Двойната планета
Може да се одобри Луната не за същински сателит, а за планета спътница. Луната ни е над една четвърт от диаметъра на Земята, което значи, че планетата ни е единствена в Слънчевата система със сателит с значими размери.
За разлика от другите спътници, да вземем за пример Фобос и Деймос на Марс, които са с диаметър 10 километра, Луната е огромна във връзка с планетата си. Всичко това има огромно значение за нас и всички организми на Земята.
Луната оказва стабилизиращо деяние на планетата, без което би се клатушкала безредно, което от своя страна би довело до климатични промени. Стабилизиращото гравитационно въздействие на Луната поддържа въртенето на Земята с вярната скорост и ъгъл, като обезпечава типа непоклатимост, необходим за дълготрайно и сполучливо развиване на живот. Трябва да гледаме на нея, като освен това от приятна панорама в небето.
В древността нашит натурален сателит е бил обект на уважение, освен това от Луната са се страхували и са ѝ възлагали очаквания, като е била източник на суеверия и легенди. До ден сегашен всички земни организми са подвластни на Луната, оказвайки въздействие с приливите и отливите, растежа на растенията и биологичните ритми на живите организми.
Ролята на Луната в редуването на морските приливи и отливи е неоспорима, а с поддръжката на Слънцето тя провокира образуването на приливни талази, които са най-големите и мощни в Световния океан. Това става в резултат на лунното притегляне – капки вода се издигат във воден дирек и в сходство с денонощното завъртане към Земята този воден дирек върви след нея във тип на приливна вълна.
Нещо повече, съществува и друга вълна, която се образува в онази част на океана, обърната в противоположната по отношение на Луната страна в този миг. Тя поражда заради обстоятелството, че лунното притегляне там е минимално, а центробежната мощ на системата Земя – Луна е най-голяма.
Приливните талази могат да доближат 18 метра височина, тогава когато трите небесни тела – Земя, Луна и Слънце – се подредят на една права линия, в резултат на което силите на притегляне на Слънцето и Луната се обединят. Такава класификация става един път на 18,6 години.
Освен океаните, и сушата е подвластна на лунните притегляния, като два пъти в денонощието тя се издига на към 40 сантиметра. Това не може да се забележи образно, защото присъединяване вземат цели континенти. Тази вълна на земните маси въздейства на недрата, като се повишават подпочвените води и нефта в кладенците.
Дълбочинните газове се насочват към външните пластове на земната кора точно в такт с придвижването на Луната, като се прибави и фактът, че възникването на нефтени находища по високо в земната кора е обвързвано с тези притегляния, може да се заключи, че Луната с гравитационното си поле е повлияла на образуването и достъпа на естествените благосъстояния.
Поразителни в своя мащаб и деликатни в точността си са взаимодйствията на двете небесни тела, които не се показват единствено с приливите и отливите. С гравитационното си поле Луната размества магнитните силови линии на Земята и по този метод разрешава на заредените микрочастици да влязат в земната атмосфера и да оказват влияние върху електромагнитното ѝ поле.
Съществува и един различен факт – поради приливите и отливите, породени от лунната гравитация, се получава търкане сред водния размер и сушата под него в резултат на което въртенето на Земята се забавя. На всеки милион години денонощието се усилва с 16 секунди, по тази причина преди 225 милиона години то е било 23 часа. След 5 милиарда години денонощието на нашата планета ще се усили двойно и ще трае 48 часа.
Само Луната е задоволително близка и огромна с цел да стабилизира своята планета. Но нашата Луна се отдалечава, и то с все по-голяма скорост, като в един миг ще бъде прекомерно надалеч с цел да стабилизира Земята. Отиде ли си Луната, Земята ще се преобърне, а това би довело до сигурна злополука.
Освен Слънцето и Луната, най-голямата планета Юпитер също притегля Земята, само че нашата Луна отслабва доста силите му. Марс няма подобен шанс, без стабилизиращото деяние на по-голям сателит той е предразположен на такова въздействие и сегашният 25-градусов надолнище на оста му е краткотраен.
Благодарение на Луната Земята има доста постоянна ос с 23,6 градуса, които разрешават на слънчевата светлина да се разгръща по цялата планета и поддържа температурите в относително стеснен диапазон, оказал се подобаващ за живот.
Ако Земята нямаше постоянна ос, бихме виждали изгреви през друго време и на разнообразни места, не както в този момент един път на денонощие и единствено от изток.
