Мои братия ~ текст, роден през януари 1868 г. в

„ Мои братия ” ~ текст, роден през януари 1868 година в Пещанската тюрма от перото на огромния наш стихотворец, публицист, енциклопедист и поборник за освобождението на България от турско иго.

Да доближи човек цялостно самостоятелен живот и да бъде заслужен да носи име човек, би трябвало му първо и първо обучение, твърда воля и здрав разум, с цел да може да разбере по кой път да върви. Само тоя народ може да бъде плебей другиму, който стои по-ниско с образованието си от своя господин. Ние, българете, робуваме петстотин годин най-тежки хомот, преклоняваме коляно пред най-варварския и най-дивия народ на света. И за какво?

Първо, тъй като до неотдавна бяхме малко образовани; второ, тъй като нямахме единодушие сред себе си; и третьо – не бяхме още в положение да разберем кой е наш другар и кой е наш зложелател. Но с последните петнайсет годин българският народ се разсъни от дълговечния сън, просвещение и книжевност се развиват бистро и нашите господари останаха надалеч от нас. Несъгласия и вражди, които до момента гризяха нашите сърца, в настоящо време се губят лека-полека и от сичко се види, че ние имаме светла бъдъщност. Народ и господарство, кои не са в положение да вървят напред, кои се гнушават от обучение и просвета, би трябвало да паднат, да се изгубят и да дадат място другиму да живее и да бъде потребен себе си и другиму.

Нашите господаре, както е познато секому, не са за нищо: нямат ни книжевност, ни просвета, ни обучение, ни разум и разсъдък, а без тие качества не може да се ръководи господарство. Мнозина наши братия мислят, или барем приказват, че ние може да се сложиме с турците, да коронишеме султана с българска корона, да му плащаме данок, само че да имаме свои закони и свое самоуправление. Но аз мисля, че единствено вманиачен човек може да вярува, що това може да бъде.

Секи от нас знае, че в Турция няма закони, няма истина, няма човечество. Ако през днешния ден цариградското държавно управление издаде закони, то на следващия ден ги унищожава; в случай че султанът обрече през днешния ден, на другия ден заборавя или се отхвърля от своите думи. Доста е нам да погледаме какви комедии се разиграват в Цариград с нашия църковни въпрос; много е нам да помислим каква изгода ни са донесле хатихумаюните, хатишерифите, гюлханетата и прочие Турчин е турчин, него ни Бог, ни демон не може да го направи човек. Кръвожадност, фанатизъм, злоба към гявурите – ето турските достолепия. Дорде са турците мохамедани, дотогава тие не могат да бъдат люде. Алкоран и човек нямат сред себе си нещо общо. Що забележим у учениците Мохамедови? Разврат, многожество, олане, слабоумие и пиене и прочие Може ли, кажете ми, чист и почтен народ да има нещо общо с такива люде?

Не, братия, оставете всичко настрани и търсете приятелство сред себе си и сред своите братия, които търпят също както и ние. Българи, сърби, ромуни и гърци би трябвало в настоящо време да подадат един другиму братска ръка и с общите си сили да изплатят отечеството си, в случай че желае секи из тях да доближи свойто слобода. Тие четири народа търсят слобода, желаят избавление, а имат едни общи врагове и в случай че се карат сред себе си, то оказват помощ на своите душмане. Нашата омраза срещу гърците би трябвало в този момент към този момент да се остави настрани и да се гледа общата цел. Кога ние бъдем слободни, тогава ние можеме да се препираме и да разделяме това, щото имаме; по кое време бъдеме слободни, тогава и омраза не може да бъде сред нас.

Ние имаме дело с гръцкото цариградско духовенство, а не с гръцкия народ, сама Гърция се е отделила от фанариотския патриарх и има своя самостоятелна подчиненост, а ние сме българи. Ние, българите, търсим цялостна слобода, а дека има цялостна слобода, там няма омраза и несогласия. Сърбин може да живее, както му е воля; грък да живее гръцки; а ромун – ромунски. Тия места, кои са обитаеми с българи – български. Ние желаем цялостна слобода и по тази причина не щем да ни се покорява и да ни робува други, по този начин също не щем и ние да се покоряваме и робуваме другиму. Не да променим султана желаеме ние, а да бъдем слободни. Историческо право, Византийска империя, Симеоново царство, Душанова круга и прочие нямат място там, дека се иде за слобода и живот.

Погледайте на Швейцария и Америка и вие ще видите, че счастието човеческо се заключава не на скиптер и престол, не на корона и монархия, а на чиста човеческа слобода. А има ли по-счастлив народ от американците и швейцарците?
Аз давам отговор: „ няма “. А в Швейцария живеят три народа, които по никакъв начин не наподобяват един на други по характера си: немци, италианци и французи. А в Америка живеят дружно петдесет народа и петдесет вери. Ние търсим цялостна слобода, слобода национална, слобода персонална, слобода человеческа; който мисли също, що и ние мислиме, той е наш брат. Ние своето не даваме и непознатото не щем; кой желае да земе непознато, той не ще и слобода, той не е слободен човек, а диктатор. За да бъде човек слободен, би трябвало да желае слобода и другиму. И по този начин, мои братия българе и сърбе, ромуне и гърци, подайте ръка един другиму, забравете ситните вражди, полюбете секиго, който търси слобода, с цел да полюби и той вас.

Подайте ръката си секиму, който каже да е наш брат и мисли също като и ние, и напред, братия, напред.

1868, 1 януария, в Пештанската темница
Любен Каравелов

Публикувано във в. " Народност ", г.II, бр.16, 9.03.1869 година препечатано в сръбския вестник " Застава "
Снимки: Wikipedia