Холограми
Може да откриете холограми на всички места към вас
За да видите холограма би трябвало единствено да погледнете шофьорската си брошура, персоналната или кредитната ви карта. Ако нямате брошура може да откриете холограми на всички места към вас. Те са част от CD и DVD дисковете, както и по всичко, което се продава като „ автентично ”. За злощастие, тези холограми – които са срещу подправяне – не са изключително впечатляващи. Може да видите смяна на цветовете и формите, когато я движите напред-назад, само че нормално наподобяват като лъщящи картинки или размазани цветове.
Докато огромните холограми, проектирани от лазери или в тъмни стаи от деликатно ориентирана светлина, са невероятни. Те са двуизмерни повърхности, които демонстрират безусловно точни триизмерни изображения на действителни обекти. Дори не ви трябват специфични очила с цел да видите тези триизмерни изображения.
Ако погледнете холограмата от разнообразни ъгли ще видите обектите от друга вероятност, също както в случай че гледате действителен обект. Някои холограми даже като че ли се движат когато се отдалечавате от тях и ги гледате от разнообразни ъгли. Други пък си сменят цветовете или трансформират изображенията, според от това по какъв начин ги гледате.
Холограмите имат и други забавни качества. Ако я срежете на две, всяка половина ще съдържа цялото холографско изображение. Същото се получава и в случай че срежете малко късче – даже дребна част ще съдържа цялото изображение. Ако извършите холограма от лупа, холограмата ще уголемява обектите.
Създаване на холограма
Не са нужни доста неща за основаването на холограма. Може да я извършите с:
• Лазер: Червените лазери, нормално хелиево-йонните, постоянно се употребяват в холографията.
• Лещи: Холографията постоянно се назовава „ снимка без лещи ”, само че за холограмата са нужни лещи. Лещата в камерата концентрира светлината, до момента в който при холографията тя разпръсква лъча.
• Лъчев сплитер: Това е устройство, което употребява огледала и призми с цел да разделя лъч светлина на две.
• Огледала: Насочват лъчите светлина. Огледалата би трябвало да са изцяло чисти. Мръсотията и прахът, могат да скапват финалното изображение.
• Холографски филм: Холографският филм може да запише светлината с доста висока резолюция, което е нужно за основаването на холограма. Той е пласт от чувствителни на светлина химикали върху транспарантна повърхнина, също като фотографския филм. Разликата е, че холографският филм би трябвало да може да записва доста дребни промени в светлината на микроскопични дистанции.
Има доста разнообразни способи за съчетание на тези принадлежности – ние ще разгледаме главния.
1. Лазерът се насочва към лъчевия сплитер, който разделя светлинния лъч на две елементи.
2. Огледалата насочват двата лъча към избраните места.
3. Всеки от двата лъча минава през разклоняващи лещи и се трансформира в необятен вързоп светлина.
4. Единият лъч се отразява в обекта и във фотографската емулсия.
5. Другият лъч попада в емулсията като се отразява в огледало.
За приемането на положително изображение е нужно уместно работно място. Колкото по-тъмна е стаята, толкоз е по-добре. Добър вид за малко светлина в стаята, без това да засегне холограмата са по този начин наречените безвредни крушки. Понеже те нормално са червени, особено за холографията се употребяват зелени и синьо-зелени.
Холографията изисква и изцяло неподвижна повърхнина – не би трябвало да вибрира в случай че се разхождате из стаята или когато премине кола извън. Холографските лаборатории и професионални студия нормално употребяват особено направени маси, които имат восъчен люспест пласт върху пневматични крайници. Намират се под повърхността на масата и гълтам вибрациите. Може да си извършите сходна маса като сложите надути вътрешни гуми върху маса и върху тях пълен пласт пясък. Пясъкът и гумите ще гълтам вибрациите.
За да е ясна холограмата би трябвало да намалите и вибрациите във въздуха. Климатиците могат да раздвижат въздуха в близост, както и придвижването на тялото ви, дъхът ви и даже биенето на сърцето ви. Затова би трябвало да изключите всички затоплящи и охлаждащи въздуха системи и да изчакате няколко минути преди да започнете.
Холограмите и фотографията
Когато вършиме фотография с фотоапарат, четири неща се случват:
1. Отваря се пандиза.
2. Светлината минава през лещите и доближава до фотографската емулсия върху част от кино лентата.
3. Чувствителна на светлина примес, наречена сребърен халид, взаимодейства със светлината и записва амплитудата й.
4. Затворът се затваря.
