8-годишен борец със синдром на Даун се превърна в герой в Турция
„ Моето име е Фатих. Аз съм на осем. Обичам мама. Обичам треньора си. Обичам да се боря. Но най-вече обичам да бъда благополучен. “
Фатих Емирхан е едно от 60-те хиляди деца, диагностицирани със синдром на Даун в Турция. Сигурно никой, в никакъв случай нямаше да чуе за него, в случай че не бе майка му. Есин Тюркмен просто желае синът й да порасне пълностоен човек.
„ Винаги съм се възхищавала на мощния дух на спортистите. Реших, че, с цел да дам късмет на Фатих, той би трябвало да се занимава със спорт, да се почувства признат от връстниците си и да бъде обичан от треньорите “, споделя Есин, която е публицист. Младата жена е сътрудник на организация „ Анадолу “ и не се опасява да споделя историята на своето момче. Целта й е да даде храброст и на други родители като нея да го създадат.
Едва 3-годишен, Фатих прекрачва прага на залата по спортна гимнастика в Мерсин. Само след година майка му е принудена да го отпише. Натоварванията не му понасят, става все по-неспокоен и от ден на ден се затваря в себе си. Решена на всичко в името на това да обезпечи подобаваща среда, в която да пораства детето й, Есин отхвърля да се съобщи.
Следват 2 тежки години, в които никой състезателен клуб в милионния град от Централна Турция не се наема да одобри Фатих. Момченцето е проблематично, съвсем стопира да приказва, срамежливо и затворено в себе си, с чести, внезапни смени на настроението. За похлупак, на Фатих е открит и недостатък на сърцето. Есин тропа от врата на врата, гушнала първородната си рожба, с вярата, че все някой ще се трогне и ще им подаде ръка.
И по този начин, до момента в който една такава врата не отваря Али Бурак - един от най-младите и перспективни треньори по битка свободен жанр в цялата страна, някогашен национал на Турция. Връзката сред него и Фатих е от пръв взор.
„ Две усмихнати лица. Очите им се срещнаха и аз видях сина си да се усмихва за първи път от месеци, а против него, с най-широката усмивка, която в миналото съм виждала, стоеше Али. След минута моето момче към този момент бе в прегръдките на своя избавител “, връща се обратно към есента на 2016 година Есин Тюркмен.
Али стартира да се занимава с Фатих всекидневно. Тренира го наедно с всички останали деца в школата. Нито за момент не му минава през разум да го дели. А когато Фатих боледува, посещава го вкъщи, където тренировките не стопират.
„ Фатих дава смисъл на дните ми. Обичам го като свое дете. Той е роден да бъде герой. За да държа вниманието му употребявам доста игри и характерни извършения, само че той е пъклен дисциплиниран и за две години нито един път не ми е споделил, че е изтощен “, възхищава се на дребния си ученик Али Бурак.
Още на първия месец откакто облича борческото трико Фатих демонстрира необикновен прогрес, както физически, по този начин и ментално. Започва още веднъж да приказва, толкоз бързо и толкоз доста, че като че ли е държал в ресурс купища въпроси, които в този момент задава на един мирис. Фатих стартира и да се майтапи.
„ Има удивително възприятие за комизъм. Всеки ден се друсам от смях с него. Текат ми сълзи от смях. Наскоро, когато се борихме ме погледна и с най-сериозния звук ми съобщи: „ Али, не мога да допускам по какъв начин са те търпели в националния тим. Та ти си толкоз слаб. “
Не всичко върви безпрепятствено. Преди година здравето на детето се утежнява и той е подложен на сърдечна интервенция. И там треньорът не се отделя от болничното му легло.
„ Трябва да си направя упражненията за еластичност. “ Това са първите думи на малчугана откакто излиза от анестезия в реанимацията. Лекарите са изумени от духа и жаждата му за живот.
„ За две години в залата по битка синът ми се трансформира в един дребен боец. Повярва в себе си, научи се да не се предава, а в нежното му телце като че ли се всели нечовешка мощ. Не аз на него, той на мен ми дава всекидневно кураж “, споделя с горделивост Есин.
Кулминацията на тази история настава на държавното състезание по битка на Турция. Али Бурак излиза на тепиха в битка против ученика си Фатих Емирхан. Който е бил на надпревари по битка знае по какъв начин жужат трибуните и какъв брой гореща може да е поддръжката на публиката.
Този път обаче публиката замлъква. В залата е безшумно като в храм. До момента, в който едно 8-годишното дете, с сложена диагноза като пожизнен етикет не тушира своя треньор. Аплодисментите са оглушителни. Следва награждаване и връчване на златен орден.
„ Фатих е образец и ентусиазъм. Като него имаме хиляди деца. Децата със специфични потребности са по-силни и по-мъдри от всички възрастни на света. Аз имам една фантазия и тя е обществото ни да ги одобри, а Фатих е най-големия дипломат за това “, благополучен е Али – един по-различен треньор.
