Може би най-великият инструмент, с който разполагат астрономите, е възможността

Може би най-великият инструмент, с който разполагат астрономите, е опцията да погледнат обратно във времето.

Тъй като на звездната светлина й е належащо време, с цел да доближи до нас, астрономите могат да следят историята на космоса, като улавят светлината на далечни галактики. Ето за какво обсерватории като галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “ (JWST) са толкоз потребни. С него можем да учим в елементи по какъв начин са се формирали и еволюирали галактиките. Сега сме на стадий, в който наблюденията ни разрешават да потвърдим дългогодишни космически модели, както демонстрира едно скорошно изследване.

Този съответен модел се отнася до това по какъв начин галактиките се обогатяват химически. В ранната Вселена е имало най-вече единствено водород и хелий, тъй че първите звезди са били солидни и без планети. Те умирали бързо и изхвърляли по-тежки детайли, от които можели да се образуват по-сложни звезди и планети. Всяко потомство прибавя още детайли към сместа.

Тъй като обаче в една вселена има голям брой звезди - от сини свръхгиганти до червени джуджета, кои звезди играят най-голяма роля в обогатяването с химикали?

Един от моделите твърди, че това са най-масивните звезди. Това е разумно, тъй като гигантските звезди се взривяват като свръхнови, когато умират. Те изхвърлят обогатените си външни пластове надълбоко в космоса, което разрешава на материала да се смеси в огромни молекулярни облаци, от които могат да се образуват нови звезди. Но преди към 20 години различен модел твърдеше, че по-малките, сходни на Слънцето звезди играят по-голяма роля.

Звезди като Слънцето обаче не умират при мощни детонации. След милиарди години Слънцето ще се трансформира в алена звезда колос. В обезверения си опит да продължи да гори ядрото на сходна на Слънцето звезда се нагрява доста, с цел да се разтопи хелий, а дифузните му външни пластове набъбват. На диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел те са известни като звезди от асимптотичния великански клон (AGB). Въпреки че всяка AGB звезда може да изхвърли по-малко материал в междузвездното пространство, те са доста по-често срещани от гигантските звезди. Затова моделът твърди, че AGB звездите играят по-голяма роля в обогатяването на галактиките.

И двата модела имат своите мощни страни, само че доказването на модела на AGB пред модела на гигантските звезди ще се окаже мъчно. Лесно е да се следят свръхнови в галактики, отдалечени на милиарди светлинни години. Не по този начин стоят нещата с AGB звездите обаче. Благодарение на JWST в този момент можем да проверим модела AGB.

С помощта на JWST в проучването са прегледани спектрите на 3 млади галактики. Тъй като камерата NIRSpec на „ Джеймс Уеб “ може да снима инфрачервени спектри с висока разграничителна дарба, екипът може да види освен съществуването на избрани детайли, само че и тяхното релативно обилие. Те откриха мощно наличие на въглеродни и кислородни ленти, което е всекидневно за остатъците от AGB, само че също по този начин и съществуване на по-редки детайли като ванадий и цирконий. Като цяло, това сочи към вид AGB звезда, известна като термично пулсираща AGB или TP-AGB.

Много червени великански звезди навлизат в пулсираща фаза в края на живота си. Горещото ядро набъбва във външните пластове, нещата се охлаждат малко и гравитацията компресира звездата малко, което нагрява ядрото и целият развой стартира изначало. Това проучване демонстрира, че TP-AGB са изключително ефикасни в обогатяването на галактиките, като по този метод удостоверяват 20-годишния модел. | БГНЕС