Могат ли българските села да оцелеят? От безлюдни места за

Могат ли българските села да оцелеят? От безлюдни места за овакантяване да се трансфорат в желани пред бетонните градски квартали места за живеене? Една самодейност във Facebook дава късмет за сходна смяна.

Спомняте ли си сантименталния филм на Майк Нюъл „ Четири сватби и едно заравяне “? Ако перифразираме заглавието му, с цел да опишем демографската обстановка в българското село, то тъжният филм ще се споделя „ Двадесет погребения и една женитба “. Точно това демонстрира съотношението сред броя на сватбите и смъртните случаи в селските региони.

Понастоящем селското население на България понижава с над два пъти по-високи темпове спрямо депопулацията на градовете. Дори обстановката да не се утежни, обезлюдяването на селата ще докара до образуването на обширни демографски пустини в едни от най-плодородните региони на Европа в границите на идващите пет десетилетия, сочат демографски прогнози. Жителите на 95 % от селата бързо се топят, а междинната възраст на хората в множеството от дребните и най-малките села постоянно е близо или над пенсионната. Съдбата на към 3000 села, ситуирани върху половината от територията на България, виси на косъм. Рисковете най-малко половината от тези селища да се обезлюдят изцяло още към 2050 година стават все по-реални при сегашните темпове на демографско и социално-икономическо развиване и неналичието на съответни и действени политики за селските региони.

Живот чартърен без наем

Преди две години неколцина запалянковци основават във Facebook група, чиято цел е да насърчи преселването на поданици на градовете в селските региони. Целта на сегашните 32 500 участници в самодейността е хора от цяла България да могат да дават посредством разгласи на уеб страницата beznaem.com изоставени от тях жилища в селата на искащи, които да ги населяват и да се грижат за къщите и земята в в миналото китните селски дворове.

Желаещите да потърсят занятие отвън градовете пък имат опция да се свързват персонално с подателите на разгласи и да узнаят за предявените условия. Идеята е притежателите да не събират наеми от новите жители, които да им се отплащат с грижите по поддръжката и ремонта на запуснатите бащини парцели.

Организатор на начинанието е 52-годишната артистка в Бургаския куклен спектакъл Ирена Ненчева, която от три години се е преселила от морския град в китното странджанско селце Драчево. „ Направихме огромна нелепост, като обърнахме тил на нашите села и се набутахме в безличните градски „ бункери “, предлагащи сиво еднообразие и липса на естествени човешки връзки. Сега съзнавам, че бягството от селата е било предрешено още с колективизацията и ТКЗС-тата, само че от този момент остана и нарицателното отношение за безперспективността на живота на село “, показва Ненчева. Опитът й да се нанесе в някоя от многото занемарени къщи в Драчево приключват с неуспех. „ Чудя се на тези, които оставят селските им домове да се разпадат, само че не дават на никой да им вдъхне нов живот. Принудих се да си купя студио в селото на една трета от цената на панелна гарсониера в Бургас. Но взех решение, че би трябвало да направя нещо против безхаберието на притежателите на безчет разпадащи се селски къщи с обрасли дворове “, споделя актрисата. Тя към този момент сама си създава зеленчуците и плодовете и се радва на опциите да поддържа връзка всекидневно със съселяните си.

Капаните пред живота на село

Търсенето на селски жилища без наем обаче крие опасности и за двете страни. „ Много от притежателите се притесняват да не останат излъгани. Затова нашият уебсайт предлага връзките сред собственик и жител да бъдат уредени с контракт, а партидите за тока и водата да бъдат трансферирани на новите жители “, поучава Ненчева. Нейната помощничка в самодейността Светла Георгиева прибавя, че нерядко заживелите на село осъзнават, че селският занаят и компликациите им идват допълнително и след месец-два зарязват новото си местопребиваване. „ В един от случаите хората се бяха съгласили да дадат без наем парцела си, само че в последния миг научиха, че новите му стопани се канят да го употребяват за отглеждане на огромно стадо крави, а не като собствен дом. И всичко, несъмнено, пропадна “, свидетелства Георгиева.

Но макар подозренията, съмненията и наслоеното с десетилетия негативно отношение към живота на село, основателите на „ Живот чартърен без наем “ имат сигурна информация за 126 сполучливо завършили настанявания на нови жители и евентуално на още десетки недекларирани във Facebook осъществени покупко-продажби.

Интерес към самодейността към този момент демонстрират хора от Германия и Русия. „ Фактът, че в българските села живеят към този момент няколко хиляди чужденци, към този момент не е инфекциозен за българите. Търсенето се свежда съвсем извънредно до благоприятни условия за заселване в селища до 25 километра от София, Пловдив, Варна и Бургас. Не срещаме никаква поддръжка от институциите – нито от централните, нито от общинските управляващи. Горещо предлагам искащите да заживеят в селата да имат стабилен личен превоз, тъй като през зимата става мъчно да се върви до градовете на работа и по нетърпящи отсрочване потребности. Сигурността в доста села също е огромен проблем. Но за мен тези компликации не значат нищо пред опцията да пребивавам измежду идиличната хубост на Странджа “, безапелационна е Ирена Ненчева.