Мнения Daily: Защо американските либерали толкова се боят от Русия
Може би демократична Америка приема " Русия " като другото име на " Доналд Тръмп "?
© KEVIN LAMARQUE Още по тематиката
И още: Наблюдаваме Карибска нуклеарна рецесия " в занимателен темп " ; Кой ще падне в антикорупционната борба
16 авг 2017
И още: С " Цанков камък " Нинова за повторно стъпва на мина
15 авг 2017
И още: Държава не се ръководи със спектакли на Слънчака; Магистрала " Струма " е тест за българските институции
14 авг 2017
И още: Ще оцелее ли визията на Орбан за нова Европа
14 авг 2017
И още: Вицепрезидентът Пенс би стопил детектора на лъжата; Путин е като Брежнев, само че без Андропов
9 авг 2017
Текст нa Иван Кръстев в портала " Култура ". Англоезична версия е оповестена в NYTimes
Има нещо необяснимо в американската обсебеност от Русия на Владимир Путин. Анексирането от Кремъл на Кримския полуостров, военната намеса в Сирия и намесата в техните избори от чужбина ненапълно могат да обяснят паниката на американците. Ала те не са задоволителни да обяснят за какво либералите в Съединените щати са обезпокоени доста повече от Русия, в сравнение с да вземем за пример от възходящата икономическа мощност и геополитически упоритости на Китай, от световното идеологическо предизвикателство на радикалния ислям или от явната полуда на нуклеарна Северна Корея.
Русия страда от демографски спад и лимитирана рационализация. Икономиката на страната е прекалено подвластна от износа на естествени запаси. Процентът на приключилите университет е измежду най-високите, само че продуктивността на труда е измежду най-ниските в индустриализирания свят. И въпреки Путин да е мощен и безсърдечен водач, който се радва на социална поддръжка вкъщи и има статут на звезда в чужбина, съветските институции са корумпирани и нефункционални – съветските бюрократи прекарват огромна част от времето си в борби за власт и пари и нямат предпочитание да си сътрудничат. А никой не знае какво бъдеще чака Русия след Путин – когато и да настъпи този миг.
А нали не толкоз от дълго време, единствено преди две години, президентът Барак Обама назова Русия районна мощ? Точно както известният американски историк Стивън Коткин написa в списание " Форин афеърс ": " Вече половин хилядолетие съветската външна политика се характеризира с упоритости, надхвърлящи опциите на страната. " Днес нищо не се е трансформирало.
И все пак американците са хипнотизирани и ужасени от Русия. Дали повода не е, че демократична Америка приема " Русия " като другото име на " Доналд Тръмп "?
През по-голямата част от ХХ век Съветският съюз тормозеше Запада, тъй като нямаше нито Бог, нито частна благосъстоятелност, нито политически плурализъм. Ала през днешния ден Русия на Путин плаши американците, тъй като те знаят, че доста от съветските патологии могат да бъдат открити и в Съединени американски щати. Либерална Америка не се опасява, че Русия може да ръководи света. Независимо дали си го признават или не, либералите се притесняват, че Съединените щати замязват на Русия.
В последните две десетилетия Кремъл се опитваше да изясни своите проблеми и провали с непознатата интервенция. А в този момент Америка прави същото. Всичко, от което се възмущава демократична Америка – изборната победа на Доналд Тръмп, обратът в процеса на демократизация по света и упадъкът на американската мощност – се изясняват с намесата на Путин.
За демократичните американци Русия – изцяло основателно – е застрашителен образец по какъв начин едно властническо ръководство може да действа в институционалните рамки на демокрацията. Руската " управляема народна власт " е очевиден образец за това по какъв начин институциите и практиките, основани, с цел да освободят жителите от капризите на безотговорните управници, могат да бъдат преформатирани по този начин, че да лишат жителите от техните свободи.
Русия е образец и за това какво съставлява една страна, в която елитите са изцяло отделени от народа. Това освен е общество, доминирано от неравноправие, само че е и общество, в което възходящото неравноправие се приема за обикновено и в което шепа доста богати и политически безотговорни управници съумяват да се задържат на върха без прекалено принуждение.
Ще отнеме известно време, преди американците от работническата класа да стартират да осъзнават, че въпреки стопанската система на Съединени американски щати да се разграничава надълбоко от тази на Русия, софтуерната гражданска война, водена от Силициевата котловина, с течение на времето може да изведе западните общества към властнически политики по същия метод, по който изобилието на естествените запаси направи вероятен режима на Владимир Путин. Роботите – сходно на постсъветските жители – не се вълнуват от демокрацията.
