Да изтече малко кръв. Кой е Георги Йорданов, на когото кабинетът иска да се даде орден
Може ли да се уважава нещо, което е незаконно? Едно събитие от тази седмица демонстрира, че може, в случай че няма кой да стачкува.
София направи опит да оневини комунистическото минало. Това стана в четвъртък, 31 юли, когато държавното управление предложи държавна премия за непосредствен сподвижник на Тодор Живков. Става дума за някогашния министър на културата (1982-1989) Георги Йорданов .
Новината идва 24 години след приемането на Закона за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен.
Сред причините за награждаването на Йорданов е цялостната му активност в региона на културата. Служебният кабинет дефинира тази активност с израза „ духовно въздигане на нацията “.
Друг мотив е обвързван с това, че Йорданов навършва 90 години.
Предложението е на служебния министър на културата Найден Тодоров и е утвърдено от Министерския съвет. Документът е изпратен на президента Румен Радев, от който се чака да връчи на Йорданов медал „ Стара планина “ първа степен.
Кой по какъв начин реагира на новината
Намерението на кабинета провокира гнева на депутата Атанас Атанасов , един от водачите на „ Демократична България “. В четвъртък той го дефинира като неприемливо от трибуната на Народното събрание и подсети за закона, оповестил комунистическия режим за незаконен още през 2000 година
Депутатите от Българска социалистическа партия реагираха с крясъци на отвращение към Атанасов и с прослава към Йорданов, и физически се приближиха до говорещия от трибуната народен представител с желание за силово решение на разногласието. Председателката Рая Назарян повика квесторите и разгласи отмора.
Българска социалистическа партия е приемник на Българска комунистическа партия, управлявала България от 1944 до 1989 година Името на партията е заменено през януари 1990 година и от този момент тя се споделя по този начин, както и през днешния ден. През април 1990 Българска социалистическа партия изключва Георги Йорданов от партията в опит да преодолее незаконното си минало.
Кой е Георги Йорданов
Георги Йорданов е роден през 1934 година в село Твърдица покрай Нова Загора. Той приключва право в Софийския университет и известно време работи като прокурор в Сливен. Но кариерата, с която е прочут в България, е тази на комсомолски и партиен функционер, работил най-вече в структурите, свързани с агитация и пропаганда в Сливен и в София.
„ Пропаганда и пропаганда “ е името на отдел в тогавашната Българска комунистическа партия и в Димитровския комунистически юношески съюз (ДКМС, именуван също и комсомол). В 45-годишния интервал на тоталитарната страна изкуството и културата се считат за част от „ пропагандата и пропагандата “, а творбите, които се разминават с партийната идеология са порицавани, подложени на критика, отстранявани от пазара или забранявани.
Формално той е министър на културата единствено от лятото на 1987 до ноември 1989 година, само че преди този момент от 1982 година оглавява Комитета за просвета (с сан на министерство). От 1986 година е отпред и на Съвета за духовно развиване – друга конструкция на властта, която управлява дейците на културата. Преди 80-те години той е от околните на Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков, за която се твърди, че прави гражданска война в културата.
По всчки тези аргументи Йорданов е считан за представител на Българска комунистическа партия по въпросите на културата в продължение на най-малко десетилетие и половина.
Йорданов е измежду уредниците на доста събития, които разпространяват българската просвета по света. Това се отнася най-вече за достижения от епохата на древността, каквото е тракийското златно богатство , обиколило и с негово присъединяване света, или за националното песенно творчество – да вземем за пример Мистерията на българските гласове , или за осъществяванията на класическа музика.
Този принос на Йорданов е измежду главните причини на днешните му последователи, които пазят правото му на държавна премия.
Критиците припомнят пагубната роля на комунистическото управлението на културата в осъществяването на минимум две огромни закононарушения от 80-те години. Първото е провеждането на репресиите над българските турци (1984-1989), а второто – преследването на българските дисиденти, по-голямата част от които са хора на изкуството и науката.
Георги Йорданов и дисидентите
През 80-те (както и в предходните години) са забранявани книги, филми и театрални спектакли, чиято хармония е в прорез със стила на социалистическия натурализъм, и чиито послания се разминават с пропагандата. Например книгата „ Лице “ на Блага Димитрова , филмът „ Една жена на 33 “ на Христо Христов , спектакълът „ Любовни булеварди “ по текст на Стефан Цанев .
Джазът се извършва в дребни маргинализирани пространства, рокът единствено случайно се преборва за гласност, модерни музиканти се слушат единствено по заглушаваното Радио Свободна Европа или от плочи, издавани в чужбина.