Могат да се създадат доста промени по тези стъпки, като какъв брой да се отваря пандиза, какъв брой лещите да уголемят сцената и какъв брой спомагателна светлина да добавите. Но без значение от всички тези съществени стъпки си остават същите. Когато деянията кино лентата и отпечатвате фотографията, очите и мозъкът ви възприемат светлината, което се отразява от фотографията като показване на същинското изображение.
Също като при фотосите, холограмите са записаното отражение на светлината. Стъпките за изработката им са сходни като тези при фотографията:
1. Затворът се отваря.
2. Светлината от първия лъч се отразява в обекта. Светлината от втория лъч минава изцяло обекта.
3. Светлината от двата лъча взаимодейства с фотографската емулсия, където сензитивната на светлина примес реагира с нея.
4. Затворът се затваря.
Също като при фотографията, резултатът е част от филм, на който е записана светлината. Когато деянията холограмата и я погледнете, това което ще видите е малко извънредно. Проявеният филм от фотоапарата демонстрира отрицателен аспект на истинската сцена – светлите места са тъмни и противоположното. Когато погледнете негатива отново можете да разберете какво е изобразено на него.
Но когато погледнете проявената холограма, няма да видите нищо, което да наподобява на истинската сцена. Ще видите тъмна рамка от филм или разбъркани линии и завъртулки. Превръщането на този филм в изображение изисква вярното осветление. Монохроматична светлина осветлява холограмта с цел да се образува изображението. Очите и мозъкът ви възприемат отблясъците и отраженията от холограмата като тримерен обект. Холограмите на кредитните карти и стикерите са отразяващи холограми.
Трябва ви добър източник на светлина с цел да видите холограмата, тъй като тя записва етапа и амплитудата й като код. Вместо да записва елементарен модел на отразената светлина, тя записва интерференцията сред двата двата лъча. Прави го като я записва като дребни интерферентни ресни. Всяка ресничка може да бъде по-малко от дължината на вълната на светлината, употребена за основаването им. Декодирането на тези ресни изисква ключ – този ключ е вярната светлина.
Холограмите и светлината
Светлината е част от електромагнетичния набор – състои се от високо-честотни електрични и магнитни талази. Тези талази са много комплицирани, само че може да си ги визиите като вълните по водата. Имат дължина и амплитуда и вървят в права линия до момента в който не срещнат затруднение. Препятствията могат да всмукват или отразят светлината, а множеството обекти и двете. Отраженията от гладки повърхности са спекуларни или огледални, а при груби повърности са дифузни или разпръснати.
Дължината на вълната при светлината е дистанцията от едната вълна до другата. Това е обвързвано с честотата на вълната, или броят талази, които минават за несъмнено време. Честотата на светлината дефинира цвета й и се мери в цикли за секунда или херци (Hz). Цветовете в аления завършек на спектъра имат най-малка периодичност, а виолетовото най-голяма периодичност. Амплитудата или височината на вълната на светлината подхожда на нейната бляскавост.
Бялата светлина, като слънчевата, съдържа всички разнообразни честотите на светлината във всички направления, в това число и тези, които са оттатък забележимия набор. Въпреки, че тази светлина ви разрешава да видите всичко към вас, тя е релативно безредна. Съдържа доста разнообразни талази с друга дължина, ориентирана в разнообразни направления.
Лазерната светлина въпреки това е подредена. Лазерите излъчват монохроматична светлина – тя има идентична дължина на вълната и един цвят. Светлината от лазера е и поредна. Всички дължини и амплитуди на вълните са подредени. Вълните се подреждат пространствено или против вълната на лъча, както и по неговата дължина.
Можете да извършите и видите фотография, употребявайки бяла светлина, само че за холограма, ще се нуждаете от лазер.
Ето какво се случва когато насочите лазер към холограмата:
1. Колона от светлина потегля от лазера и минава през лъчевия сплитер.
2. Двете колони се отразяват в огледалата и минават през лещите.
3. Единият лъч се отразява в обекта и се комбинира с другия лъч върху холографския филм.
Има няколко неща по отношение на първия лъч. Първо, обекта не е 100% отразяващ – той гълтам част от лазерната светлина, като трансформира наситеността на вълната. По-тъмните места по обекта гълтам повече светлина, а светлите по-малко.
Повърхността на обекта е неравна на микроскопично равнище, даже да наподобява гладка за човешкото око, по тази причина провокира дифузно отразяване. Разпръсква светлината на разнообразни направления. Това кара светлината, отразена от всяка част от обекта да доближава всяка част от холографската плака. Затова холограмата е многослойна – всяка част от плаката съдържа информация за всяка част от обекта.
Графиките и истинската публикация на британски език принадлежат на HowStuffWorks, Inc.
