Криза на идентичността - кога се случва и кой е заплашен?
Може би сте чували и преди термина " рецесия на идентичността " и евентуално имате някаква визия какво значи това. Но от кое място произлиза тази концепция? Защо хората изпитват персонална рецесия? Дали събития от предишното имат връзки за появяването ѝ?
Концепцията за рецесията на идентичността идва от Ерик Ериксън (германски психолог и психоаналитик от еврейски генезис, прочут с теорията си за общественото развиване на човешките същества), който има вяра, че образуването на еднаквост е от основно значение за живота на всеки човек.
Докато развиването на възприятие за еднаквост е значима част от тийнейджърските години, Ериксън не има вяра, че образуването и разрастването на самоличността е лимитирано единствено до юношеството. Идентичността е нещо, което се трансформира и развива през целия живот, когато хората се сблъскват с нови провокации и се оправят с разнообразни прекарвания, обстановки, взаимоотношения.
“ Какво съставлява рецесията на идентичността? ”
Не сте сигурни за вашата роля в живота? Понякога имате чувството, че не знаете кои сте в реалност, кое е „ същинското ви аз “? Ако отговорите с " да " на предходните въпроси, може да имате рецесия на идентичността. Теоретикът Ерик Ериксън формулира термина " рецесия на идентичността " и има вяра, че това е един от най-важните спорове, с които хората се сблъскват. Според Ериксън една рецесия на идентичността е време на натоварен разбор и проучване на разнообразни способи за гледане на себе си.
Защо се появява тази рецесия?
Ние страдаме от рецесия на идентичността, когато загубим една еднаквост, която използваме, с цел да храним нашето его. Целта на множеството от нашите идентичности е единствено това - да поддържаме егото си. Хората могат да се разпознават с съвсем всичко - материално владеене, място, другар, вяра, сътрудник, страна, обществена група и така нататък Ако желаете да знаете какви са концепциите или нещата, с които се идентифицирате, просто обръщайте внимание на думите, които нормално поставяте след използването на притежателни местоимения (моят град/ моята работа/ моята кола/ моят партньор/ моят университет и т.н.). Всичко, което слагаме след местоименията за владеене, образува разгърнатата ни еднаквост (идеи, които отнасяме към себе си, които използваме, с цел да дефинираме личността си).
Хората мощно се привързват към идентичността си и то с основателна причина – тя оказва помощ да запазят личната си стойност, което е и съществена цел на всички. Така че, загубата на идентичност значи загуба на самооценката, а за някои хора това може да бъде унищожително. Когато човек загуби една от значимите си идентичности, повишаващи егото, се случват и рецесиите на идентичността.
Как да се оправим с рецесията на идентичността?
Изследвайте самоличността си – помислете за качествата и характерностите, които ви дефинират. Изяснете полезностите си – какво е най-важно за вас? Кои са хората, които са повлияли на възприемането на тези полезности? Помислете дали тези качества и правила са се трансформирали през годините.
Определете какво ви кара да се чувствате сигурни – за доста хора това са фамилията и приятелите. Помислете за взаимоотношенията в живота ви – в случай че има такива, които са ви разочаровали, каква е повода за това? Има ли взаимоотношения, от които се чувствате подвластни? Как би изглеждал животът ви без тях?
Изследвайте ползите си – помислете за това по какъв начин прекарвате свободните си моменти. Кои са нещата (хоби, дейности), за които отделяте най-вече време и сила. Защо тези ползи са значими за вас? Ще бъдете ли същият човек, в случай че нямахте тези ползи?
Бъдете отворени за смяна – осъзнайте обстоятелството, че нищо не е постоянно, нещата се трансформират (хората се разделят, сменят работното си място, местоживеенето си). Запитайте се дали в границите на 10 или двадесет години ще съжалявате, че не сте имали късмет да опитате нещо ново или да вършиме нещата по друг метод. Позволете си да приемете новото в живота си (нови благоприятни условия, провокации, контакти).
Работете върху взаимоотношенията си – мощната връзка със фамилията или приятелите също може да помогне да се почувствате по-стабилни във връзка с идентичността като ви даде чувство за принадлежност. Нека околните ви хора знаят, че ви е грижа за тях. Отделянето на време и старания за създаване на по-силни взаимоотношения ще ви помогне да се чувствате по-щастливи и по-сигурни.
Намерете способи за личностно израстване – без значение дали това ще е обвързвано със спорт, просветителни курсове, пътувания, професионални образования, творчество - отстоявайте нещата, които са значими за вас и не спирайте да се развивате, да постигате нови цели, да растете като персони и експерти.
Визуализирайте най-хубавото допустимо бъдеще за себе си - представяйте си живота, който желаете да имате, нещата, които желаете да постигнете, бъдете позитивни и се упражнявайте всеки ден за към 20 мин.
Единственият сигурен метод да се избегне рецесия на идентичността е човек да не се разпознава с краткотрайни неща (може би е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи, само че е факт). Когато се идентифицираме с краткотрайни неща, нашата самокритика автоматизирано става нежна – няма по какъв начин да знаем по кое време тези неща ще ни бъдат отнети, ще изчезнат или ще претърпят коренна смяна. По този метод ставаме подвластни от капризите на живота и по-лесно можем да изпитваме рецесия на идентичността.
В днешния бързо разрастващ и изменящ се свят, рецесиите на идентичността са по-разпространени, в сравнение с по времето на Ериксън. Тези спорове сигурно не се лимитират до тийнейджърските години. Хората са склонни да ги изживяват в разнообразни стадии през целия си живот. Проучването и познаването на другите аспекти на личността в обособените области на живота, може да помогне за подсилване на персоналната еднаквост. Тъй като задачата ни е да запазим личната си стойност, единственото разумно решение е да се идентифицираме с непрекъснати и дълготрайни неща. Когато човек се разпознава със своите познания, умения и характерност, този тип идентификация ще остане с него вечно.
