Моето момиче, сега е нощ. Всички невъоръжени воини в моята

Моето момиче,
в този момент е нощ. Всички невъоръжени воини в моята дребна цитадела заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти към този момент спи. Едва не разсъниха заспалите птички, до момента в който стигна до тази полусветла стая.

Толкова съм надалеч от теб! Но дано ослепея, в случай че въпреки и за момент твоят портрет е липсващ от очите ми. Той е тук – на масата, тук до моето сърце. Но къде си ти? Там, в приказния Париж, танцуваш на величествената сцена на Шан з'Елизе. Знам това, а като че ли в тихата нощ слушам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната мрачевина.

Чух, че твоята роля в този празничен и ярък театър е ролята на персийската хубавица, пленена от хан Тартар. Бъди красива и танцувай! Бъди звезда и сияй! Но в случай че възторзите на публиката те опияняват, в случай че ароматът на цветята, изпратени до тебе, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя татко!

Аз съм твоят татко, Жералдин! Аз съм Чарли Чаплин! Знаеш ли какъв брой нощи съм седял до твоето легло, с цел да ти описвам приказки, когато ти беше дребна – за спящата хубавица, за чудния змей в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и споделях: " Върви си! Аз дремя с фантазиите на моята щерка! "
Виждах тези фантазии, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една самодива да танцува по небето. Чувах публиката да споделя: " Виждате ли това момиче.
Това е дъщерята на остарелия шут. Помните ли по какъв начин се казва- Чарли! Да! Аз съм Чарли! Аз съм остарелият шут! Днес е твой ред. Танцувай! Аз танцувах в необятен и разкъсан панталон, а ти – в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигат от време на време в небесата. Иди! Иди и там! Не се завръщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от мраз и сиромашия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах безсънен. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: " Чарли! Нима това котенце ще те познае в миналото? "

Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал през ония далечни нощи, своята приказка аз в никакъв случай не съм ти разказвал... А тя също е забавна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а след това събираше лепта.
Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече! Аз съм изпитал унизителната болежка на скитника шут, в чиито гърди бушуваше цялостен океан от горделивост, а трябваше подхвърлените монети да го пресушават! Но все пак аз съм жив, а за живота нормално малко се приказва. По-добре да приказваме за теб. След твоето име, Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, в сравнение с те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват единствено танци и музика! В среднощ, когато излизаш от огромния салон, ти не помни богатите фенове, само че не забравяй да попиташ водача на таксито, който те води вкъщи, за неговата жена. И в случай че е бременна, в случай че няма пари да купи дрешка на детето, ти постави пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разноски. Но за другите – ти би трябвало да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с рейс ти разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! Вдовиците и сираците гледай! И минимум по веднъж дневно си казвай: " И аз съм една от тях! "
Да! Ти си една от тях, моето момиче!Нещо повече! Изкуството, преди да даде на индивида крила, с цел да излети във висините, нормално му счупва краката. И когато пристигна миг, в който ти почувстваш себе си над публиката, незабавно напусни сцената. Иди с първото такси в покрайнините на Париж. Аз доста добре ги познавам. Там ще видиш танцьорки като теб – дори и по-красиви от теб, и по-горди от теб. Там от ослепителния искра на прожекторите на твоя спектакъл няма и диря! За тях прожектор е луната. Погледни! Добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче!

Винаги има някой, който танцува по-добре, който свири по-добре! И знай – в фамилията на Чарли никой не е бил толкоз недодялан, с цел да може да наругае един колар или да подиграе просяка, седнал край Сена. Аз ще умра, само че ти ще живееш. Искам ти в никакъв случай да не живееш в беднотия. Заедно с това писмо ти адресирам и един празен чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя би трябвало да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти елементарно можеш да го намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати сиромаси, ти можеш на всички места да ги откриеш. Ако приказвам с теб за пари, върша това, тъй като познавам лъжливата мощ на тези дяволи.

Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И постоянно съм се безпокоял за играчите. Но би трябвало да ти кажа една истина, моето момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, в сравнение с играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия елмаз ще те измами. В същата довечера този елмаз ще бъде твоето несигурно въже и рухването ти е несъмнено. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш некомпетентен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи постоянно падат. Не продавай сърцето си за злато и украшения. Защото най-големият елмаз е Слънцето. За благополучие той свети на лицето на всеки човек. И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм споделил да ти написа за това.
Тя по-добре познава любовта от мен. На нея по й приляга да приказва за това...

Твоята работа е доста сложна. Аз знам това. Твоето тяло е покрито единствено с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, само че да се върнеш оттова по-облечен и по-чист.
Но нищо друго и никой различен на този свят не заслужава да вижда дори и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време. Аз съм остарял и може би думите ми звучат смешно.
Но съгласно мен твоето голо тяло би трябвало да принадлежи на този, който обича голата ти душа.
Не е ужасно, в случай че твоето разбиране за това е отпреди 10 години, от времето, което си отива.
Не се пердах – тези 10 години няма да те състарят. Но както и да е, желая ти да бъдеш последния човек, който става гражданин на острова на голите!

Знам, че синове и татковци постоянно са били във безконечен дуел! С мене, с моите мисли воювай, моето момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, и желая да имам вяра – довечера е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане знамение – ти в действителност да си схванала всичко, което желая да ти кажа. Чарли е стар към този момент, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна на сцената ти ще би трябвало да се облечеш в черно, с цел да дойдеш на моя гроб.
Сега не желая да те трежова. Само понякога се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми е в твоите вени. Искам дори тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш татко си – Чарли!

Аз не бях ангел, само че доколкото можах, се стремях да бъда човек.
Опитай и ти!

Източник: verto-bg.com
Снимки: doctormacro.com