става въпрос за интервала от 11 до 12 сутринта, се наложило да чакаме. Което ни се случи по-късно още един път, въпреки и „ само” за 40 минути с шатъла на същия хотел, макар всички увещания, че това е казус при първата преживелица.
Това, както и да е. Стаята е реновирана като за лев и двадесет с всичко най-евтино като настилки и текстили. Кинг-сайз леглото не ни впечатли, нито стилното му превръщане към прозорците, както диктуват трендовете. Поддържа се зле. Но това е нищо спрямо ужасяващата баня.
Тя не е реновирана и това проличава по „ старческите” петна по ваната и мивката. Необходимостта от уплътняване и боядисване, създаваща и чувство за нечистота, обаче е неизлечима. Както и големия косъм, който чистачката ни беше оставила сред всички огромни кърпи.
Не стъпвайте в освен в Hilton Orly, само че в никой различен от тази верига. Нали постоянно ни убеждават, че имали стандарти. Е, както се убедихме – високи са. Което ни подсети по какъв начин протече тавана на ВИП апартамент, в който бяха настанени наши другари – издатели от Форбс – световноизвестното американско списание, пристигнали в първите месеци след откриването през 2001 година в софийския Hilton. Или един притоплен оризец в ресторанта му като чакалня. Оттогава е станал още по-зле.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