Концепцията за рецесията на идентичността идва от Ерик Ериксън (германски психолог и психоаналитик от еврейски генезис, прочут с теорията си за общественото развиване на човешките същества), който има вяра, че образуването на еднаквост е от основно значение за живота на всеки човек.
Докато развиването на възприятие за еднаквост е значима част от тийнейджърските години, Ериксън не има вяра, че образуването и разрастването на самоличността е лимитирано единствено до юношеството. Идентичността е нещо, което се трансформира и развива през целия живот, когато хората се сблъскват с нови провокации и се оправят с разнообразни прекарвания, обстановки, взаимоотношения.
“ Какво съставлява рецесията на идентичността? ”
Не сте сигурни за вашата роля в живота? Понякога имате чувството, че не знаете кои сте в реалност, кое е „ същинското ви аз “? Ако отговорите с " да " на предходните въпроси, може да имате рецесия на идентичността. Теоретикът Ерик Ериксън формулира термина " рецесия на идентичността " и има вяра, че това е един от най-важните спорове, с които хората се сблъскват. Според Ериксън една рецесия на идентичността е време на натоварен разбор и проучване на разнообразни способи за гледане на себе си.
Защо се появява тази рецесия?
Ние страдаме от рецесия на идентичността, когато загубим една еднаквост, която използваме, с цел да храним нашето его. Целта на множеството от нашите идентичности е единствено това - да поддържаме егото си. Хората могат да се разпознават с съвсем всичко - материално владеене, място, другар, вяра, сътрудник, страна, обществена група и така нататък Ако желаете да знаете какви са концепциите или нещата, с които се идентифицирате, просто обръщайте внимание на думите, които нормално поставяте след използването на притежателни местоимения (моят град/ моята работа/ моята кола/ моят партньор/ моят университет и т.н.). Всичко, което слагаме след местоименията за владеене, образува разгърнатата ни еднаквост (идеи, които отнасяме към себе си, които използваме, с цел да дефинираме личността си).
Хората мощно се привързват към идентичността си и то с основателна причина – тя оказва помощ да запазят личната си стойност, което е и съществена цел на всички. Така че, загубата на идентичност значи загуба на самооценката, а за някои хора това може да бъде унищожително. Когато човек загуби една от значимите си идентичности, повишаващи егото, се случват и рецесиите на идентичността.
Как да се оправим с рецесията на идентичността?
Изследвайте самоличността си – помислете за качествата и характерностите, които ви дефинират. Изяснете полезностите си – какво е най-важно за вас? Кои са хората, които са повлияли на възприемането на тези полезности? Помислете дали тези качества и правила са се трансформирали през годините. Определете какво ви кара да се чувствате сигурни – за доста хора това са фамилията и приятелите. Помислете за взаимоотношенията в живота ви – в случай че има такива, които са ви разочаровали, каква е повода за това? Има ли взаимоотношения, от които се чувствате подвластни? Как би изглеждал животът ви без тях? Изследвайте ползите си – помислете за това по какъв начин прекарвате свободните си моменти. Кои са нещата (хоби, дейности), за които отделяте най-вече време и сила. Защо тези ползи са значими за вас? Ще бъдете ли същият човек, в случай че нямахте тези ползи? Бъдете отворени за смяна – осъзнайте обстоятелството, че нищо не е постоянно, нещата се трансформират (хората се разделят, сменят работното си място, местоживеенето си). Запитайте се дали в границите на 10 или двадесет години ще съжалявате, че не сте имали късмет да опитате нещо ново или да вършиме нещата по друг метод. Позволете си да приемете новото в живота си (нови благоприятни условия, провокации, контакти). Работете върху взаимоотношенията си – мощната връзка със фамилията или приятелите също може да помогне да се почувствате по-стабилни във връзка с идентичността като ви даде чувство за принадлежност. Нека околните ви хора знаят, че ви е грижа за тях. Отделянето на време и старания за създаване на по-силни взаимоотношения ще ви помогне да се чувствате по-щастливи и по-сигурни. Намерете способи за личностно израстване – без значение дали това ще е обвързвано със спорт, просветителни курсове, пътувания, професионални образования, творчество - отстоявайте нещата, които са значими за вас и не спирайте да се развивате, да постигате нови цели, да растете като персони и експерти. Визуализирайте най-хубавото допустимо бъдеще за себе си - представяйте си живота, който желаете да имате, нещата, които желаете да постигнете, бъдете позитивни и се упражнявайте всеки ден за към 20 мин. Единственият сигурен метод да се избегне рецесия на идентичността е човек да не се разпознава с краткотрайни неща (може би е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи, само че е факт). Когато се идентифицираме с краткотрайни неща, нашата самокритика автоматизирано става нежна – няма по какъв начин да знаем по кое време тези неща ще ни бъдат отнети, ще изчезнат или ще претърпят коренна смяна. По този метод ставаме подвластни от капризите на живота и по-лесно можем да изпитваме рецесия на идентичността.
В днешния бързо разрастващ и изменящ се свят, рецесиите на идентичността са по-разпространени, в сравнение с по времето на Ериксън. Тези спорове сигурно не се лимитират до тийнейджърските години. Хората са склонни да ги изживяват в разнообразни стадии през целия си живот. Проучването и познаването на другите аспекти на личността в обособените области на живота, може да помогне за подсилване на персоналната еднаквост. Тъй като задачата ни е да запазим личната си стойност, единственото разумно решение е да се идентифицираме с непрекъснати и дълготрайни неща. Когато човек се разпознава със своите познания, умения и характерност, този тип идентификация ще остане с него вечно.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