Независимо дали го осъзнават или не, мнозина американци се притесняват, че гледайки към Русия, виждат бъдещето. А най-тревожно е, че е допустимо това да е тяхното лично бъдеще.
Икономика
Изглежда, капацитетът на високия напредък е доближат
Десислава Николова в седмичния бюлетин на ИПИ
Експресната оценка за Брутният вътрешен продукт демонстрира, че стопанската система е запазила релативно високия си ритъм на напредък и в интервала април - юни 2017 година Ръстът на годишна база е 3.6% за интервала, само че по отношение на останалите страни - членки на Европейски Съюз, надалеч не е измежду най-високите - Румъния е с растеж от 5.7% на годишна база. С положителни шансове да я изпреварят са Исландия и Ирландия, които още не са разгласили данни за април - юни. В рамките на необятния район на Централна и Източна Европа България демонстрира по-скоро криво-ляво показване - преди нея са Чехия (4.5%), Полша (4.4%), Латвия (4.8%), Литва (3.9%) и упоменатата Румъния. Унгария пораства със същия ритъм като България (3.6%), а Словакия отбелязва малко по-нисък напредък (3.1%).
Като цяло от началото на 2015 година България бележи действителен ритъм на напредък над 3% на годишна база, само че растежът се колебае в релативно тесни граници и не съумява да трансферира 3.7-3.8%. Това навежда на мисълта, че стопанската система работи, общо взето, на капацитета си от две години и половина и този капацитет не разрешава по-висок напредък поради рестриктивните мерки най-много по линия на човешкия капитал. За същото приказват и анализите на МВФ и прогнозите на Европейска комисия. Външните анализатори също така са единомислещи, че след рецесията насам този капацитет се е свил доста поради неподходяща демография и незадоволителния нов капитал.
Предвид това решенията за по-бърз напредък на българската стопанска система, който да разреши по-бързо догонване на по-богатите страни от Западна Европа, могат да се търсят в две направления. Едното е обвързвано с увеличение на стопански дейното население у нас, което може да стане по два метода:
1) Активизиране на тези, които са в работоспособна възраст и без физически ограничители, само че сега не са стопански дейни: това би трябвало да са към половин милион, които биха могли да се включат при уместно обучение, образование и целенасочена работа по активизирането им.
От данни на Национален статистически институт пък се вижда, че има близо 200 000 души, които сега не са дейни, само че биха желали да работят. От тях повече от половината са обезкуражени, което значи, че са се отказали да търсят интензивно работа. Дори и да приемем, че тези към 200 000 души са долната граница на тези, които могат да бъдат активизирани, отново става въпрос за над 5% от работната мощ сега.
2) Привличане на фрагменти от чужбина
Това към този момент се случва в туризма и по-конкретно в някои морски курорти, като привлечените служащи са от Украйна, Грузия и други страни от района. Тук горната граница е надалеч по-висока. Въпросът е до каква степен тази процедура може да се усили като мащаб и да се разпростре и към други браншове на стопанската система, които изпитват изострен апетит за фрагменти.
Потенциалът на растежа може да се вдигне и благодарение на нови технологии и привличане на повече капитали. Става въпрос най-много за частни вложения, само че и капиталът по линия на националния бюджет и европейските средства отново прави работа. Що се отнася до директните непознати вложения, последните години те са доста надалеч от равнищата преди рецесията и даже през 2016 година означиха самобитно дъно. Тук има доста какво да се направи, с цел да стане България по-привлекателна за непознати вложители, и то не се изчерпва единствено с ниските разноски за труд. Става въпрос за господство на правото, по-добра отбрана на правата на благосъстоятелност, самостоятелен съд и битка с корупцията, бързи процедури за разкриване на бизнес и така нататък
Това са все огромни институционални промени, които, в случай че се случват въобще, нормално лишават доста време.
На този декор ограниченията на пазара на труда наподобяват надалеч по-постижими от позиция на правещите политики. Така да вземем за пример релативно елементарно би могъл да се улесни вносът на работна ръка от страни отвън Европейски Съюз като някогашните страни от Съюз на съветските социалистически републики, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и други Въпросът е да се вземат ограничения България да не се употребява единствено като " трамплин " за пазара на труда в по-богатите европейските страни.
Колкото по-бързо стартира мисленето и дейностите по такива ограничения, толкоз по-скоро българската стопанска система ще има късмет да " наскочи себе си " и да стартира да пораства с темпове над 3-4%. В противоположен случай България ще си остане безконечният догонващ.
