„Тъмната дама на ДНК“: Забележителният живот на Розалинд Франклин
Може би не знаете името на Розалинд Франклин, само че не може да се отхвърли, че тя е била извънредно значима фигура в света на науката. Работата на Франклин ни оказа помощ да разберем по какъв начин е структурирана ДНК. Тя също по този начин е от значително значение за разбирането на РНК, вирусите, графита и въглищата , написа.
Работата ѝ в региона на ДНК постоянно се счита за мощно подценена и тя си печели разнообразни прякори, като да вземем за пример „ Тъмната дама на ДНК “.
Ранният живот на Розалинд Франклин
Розалинд Елис Франклин е родена в Лондон на 25 юли 1920 година Тя е родена във авторитетно, заможно и прогресивно английско еврейско семейство, което живее в Нотинг Хил.
Whilst Rosalind Franklin’s achievements were ground-breaking at the time, her discovery has led to scientific breakthroughs since and many of King’s research projects would not exist without 'Photo 51'. Read more about her remarkable work:
— King's College London (@KingsCollegeLon)
Франклин демонстрира необикновен разсъдък още от ранна възраст, с изключително впечатляващи качества към математиката и науката. Единственият предмет, по който Франклин не е била добра, е музиката.
През 1938 година, когато е на 18 години, Франклин учи химия в колежа „ Нюнам “ в Кеймбридж. Това е впечатляващо достижение единствено по себе си, само че то е още по-впечатляващо, когато се вземат поради бариерите, с които дамите са се сблъсквали, когато е ставало дума за проучване на научни тематики.
Подобно на ученическите си години, Розалинд се развива сполучливо и в университета. През 1941 година тя се дипломира в колежа „ Нейнъм “ със степен по естествени науки. След това тя се записва в Университета в Кеймбридж и пази докторат по физикохимия.
Работата на Розалинд Франклин
През 1942 година, когато работи върху докторската си дисертация, Франклин стартира да изследва въглерода и въглищата. Тя прави това посредством изследователска позиция в Британската асоциация за проучване на потреблението на въглищата. С работата си тя прави забележителен принос в тази област. Това включва даване на прозрения, които ще оказват помощ за създаването на газови маски по време на войната и ще окажат въздействие върху бъдещите нанотехнологии. През 1945 година получава докторската си степен.
Rosalind Franklin was born in 1920. Many say she should have been awarded a Nobel Prize as her experimental data provided important evidence that led to the solving of DNA structure. However she died two years before Watson, Crick and Wilkins were nominated for the prize.
— The Nobel Prize (@NobelPrize)
През 1947 година Франклин става постдокторант и работи в Централната лаборатория на държавните химически служби в Париж. Там стартира решаващата си работа като рентгенов кристалограф.
През 1951 година Розалинд се завръща в Лондон, където постъпва в Кралския лицей и става теоретичен помощник. Именно тук тя прави значими открития във връзка с свойствата на ДНК.
Снимка 51
Най-известна е работата на Франклин в региона на рентгеновата дифракция, която води до откриването на двойната спирална конструкция на ДНК . Докато употребява рентгенова кристалография, Розалинд и работещият под нейно управление студент Реймънд Гослинг снимат изображението, което по-късно оказва се като фотография 51. Това изображение демонстрира спиралната конструкция на ДНК с цялостна изясненост, което води до революционното изобретение.
Rosalind Franklin died, never knowing she'd helped unlock one of science's greatest mysteries.
But her rigorous methods, brilliant mind, and dedication to truth exemplify what genius really means.
Occasionally, the greatest achievements of their time go unrecognized.
— Genius Thinking (@GeniusGTX)
Снимка 51 е показана на биофизика Морис Уилкинс от Гослинг без знанието на Розалинд. След това Уилкинс демонстрира фотографията на Джеймс Уотсън и Франсис Крик, които са основни фигури в молекулярната биология.
Двамата - дружно с Уилкинс - получават Нобелова премия за физиология или медицина през 1962 година Това се дължи на техния модел на двойната серпантина на ДНК. Този модел обаче не би бил вероятен без фотографията, която Франклин е направил.
Франклин не получава същото самопризнание за своя принос, защото за жалост умира четири години по-рано. По това време Нобеловият комитет има избрани правила по отношение на посмъртните номинации, заради което Франклин не е имала право на това.
Пропускането на името на Франклин се счита за голям пропуск в историята на научните открития. Въпреки основното си присъединяване (той е направил снимката), Гослинг също не е зачетен.
Смъртта и наследството на Розалинда
Розалинд Франклин умира на 16 април 1958 година от рак на яйчниците единствено на 37-годишна възраст. Смъртта ѝ води до изключване на името ѝ от Нобеловата премия за изобретение, което не би било допустимо без нея.
Въпреки това Франклин не е забравена през десетилетията след гибелта ѝ. Тя е удостоена с разнообразни посмъртни награди и е получила доста самопризнания.
