Може би едно от първите неща, на които учим едва

Може би едно от първите неща, на които учим едвам проговорилите си деца, е да споделят “благодаря ”. И какъв брой неуморно все им подсещаме – “Какво трябваше да кажеш ”, “Няма ли да благодариш ”. Де, да имаше кой да побутва и нас самите – порасналите към този момент девойки и момчета. Не, не да проявим вежливост и образование за подарения подарък или свършената услуга. Говоря за това вътрешно, същинско благодаря. Да си признателен за обстоятелството, че си жив и здрав, че си свободен, че имаш всичките си сетива, с които да се наслаждаваш на живота и още, и още. Онези значими неща, които одобряваме за даденост и ги оценяваме едвам, когато ги изгубим.

Всеки ден да е денят на благодарността – превърнете американската традиция в всекидневие. Събудете се заран и помислете защо сте признателни през днешния ден. Наистина значимите неща са пред очите ни. Нима не си коства да си признателен, че дишаш, че имаш щастието да се насладиш на този ден. Или че си свободен – какъв брой хора живеят потискани по всевъзможни способи – физически или душевен. Свободата е подарък, който прекомерно постоянно забравяме да ценим. Помислете за всички, лишени от правото да бъдат свободни и да вършат това, което желаят. Причините може да са доста – диктаторско ръководство, закостенели религиозни канони и така нататък

Благодарност за най-крехкото - здравето - постоянно го оценяваме едвам, когато го изгубим. Спомнете си последния път, когато боледувахте. Не беше прелестно, нали? Днес сте здрави. Нима това не е мотив да се почувствате щастливи. Трябва ли да пострадаме, с цел да осъзнаем какъв брой е значимо то. Бъдете признателни за любовта, за децата си, за приятелите си... И по този начин описът ще продължи за всеки друго, само че с всяка прибавена точка ще получавате образно доказателство, че вие сте благополучен човек. И ще започнете деня с усмивка и положително въодушевление.

“ Благодарността ни освобождава от негативизма – в признателното сърце няма място за меланхолия, за злоба, за ненавист, а знаем, че това са усеща, които погубват най-много притежателите си. ”

Направете благодарността обред - заспивайки вечер, мислете си, с какъв брой доста неща сте богати. И може би това ще ви помогне да избегнете нервната превъзбуда, въртенето в леглото и кошмарите. Ще се отдадете с усмивка на прегръдката на Морфей, ще се наспите умерено и блажено и ще сте подготвени за провокациите на новия ден. Полезна е и онази традиция, в която вечер на масата се благодари за храната, за подслона, за нещата, които доста хора нямат. Времето не е от голяма важност. Важно е да оцените същински нещата, които имате и да сте признателни за тях.

“Благодаря ” вместо “Искам ” – мислете за това, което имате и ще се почувствате щастливи, вместо непрестанно да се концентрирате върху това, което нямате, което ви липсва или което желаете да извършите. Бъдете признателни за това, което сте, за опциите, които са пред вас... Не забравяйте по-често да казвате “благодаря за... ”, в сравнение с “искам... ”. Последното използваме доста постоянно. Дори и когато решим да отидем на черква то постоянно е с цел да “измолим ” нещо. А какъв брой пъти отидохте, с цел да благодарите за случилото ви се положително в живота?

Благодарността носи успокоение – в онази конкуренция на: “Искам още и повече... ” нормално забравяме, кое е стойностното в живота, това, което фактически си коства. Ако отделите време да помислите какво в действителност е значимо за вас, евентуално ще се окаже, че не са нещата, за които пръскате най-вече време и старания. Не настоявам, че би трябвало да се лишим от каквато и да е упоритост и да се оставим на течението, просто е добре от време на време да спрем и да създадем равносметка, да забележим, че има доста неща, които са към нас, тук и в този момент, а не непрестанно да сме вперили взор напред към идващото си предпочитание. Тези мигове на равносметка и признателност ще ни дадат малко успокоение, ще ни обезпечат един оазис надалеч от ежедневното забързано движение, с цел да помислим кои сме и накъде отиваме, какво желаеме и от какво в действителност имаме потребност.

Опитвайте се да виждате от ден на ден мотиви в живота си за задоволеност. И в случай че погледнете с тази настройка към света може би ще се почувствате по-спокойни и по-щастливи. Както гласи онази мъдрост: Щастлив е друг, който има това, което желае, а оня, който желае това, което има.

11 януари е Световният ден на думата " благодаря ". Не е толкоз прочут празник, само че благодарността заслужава всяка респект. Нека я каним по-често между тях!