В края на 80-те младите кинодейци организират едни от първите сбирки, дали началото на българското дисидентско придвижване. Техните уредници и деятели са следени, творбите им не получават зелена улица. Срещу основателите на самиздатските Едвин Сугарев и Владимир Левчев се водят и правосъдни каузи, като се изключи че са уволнени или оставени без работа.
Георги Йорданов и българските турци
Архивите на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност демонстрират, че Йорданов е измежду дейните участници на разискването по какъв начин да се депортират българските турци в Турция през 1989 година Това е най-масовото преселване на хора в Европа след края на Втората международна война. Над 320 хиляди мюсюлмани са прогонени от България в границите на три летни месеца, а по едно и също време с това – упрекнати в това, че са предали Родината, като са я напуснали по лична воля.
Преди това да се случи, Политбюро организира съвещание, на което разисква в това число и идното „ изселване “. Коментира се фактът, че българските турци са основали свои незаконни организации, които не са под контрола на Държавна сигурност (нямат връзка с Движение за права и свободи и Ахмед Доган). Лидерите на тези организации, както и най-авторитетните хора в общността на българските турци, не са изгонени от България дружно с всички, а поединично и по-рано през годината.
Държавата ни има интерес да изтече малко кръвГеорги Йорданов за прогонването на българските турци, 1989 година
Това е подтекстът, в който Георги Йорданов споделя:
„ Държавата ни има интерес да изтече малко кръв. Това, което е нечисто, би трябвало да изтече. Има хора, които са на нашата позиция. Като се опрем на тези хора, като си отидат най-фанатизираните, нещата последователно ще се успокоят. “
Какво значи „ духовно въздигане на нацията “
Правителството на Димитър Главчев употребява непредвиден израз в причините си за награждаването на Георги Йорданов: поради неговия принос за „ духовното въздигане на нацията “.
Този израз е на комунистическата страна, завършен в самото начало на 80-те години. Употребата му съответствува с интервала на налагане на национализма като главен детайл на тогавашната идеология. За „ величието на нацията “, „ въздигането “ й, „ възраждането “ й, се приказва по партийни конгреси, митинги, телевизионни и радио вести, чак до часовете на класния началник.
В лансирането на тези и сходни изрази имат огромна роля доста български историци, произвели както достоверни, по този начин и фактологически погрешни проучвания за величието на българската история.
София направи опит да оневини комунистическото минало. Това стана в четвъртък, 31 юли, когато държавното управление предложи държавна премия за непосредствен сподвижник на Тодор Живков. Става дума за някогашния министър на културата (1982-1989) Георги Йорданов .
Новината идва 24 години след приемането на Закона за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен.
Сред причините за награждаването на Йорданов е цялостната му активност в региона на културата. Служебният кабинет дефинира тази активност с израза „ духовно въздигане на нацията “.
Друг мотив е обвързван с това, че Йорданов навършва 90 години.
Предложението е на служебния министър на културата Найден Тодоров и е утвърдено от Министерския съвет. Документът е изпратен на президента Румен Радев, от който се чака да връчи на Йорданов медал „ Стара планина “ първа степен.
Кой по какъв начин реагира на новината
Намерението на кабинета провокира гнева на депутата Атанас Атанасов , един от водачите на „ Демократична България “. В четвъртък той го дефинира като неприемливо от трибуната на Народното събрание и подсети за закона, оповестил комунистическия режим за незаконен още през 2000 година
Депутатите от Българска социалистическа партия реагираха с крясъци на отвращение към Атанасов и с прослава към Йорданов, и физически се приближиха до говорещия от трибуната народен представител с желание за силово решение на разногласието. Председателката Рая Назарян повика квесторите и разгласи отмора.
Българска социалистическа партия е приемник на Българска комунистическа партия, управлявала България от 1944 до 1989 година Името на партията е заменено през януари 1990 година и от този момент тя се споделя по този начин, както и през днешния ден. През април 1990 Българска социалистическа партия изключва Георги Йорданов от партията в опит да преодолее незаконното си минало.
Кой е Георги Йорданов
Георги Йорданов е роден през 1934 година в село Твърдица покрай Нова Загора. Той приключва право в Софийския университет и известно време работи като прокурор в Сливен. Но кариерата, с която е прочут в България, е тази на комсомолски и партиен функционер, работил най-вече в структурите, свързани с агитация и пропаганда в Сливен и в София.
