Колосален сблъсък с планета-джудже може да е объркал структурата на Луната
Може да не го осъзнаваме, тъй като постоянно виждаме една и съща страна на Луната от Земята, само че спътникът на Земята е много чудноват. Страната, която виждаме, е доста по-различна от далечната страна, която постоянно е скрита от нас, а контрастът сред тези две страни е объркващо чудноват.
Сега имаме ново допустимо пояснение: Някога в далечното си минало Луната евентуално е претърпяла великански конфликт с различен обект, което от своя страна може да изясни странната разлика сред двете полукълба.
Двете страни наподобяват доста друго. Ако погледнете цялостната Луна в ясна нощ, ще видите огромни, тъмни петна. Това са лунните плоски необятни равнини или „ океани “ от вулканичен базалт.
В ослепителен контрастност, когато руската сонда Луна 3 направи първите фотоси от лунната орбита през 1959 година, открихме, че далечната страна е бледа и гъсто осеяна с хиляди кратери. Разликите са по-големи, в сравнение с наподобяват.
По-нови данни от 2012 година демонстрират, че далечната страна има кора, която е по-дебела с 20 километра, затрупан с спомагателен 10-километров пълен пласт материал, богат на магнезий и желязо, който материал не се намира на близката страна на Луната.
Предишните хипотези включваха съществуването на втора луна, която се е сляла с нашата Луна в ранните дни на Слънчевата система, вследствие на което се получава един тип хибрид на Луната.
Друга опция е огромен метеорит, които някак си се вклинява в слънчевата орбита, поемайки курс на конфликт с Луната.
Най-новият сюжет е построен, като са употребявани данни от 2012 година Това е догадка основана от „ лунните “ учени, ръководени от астрофизика Мън Хуа Джу от Университета за просвета и технологии в Макао.
Изследователите вършат компютърни симулации на 360 сюжета за влияние, като „ сблъскват “ великански обекти в регион на удара от близката страна, с цел да видят дали някой може да създаде асиметрията на Луната, каквато я виждаме през днешния ден. И намират един.
Най-подходящият обект е с диаметър към 780 километра или към една трета от размера на Плутон, малко над една четвърт от размера на Луната и малко по-малък от джуджето Церера.
Този обект би трябвало да се движи със скорост от към 22 500 километра в час, когато се удря в Луната.
По-малък обект също би могъл да докара до сходни последици, с диаметър към 720 километра, само че би трябвало да се движи малко по-бързо, с към 24 500 километра в час.
Ефектът би бил повече или по-малко същият от двете въздействия. Подобен удар би изхвърлил голям куп скали и прахуляк, на към 300 километра, които се връщат обротно, само че от другата страна на Луната, покривайки го в дълбочина от 5 до 10 километра, в сходство с магнезиево-железния пласт, открит през 2012 година
Моделът демонстрира, че въздействието от удара би разместило кората на Луната, което води до загубване на части от кората на мястото на удара. Този модел възпроизвежда дебелината на лунната кора, следена през днешния ден.
И защото Луната е била относително млада, когато това се случва, с високи вътрешни температури, тя елементарно е могла да се отпусне назад в закръглена форма, като дейно изтрие големия басейн получен от удара.
Моделът може да изясни и нещо друго. Земята и Луната значително са формирани от една и съща съществена материя, само че Луната има необяснимо обилие на някои изотопи на повърхността си – калий, фосфор и редки детайли, като волфрам. Според модела, те биха могли да бъдат изкопани от вътрешността на Луната след удара и да са паднали назад на лунната повърхнина.
Това е една догадка, само че някои учени не могат да бъдат изцяло уверени в нея.
„ Това е доктрина, която ще бъде доста провокативна “, декларира планетарният академик Стив Хаук от университета Case Western Reserve и основен редактор на списанието, разгласило проучването.
„ Разбирането на произхода на разликите сред близката и далечната страна на Луната е главен въпрос в науката за Луната.
„ Наистина, няколко планети имат полусферични дихотомии, само че за Луната имаме доста данни, и можем да тестваме модели и хипотези, тъй че последствията от работата евентуално ще бъдат по-широки и няма да засягат единствено Луната. “
Изследването е оповестено в Journal of Geophysical Research: Planets.
