Може да се прогнозира, но и да се очаква, че

Може да се предвижда, само че и да се чака, че досегашният президент на Словения Борут Пахор ще бъде новият държавен глава, или както споделят словенците - новият остарял президент.

По време на дългата си политическа кариера той беше известен измежду женския електорат – приветлив, фотогеничен, безапелационен в своите позиции, отзивчив, с една дума – най-популярният словенски политик. Но не би трябвало да се мисли, че в случай че женският електорат накланя везните към Пахор, той няма и поддръжката на всички словенци от разнообразни възрастови структури.

От друга страна в страната постоянно може да се чуе политическата ключова дума: време е Словения да има жена президент. Това е най-големият абсурд на президентските избори на 22 октомври – женският електорат обожава Пахор. В същото време от 9-те претенденти за най-високия държавен пост 5 са дами, като три от тях са задоволително способени, имат опита и политическата биография да бъдат положителни президенти. Става въпрос за евродепутатката от Съюз на демократичните сили Романа Томц, Людмила Новак от “Нова Словения ” и министърката от най-голямата парламентарна партия СМС Мая Маковец Бренчич.

Но „ няма да стане самун от това брашно ”, тъй като женският електорат избира Борут Пахор, а отговорът на хипотетичния въпрос за какво множеството словенки ще гласоподават за него е изненадващо елементарен – тъй като виждат в него най-хубавия претендент. При това явно не са решаващи техните женски благосклонности, а убеждението, че той ще извършва най-добре своите президентски функционалности.

Има огромна възможност Пахор да завоюва втория президентски мандат още на първия тур. Това сочат и последните социологически изследвания. Процентите за него непрестанно се увеличаваха, тъй като той доминираше в телевизионните диспути и със спокойна, само че аргументирана реторика съумя да убеди и нерешителните гласоподаватели да дадат своя избор за него.

Това демонстрира, че словенците виждат в Пахор не партиен, а самостоятелен претендент, въпреки че публично е подкрепян от държавното управление на социалдемократите /СД/.

Изненадващо второто място в социологическите изследвания е за политически много неопитния регионален шеф на Камник Марян Шарец, който словенците познават и като артист, като stand up комедиант. Трета е Романа Томц.

И стигаме до алтернативата – какво може да чака Словения, откакто Борут Пахор завоюва втори президентски мандат. Отговорът е – нищо изключително, тъй като това няма да засегне доста връзките сред политическите партии.

Сигурно след успеха на Пахор известността на социалдемократите ще се усили, само че това ще бъде единствено краткотрайно, тъй като не би трябвало да се не помни, че той беше ръководител на СД 10 години, само че “замрази ” своите позиции, когато преди пет години беше определен за президент.

Във външнополитически аспект Пахор ще продължи своята проамериканска ориентировка, само че заради проруските позиции на първо място на левицата ще „ компенсира ” с дейни дейности като визитата на Владимир Путин предходната година, където взе участие в мемориална гала в съветската черква във Вршяк.

От друга страна Пахор ще продължи своята мощна европейска ориентировка и поддръжка. Той ще остане основна фигура в напъните да се одобри арбитражното съглашение за границата с Хърватия.

Похор ще остане президент на Словения и втори мандат, тъй като партиите и вляво, и в дясно не откриха нов политик, който да го смени. Доказателство за това е и фактът, че макар рецензиите той съумя да откри своеобразното „ sui generis„ държавническо и политическо държание, за което гласоподавателите ще го наградят за повторно със своето доверие. Така че Словения има и ще има най-динамичния и съвременен политик и през идващите пет години.

Ако се отдалечим от словенските президентски предвидими избори – в района могат да се чакат позитивни промени и нови ветрове на фона на българското председателство на Съвета на Европа. Това може да бъде стратегически нов миг в процеса за съдействие сред страните от Югоизточна Европа. България може да употребява своя експертен опит и положителното познаване на връзките на Балканите, тя не е обременена от някои исторически контузии, които обективно към момента тежат и са надвиснали над някои прилежащи страни.

Много е значимо кой в деликатната политическа конюнктура ще бъде моторът за едно ново съдействие и нов миг във връзките сред страните. България има шансът да внесе нови хрумвания и начинания, които заради нейния добър политически рейтинг ще имат поддръжка. Не би трябвало да се не помни, че България е членка на НАТО, което е значимо за дейната роля и на Съединени американски щати, и на Европейски Съюз в района на Югоизточна Европа, който е доста „ сензитивен ” в световен аспект. Не би трябвало да се не помни също, че за Русия Балканите постоянно са били стратегическия фокус, само че заради присъединението на множеството страни към НАТО въздействието й в този район понижава. Всяка нова европейска самодейност за съдействие ще бъде добре пристигнала. /БГНЕС

-----------------------------

Анализът на Янез Подобник, някогашен ръководител на словенския парламент и министър, в този момент влиятелен политически съветник по интернационалните въпроси, е написан особено за Агенция БГНЕС. На 22 октомври в Словения ще се проведат президентски избори.