© KEVIN LAMARQUE Още по тематиката
И още: Наблюдаваме Карибска нуклеарна рецесия " в занимателен темп " ; Кой ще падне в антикорупционната борба
16 авг 2017
И още: С " Цанков камък " Нинова за повторно стъпва на мина
15 авг 2017
И още: Държава не се ръководи със спектакли на Слънчака; Магистрала " Струма " е тест за българските институции
14 авг 2017
И още: Ще оцелее ли визията на Орбан за нова Европа
14 авг 2017
И още: Вицепрезидентът Пенс би стопил детектора на лъжата; Путин е като Брежнев, само че без Андропов
9 авг 2017
Текст нa Иван Кръстев в портала " Култура ". Англоезична версия е оповестена в NYTimes
Има нещо необяснимо в американската обсебеност от Русия на Владимир Путин. Анексирането от Кремъл на Кримския полуостров, военната намеса в Сирия и намесата в техните избори от чужбина ненапълно могат да обяснят паниката на американците. Ала те не са задоволителни да обяснят за какво либералите в Съединените щати са обезпокоени доста повече от Русия, в сравнение с да вземем за пример от възходящата икономическа мощност и геополитически упоритости на Китай, от световното идеологическо предизвикателство на радикалния ислям или от явната полуда на нуклеарна Северна Корея.
Русия страда от демографски спад и лимитирана рационализация. Икономиката на страната е прекалено подвластна от износа на естествени запаси. Процентът на приключилите университет е измежду най-високите, само че продуктивността на труда е измежду най-ниските в индустриализирания свят. И въпреки Путин да е мощен и безсърдечен водач, който се радва на социална поддръжка вкъщи и има статут на звезда в чужбина, съветските институции са корумпирани и нефункционални – съветските бюрократи прекарват огромна част от времето си в борби за власт и пари и нямат предпочитание да си сътрудничат. А никой не знае какво бъдеще чака Русия след Путин – когато и да настъпи този миг.
А нали не толкоз от дълго време, единствено преди две години, президентът Барак Обама назова Русия районна мощ? Точно както известният американски историк Стивън Коткин написa в списание " Форин афеърс ": " Вече половин хилядолетие съветската външна политика се характеризира с упоритости, надхвърлящи опциите на страната. " Днес нищо не се е трансформирало.
И все пак американците са хипнотизирани и ужасени от Русия. Дали повода не е, че демократична Америка приема " Русия " като другото име на " Доналд Тръмп "?
През по-голямата част от ХХ век Съветският съюз тормозеше Запада, тъй като нямаше нито Бог, нито частна благосъстоятелност, нито политически плурализъм. Ала през днешния ден Русия на Путин плаши американците, тъй като те знаят, че доста от съветските патологии могат да бъдат открити и в Съединени американски щати. Либерална Америка не се опасява, че Русия може да ръководи света. Независимо дали си го признават или не, либералите се притесняват, че Съединените щати замязват на Русия.
В последните две десетилетия Кремъл се опитваше да изясни своите проблеми и провали с непознатата интервенция. А в този момент Америка прави същото. Всичко, от което се възмущава демократична Америка – изборната победа на Доналд Тръмп, обратът в процеса на демократизация по света и упадъкът на американската мощност – се изясняват с намесата на Путин.
За демократичните американци Русия – изцяло основателно – е застрашителен образец по какъв начин едно властническо ръководство може да действа в институционалните рамки на демокрацията. Руската " управляема народна власт " е очевиден образец за това по какъв начин институциите и практиките, основани, с цел да освободят жителите от капризите на безотговорните управници, могат да бъдат преформатирани по този начин, че да лишат жителите от техните свободи.
Русия е образец и за това какво съставлява една страна, в която елитите са изцяло отделени от народа. Това освен е общество, доминирано от неравноправие, само че е и общество, в което възходящото неравноправие се приема за обикновено и в което шепа доста богати и политически безотговорни управници съумяват да се задържат на върха без прекалено принуждение.
Ще отнеме известно време, преди американците от работническата класа да стартират да осъзнават, че въпреки стопанската система на Съединени американски щати да се разграничава надълбоко от тази на Русия, софтуерната гражданска война, водена от Силициевата котловина, с течение на времето може да изведе западните общества към властнически политики по същия метод, по който изобилието на естествените запаси направи вероятен режима на Владимир Путин. Роботите – сходно на постсъветските жители – не се вълнуват от демокрацията.