Розалинд Франклин се помни през днешния ден като ослепителен академик, чиито открития трансформират метода, по който разбираме ДНК, макар че не постоянно са били оценени по време на живота ѝ. Тя е в действителност забележителна жена, чийто разсъдък и нововъведение водят до извънредно значимо изобретение за човечеството.
Работата ѝ в региона на ДНК постоянно се счита за мощно подценена и тя си печели разнообразни прякори, като да вземем за пример „ Тъмната дама на ДНК “.
Ранният живот на Розалинд Франклин
Розалинд Елис Франклин е родена в Лондон на 25 юли 1920 година Тя е родена във авторитетно, заможно и прогресивно английско еврейско семейство, което живее в Нотинг Хил.
Whilst Rosalind Franklin’s achievements were ground-breaking at the time, her discovery has led to scientific breakthroughs since and many of King’s research projects would not exist without 'Photo 51'. Read more about her remarkable work:
— King's College London (@KingsCollegeLon)
Франклин демонстрира необикновен разсъдък още от ранна възраст, с изключително впечатляващи качества към математиката и науката. Единственият предмет, по който Франклин не е била добра, е музиката.
През 1938 година, когато е на 18 години, Франклин учи химия в колежа „ Нюнам “ в Кеймбридж. Това е впечатляващо достижение единствено по себе си, само че то е още по-впечатляващо, когато се вземат поради бариерите, с които дамите са се сблъсквали, когато е ставало дума за проучване на научни тематики.
Подобно на ученическите си години, Розалинд се развива сполучливо и в университета. През 1941 година тя се дипломира в колежа „ Нейнъм “ със степен по естествени науки. След това тя се записва в Университета в Кеймбридж и пази докторат по физикохимия.
Работата на Розалинд Франклин
През 1942 година, когато работи върху докторската си дисертация, Франклин стартира да изследва въглерода и въглищата. Тя прави това посредством изследователска позиция в Британската асоциация за проучване на потреблението на въглищата. С работата си тя прави забележителен принос в тази област. Това включва даване на прозрения, които ще оказват помощ за създаването на газови маски по време на войната и ще окажат въздействие върху бъдещите нанотехнологии. През 1945 година получава докторската си степен.
Rosalind Franklin was born in 1920. Many say she should have been awarded a Nobel Prize as her experimental data provided important evidence that led to the solving of DNA structure. However she died two years before Watson, Crick and Wilkins were nominated for the prize.
— The Nobel Prize (@NobelPrize)
През 1947 година Франклин става постдокторант и работи в Централната лаборатория на държавните химически служби в Париж. Там стартира решаващата си работа като рентгенов кристалограф.
През 1951 година Розалинд се завръща в Лондон, където постъпва в Кралския лицей и става теоретичен помощник. Именно тук тя прави значими открития във връзка с свойствата на ДНК.
Снимка 51
Най-известна е работата на Франклин в региона на рентгеновата дифракция, която води до откриването на двойната спирална конструкция на ДНК . Докато употребява рентгенова кристалография, Розалинд и работещият под нейно управление студент Реймънд Гослинг снимат изображението, което по-късно оказва се като фотография 51. Това изображение демонстрира спиралната конструкция на ДНК с цялостна изясненост, което води до революционното изобретение.
Rosalind Franklin died, never knowing she'd helped unlock one of science's greatest mysteries.
But her rigorous methods, brilliant mind, and dedication to truth exemplify what genius really means.
Occasionally, the greatest achievements of their time go unrecognized.
— Genius Thinking (@GeniusGTX)
Снимка 51 е показана на биофизика Морис Уилкинс от Гослинг без знанието на Розалинд. След това Уилкинс демонстрира фотографията на Джеймс Уотсън и Франсис Крик, които са основни фигури в молекулярната биология.
Двамата - дружно с Уилкинс - получават Нобелова премия за физиология или медицина през 1962 година Това се дължи на техния модел на двойната серпантина на ДНК. Този модел обаче не би бил вероятен без фотографията, която Франклин е направил.
Франклин не получава същото самопризнание за своя принос, защото за жалост умира четири години по-рано. По това време Нобеловият комитет има избрани правила по отношение на посмъртните номинации, заради което Франклин не е имала право на това.
Пропускането на името на Франклин се счита за голям пропуск в историята на научните открития. Въпреки основното си присъединяване (той е направил снимката), Гослинг също не е зачетен.
Смъртта и наследството на Розалинда
Розалинд Франклин умира на 16 април 1958 година от рак на яйчниците единствено на 37-годишна възраст. Смъртта ѝ води до изключване на името ѝ от Нобеловата премия за изобретение, което не би било допустимо без нея.
Въпреки това Франклин не е забравена през десетилетията след гибелта ѝ. Тя е удостоена с разнообразни посмъртни награди и е получила доста самопризнания.
Розалинд Франклин се помни през днешния ден като ослепителен академик, чиито открития трансформират метода, по който разбираме ДНК, макар че не постоянно са били оценени по време на живота ѝ. Тя е в действителност забележителна жена, чийто разсъдък и нововъведение водят до извънредно значимо изобретение за човечеството.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