„ Пропаганда и пропаганда “ е името на отдел в тогавашната Българска комунистическа партия и в Димитровския комунистически юношески съюз (ДКМС, именуван също и комсомол). В 45-годишния интервал на тоталитарната страна изкуството и културата се считат за част от „ пропагандата и пропагандата “, а творбите, които се разминават с партийната идеология са порицавани, подложени на критика, отстранявани от пазара или забранявани.
Формално той е министър на културата единствено от лятото на 1987 до ноември 1989 година, само че преди този момент от 1982 година оглавява Комитета за просвета (с сан на министерство). От 1986 година е отпред и на Съвета за духовно развиване – друга конструкция на властта, която управлява дейците на културата. Преди 80-те години той е от околните на Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков, за която се твърди, че прави гражданска война в културата.
По всчки тези аргументи Йорданов е считан за представител на Българска комунистическа партия по въпросите на културата в продължение на най-малко десетилетие и половина.
Йорданов е измежду уредниците на доста събития, които разпространяват българската просвета по света. Това се отнася най-вече за достижения от епохата на древността, каквото е тракийското златно богатство , обиколило и с негово присъединяване света, или за националното песенно творчество – да вземем за пример Мистерията на българските гласове , или за осъществяванията на класическа музика.
Този принос на Йорданов е измежду главните причини на днешните му последователи, които пазят правото му на държавна премия.
Критиците припомнят пагубната роля на комунистическото управлението на културата в осъществяването на минимум две огромни закононарушения от 80-те години. Първото е провеждането на репресиите над българските турци (1984-1989), а второто – преследването на българските дисиденти, по-голямата част от които са хора на изкуството и науката.
Георги Йорданов и дисидентите
През 80-те (както и в предходните години) са забранявани книги, филми и театрални спектакли, чиято хармония е в прорез със стила на социалистическия натурализъм, и чиито послания се разминават с пропагандата. Например книгата „ Лице “ на Блага Димитрова , филмът „ Една жена на 33 “ на Христо Христов , спектакълът „ Любовни булеварди “ по текст на Стефан Цанев .
Джазът се извършва в дребни маргинализирани пространства, рокът единствено случайно се преборва за гласност, модерни музиканти се слушат единствено по заглушаваното Радио Свободна Европа или от плочи, издавани в чужбина.
В края на 80-те младите кинодейци организират едни от първите сбирки, дали началото на българското дисидентско придвижване. Техните уредници и деятели са следени, творбите им не получават зелена улица. Срещу основателите на самиздатските Едвин Сугарев и Владимир Левчев се водят и правосъдни каузи, като се изключи че са уволнени или оставени без работа.
Георги Йорданов и българските турци
Архивите на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност демонстрират, че Йорданов е измежду дейните участници на разискването по какъв начин да се депортират българските турци в Турция през 1989 година Това е най-масовото преселване на хора в Европа след края на Втората международна война. Над 320 хиляди мюсюлмани са прогонени от България в границите на три летни месеца, а по едно и също време с това – упрекнати в това, че са предали Родината, като са я напуснали по лична воля.
Преди това да се случи, Политбюро организира съвещание, на което разисква в това число и идното „ изселване “. Коментира се фактът, че българските турци са основали свои незаконни организации, които не са под контрола на Държавна сигурност (нямат връзка с Движение за права и свободи и Ахмед Доган). Лидерите на тези организации, както и най-авторитетните хора в общността на българските турци, не са изгонени от България дружно с всички, а поединично и по-рано през годината.
Държавата ни има интерес да изтече малко кръвГеорги Йорданов за прогонването на българските турци, 1989 година
Това е подтекстът, в който Георги Йорданов споделя:
„ Държавата ни има интерес да изтече малко кръв. Това, което е нечисто, би трябвало да изтече. Има хора, които са на нашата позиция. Като се опрем на тези хора, като си отидат най-фанатизираните, нещата последователно ще се успокоят. “
Какво значи „ духовно въздигане на нацията “
Правителството на Димитър Главчев употребява непредвиден израз в причините си за награждаването на Георги Йорданов: поради неговия принос за „ духовното въздигане на нацията “.
Този израз е на комунистическата страна, завършен в самото начало на 80-те години. Употребата му съответствува с интервала на налагане на национализма като главен детайл на тогавашната идеология. За „ величието на нацията “, „ въздигането “ й, „ възраждането “ й, се приказва по партийни конгреси, митинги, телевизионни и радио вести, чак до часовете на класния началник.
В лансирането на тези и сходни изрази имат огромна роля доста български историци, произвели както достоверни, по този начин и фактологически погрешни проучвания за величието на българската история.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