Непознатият остров Бозджаада - море, вино и непокътната природа
Може би не толкоз известен, само че намиращ се напълно покрай нашите географски ширини, е остров Бозджаада. Разположен измежду водите на Егейско море, покрай пролива Дарданели, островът е прочут и с гръцкото си название Тенедос, защото дълги години главно е населяван от гръцко население.
Защо си коства да изберем Албания за лятната си отмора
Близо, на ниска цена и красиво
Всъщност Бозджаада и прилежащият до него Имброс са двата егейски острова, които остават в границите на Турция след разпада на Османската империя.
Единственото обитаемо място на острова е едноименното населено място, което може да се прекоси пеша за не повече от 30 минути. Населението e от към 2 500 души, като включително се включват както турци, по този начин и останалите да населяват мястото гърци. Основно прехранване на жителите на острова е риболовът и туризмът. От епохи той е прочут и с производството на грозде и първокачествени виновност.
До Бозджаада се стига елементарно, за към половин час с ферибот от град Гейкли, ситуиран в континенталната част на Турция.
Едно от най-ценните неща на Бозджаада е съхраненият античен дух. Първото нещо, което незабавно впечатлява, е непокътнатата средновековна цитадела. В което няма нищо учудващо, защото тези земи са били притежание и античните римляни, и на византийците, а по-късно и на османците.
Самото населено място е релативно недокоснато от актуалния живот. В архитектурата на постройките и калдъръмените улици се усеща въздействието на тогавашните гръцки поданици. Запазени са две православни църкви. Навсякъде има остарели каменни къщи и таверни с дървени маси и столове, където вечер се сервират пресни морски блага, мезета и вино, написа CNN Travel.
В каменна къща, издигната през 1876 година, се обитава музеят Bozcaada. Той съхранява историята на селището посредством богатата сбирка от над 15 000 фотоси, документи, карти и предмети.
След като попада на черно-бяла гравюра на острова и четири пощенски картички в книжарница в Истанбул през 1988 година, антикварят Хакан Гюрюней стартира да събира всичко, обвързвано с историята на острова. През 2005 година основава музея и излага дълго събираната сбирка. Към нея се включват с предмети и дарения доста от локалните поданици, които признават значимостта от шерването на личните си фамилни истории.
Освен историята, виното е другата горделивост на Бозджаада. Производството му датира от съвсем 3000 години. Съвременните винопроизводители сполучливо не престават античната традиция. На улица Lale в селището е ситуиран магазинът за вино Talay, както и индустриалната база, която датира от 1948 година През няколко директни е винарната Amadeus, ръководена от австрийски производител, която предлага дегустация на вино. А малко след нея е фамилната Çamlıbağ, която съществува от 1925 година и понастоящем е ръководена от четвърто потомство.
Но най-известна е винарната Corvus, основана от архитекта Рашит Солей през 2002 година, която довежда острова до интернационално приета и награждавана винена дестинация.
Най-високо и най-ниско оценените туристически атракции на света
Според феновете на пътешествията
Природата на острова е съвсем непокътната. Многобройни пешеходни пътеки водят през лозя и овощни градини, където цъфтят смокини, нарове и маслини. Често се долавя ароматът на розмарин, див риган и култивиран чай.
Защо си коства да изберем Албания за лятната си отмора
Близо, на ниска цена и красиво
Всъщност Бозджаада и прилежащият до него Имброс са двата егейски острова, които остават в границите на Турция след разпада на Османската империя.
Единственото обитаемо място на острова е едноименното населено място, което може да се прекоси пеша за не повече от 30 минути. Населението e от към 2 500 души, като включително се включват както турци, по този начин и останалите да населяват мястото гърци. Основно прехранване на жителите на острова е риболовът и туризмът. От епохи той е прочут и с производството на грозде и първокачествени виновност.
До Бозджаада се стига елементарно, за към половин час с ферибот от град Гейкли, ситуиран в континенталната част на Турция.
Едно от най-ценните неща на Бозджаада е съхраненият античен дух. Първото нещо, което незабавно впечатлява, е непокътнатата средновековна цитадела. В което няма нищо учудващо, защото тези земи са били притежание и античните римляни, и на византийците, а по-късно и на османците.
Самото населено място е релативно недокоснато от актуалния живот. В архитектурата на постройките и калдъръмените улици се усеща въздействието на тогавашните гръцки поданици. Запазени са две православни църкви. Навсякъде има остарели каменни къщи и таверни с дървени маси и столове, където вечер се сервират пресни морски блага, мезета и вино, написа CNN Travel.
В каменна къща, издигната през 1876 година, се обитава музеят Bozcaada. Той съхранява историята на селището посредством богатата сбирка от над 15 000 фотоси, документи, карти и предмети.
След като попада на черно-бяла гравюра на острова и четири пощенски картички в книжарница в Истанбул през 1988 година, антикварят Хакан Гюрюней стартира да събира всичко, обвързвано с историята на острова. През 2005 година основава музея и излага дълго събираната сбирка. Към нея се включват с предмети и дарения доста от локалните поданици, които признават значимостта от шерването на личните си фамилни истории.
Освен историята, виното е другата горделивост на Бозджаада. Производството му датира от съвсем 3000 години. Съвременните винопроизводители сполучливо не престават античната традиция. На улица Lale в селището е ситуиран магазинът за вино Talay, както и индустриалната база, която датира от 1948 година През няколко директни е винарната Amadeus, ръководена от австрийски производител, която предлага дегустация на вино. А малко след нея е фамилната Çamlıbağ, която съществува от 1925 година и понастоящем е ръководена от четвърто потомство.
Но най-известна е винарната Corvus, основана от архитекта Рашит Солей през 2002 година, която довежда острова до интернационално приета и награждавана винена дестинация.
Най-високо и най-ниско оценените туристически атракции на света
Според феновете на пътешествията
Природата на острова е съвсем непокътната. Многобройни пешеходни пътеки водят през лозя и овощни градини, където цъфтят смокини, нарове и маслини. Често се долавя ароматът на розмарин, див риган и култивиран чай.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