Независимо дали го осъзнават или не, мнозина американци се притесняват, че гледайки към Русия, виждат бъдещето. А най-тревожно е, че е допустимо това да е тяхното лично бъдеще.
Икономика
Изглежда, капацитетът на високия напредък е доближат
Десислава Николова в седмичния бюлетин на ИПИ
Експресната оценка за Брутният вътрешен продукт демонстрира, че стопанската система е запазила релативно високия си ритъм на напредък и в интервала април - юни 2017 година Ръстът на годишна база е 3.6% за интервала, само че по отношение на останалите страни - членки на Европейски Съюз, надалеч не е измежду най-високите - Румъния е с растеж от 5.7% на годишна база. С положителни шансове да я изпреварят са Исландия и Ирландия, които още не са разгласили данни за април - юни. В рамките на необятния район на Централна и Източна Европа България демонстрира по-скоро криво-ляво показване - преди нея са Чехия (4.5%), Полша (4.4%), Латвия (4.8%), Литва (3.9%) и упоменатата Румъния. Унгария пораства със същия ритъм като България (3.6%), а Словакия отбелязва малко по-нисък напредък (3.1%).
Като цяло от началото на 2015 година България бележи действителен ритъм на напредък над 3% на годишна база, само че растежът се колебае в релативно тесни граници и не съумява да трансферира 3.7-3.8%. Това навежда на мисълта, че стопанската система работи, общо взето, на капацитета си от две години и половина и този капацитет не разрешава по-висок напредък поради рестриктивните мерки най-много по линия на човешкия капитал. За същото приказват и анализите на МВФ и прогнозите на Европейска комисия. Външните анализатори също така са единомислещи, че след рецесията насам този капацитет се е свил доста поради неподходяща демография и незадоволителния нов капитал.
Предвид това решенията за по-бърз напредък на българската стопанска система, който да разреши по-бързо догонване на по-богатите страни от Западна Европа, могат да се търсят в две направления. Едното е обвързвано с увеличение на стопански дейното население у нас, което може да стане по два метода:
1) Активизиране на тези, които са в работоспособна възраст и без физически ограничители, само че сега не са стопански дейни: това би трябвало да са към половин милион, които биха могли да се включат при уместно обучение, образование и целенасочена работа по активизирането им.
От данни на Национален статистически институт пък се вижда, че има близо 200 000 души, които сега не са дейни, само че биха желали да работят. От тях повече от половината са обезкуражени, което значи, че са се отказали да търсят интензивно работа. Дори и да приемем, че тези към 200 000 души са долната граница на тези, които могат да бъдат активизирани, отново става въпрос за над 5% от работната мощ сега.
2) Привличане на фрагменти от чужбина
Това към този момент се случва в туризма и по-конкретно в някои морски курорти, като привлечените служащи са от Украйна, Грузия и други страни от района. Тук горната граница е надалеч по-висока. Въпросът е до каква степен тази процедура може да се усили като мащаб и да се разпростре и към други браншове на стопанската система, които изпитват изострен апетит за фрагменти.
Потенциалът на растежа може да се вдигне и благодарение на нови технологии и привличане на повече капитали. Става въпрос най-много за частни вложения, само че и капиталът по линия на националния бюджет и европейските средства отново прави работа. Що се отнася до директните непознати вложения, последните години те са доста надалеч от равнищата преди рецесията и даже през 2016 година означиха самобитно дъно. Тук има доста какво да се направи, с цел да стане България по-привлекателна за непознати вложители, и то не се изчерпва единствено с ниските разноски за труд. Става въпрос за господство на правото, по-добра отбрана на правата на благосъстоятелност, самостоятелен съд и битка с корупцията, бързи процедури за разкриване на бизнес и така нататък
Това са все огромни институционални промени, които, в случай че се случват въобще, нормално лишават доста време.
На този декор ограниченията на пазара на труда наподобяват надалеч по-постижими от позиция на правещите политики. Така да вземем за пример релативно елементарно би могъл да се улесни вносът на работна ръка от страни отвън Европейски Съюз като някогашните страни от Съюз на съветските социалистически републики, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и други Въпросът е да се вземат ограничения България да не се употребява единствено като " трамплин " за пазара на труда в по-богатите европейските страни.
Колкото по-бързо стартира мисленето и дейностите по такива ограничения, толкоз по-скоро българската стопанска система ще има късмет да " наскочи себе си " и да стартира да пораства с темпове над 3-4%. В противоположен случай България ще си остане безконечният догонващ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