„ Моето име е Фатих. Аз съм на осем. Обичам мама. Обичам треньора си. Обичам да се боря. Но най-вече обичам да бъда благополучен. “
P.S. Това са думите, изречени от храбрия Фатих Емирхан пред стотиците фенове в залата по битка, приветствали го като първенец.
btvnovinite.bg
Фатих Емирхан е едно от 60-те хиляди деца, диагностицирани със синдром на Даун в Турция. Сигурно никой, в никакъв случай нямаше да чуе за него, в случай че не бе майка му. Есин Тюркмен просто желае синът й да порасне пълностоен човек.
„ Винаги съм се възхищавала на мощния дух на спортистите. Реших, че, с цел да дам късмет на Фатих, той би трябвало да се занимава със спорт, да се почувства признат от връстниците си и да бъде обичан от треньорите “, споделя Есин, която е публицист. Младата жена е сътрудник на организация „ Анадолу “ и не се опасява да споделя историята на своето момче. Целта й е да даде храброст и на други родители като нея да го създадат.
Едва 3-годишен, Фатих прекрачва прага на залата по спортна гимнастика в Мерсин. Само след година майка му е принудена да го отпише. Натоварванията не му понасят, става все по-неспокоен и от ден на ден се затваря в себе си. Решена на всичко в името на това да обезпечи подобаваща среда, в която да пораства детето й, Есин отхвърля да се съобщи.
Следват 2 тежки години, в които никой състезателен клуб в милионния град от Централна Турция не се наема да одобри Фатих. Момченцето е проблематично, съвсем стопира да приказва, срамежливо и затворено в себе си, с чести, внезапни смени на настроението. За похлупак, на Фатих е открит и недостатък на сърцето. Есин тропа от врата на врата, гушнала първородната си рожба, с вярата, че все някой ще се трогне и ще им подаде ръка.
И по този начин, до момента в който една такава врата не отваря Али Бурак - един от най-младите и перспективни треньори по битка свободен жанр в цялата страна, някогашен национал на Турция. Връзката сред него и Фатих е от пръв взор.
„ Две усмихнати лица. Очите им се срещнаха и аз видях сина си да се усмихва за първи път от месеци, а против него, с най-широката усмивка, която в миналото съм виждала, стоеше Али. След минута моето момче към този момент бе в прегръдките на своя избавител “, връща се обратно към есента на 2016 година Есин Тюркмен.
Али стартира да се занимава с Фатих всекидневно. Тренира го наедно с всички останали деца в школата. Нито за момент не му минава през разум да го дели. А когато Фатих боледува, посещава го вкъщи, където тренировките не стопират.
„ Фатих дава смисъл на дните ми. Обичам го като свое дете. Той е роден да бъде герой. За да държа вниманието му употребявам доста игри и характерни извършения, само че той е пъклен дисциплиниран и за две години нито един път не ми е споделил, че е изтощен “, възхищава се на дребния си ученик Али Бурак.
Още на първия месец откакто облича борческото трико Фатих демонстрира необикновен прогрес, както физически, по този начин и ментално. Започва още веднъж да приказва, толкоз бързо и толкоз доста, че като че ли е държал в ресурс купища въпроси, които в този момент задава на един мирис. Фатих стартира и да се майтапи.
„ Има удивително възприятие за комизъм. Всеки ден се друсам от смях с него. Текат ми сълзи от смях. Наскоро, когато се борихме ме погледна и с най-сериозния звук ми съобщи: „ Али, не мога да допускам по какъв начин са те търпели в националния тим. Та ти си толкоз слаб. “
Не всичко върви безпрепятствено. Преди година здравето на детето се утежнява и той е подложен на сърдечна интервенция. И там треньорът не се отделя от болничното му легло.
„ Трябва да си направя упражненията за еластичност. “ Това са първите думи на малчугана откакто излиза от анестезия в реанимацията. Лекарите са изумени от духа и жаждата му за живот.
„ За две години в залата по битка синът ми се трансформира в един дребен боец. Повярва в себе си, научи се да не се предава, а в нежното му телце като че ли се всели нечовешка мощ. Не аз на него, той на мен ми дава всекидневно кураж “, споделя с горделивост Есин.
Кулминацията на тази история настава на държавното състезание по битка на Турция. Али Бурак излиза на тепиха в битка против ученика си Фатих Емирхан. Който е бил на надпревари по битка знае по какъв начин жужат трибуните и какъв брой гореща може да е поддръжката на публиката.
Този път обаче публиката замлъква. В залата е безшумно като в храм. До момента, в който едно 8-годишното дете, с сложена диагноза като пожизнен етикет не тушира своя треньор. Аплодисментите са оглушителни. Следва награждаване и връчване на златен орден.
„ Фатих е образец и ентусиазъм. Като него имаме хиляди деца. Децата със специфични потребности са по-силни и по-мъдри от всички възрастни на света. Аз имам една фантазия и тя е обществото ни да ги одобри, а Фатих е най-големия дипломат за това “, благополучен е Али – един по-различен треньор.
„ Моето име е Фатих. Аз съм на осем. Обичам мама. Обичам треньора си. Обичам да се боря. Но най-вече обичам да бъда благополучен. “
P.S. Това са думите, изречени от храбрия Фатих Емирхан пред стотиците фенове в залата по битка, приветствали го като първенец.
btvnovinite.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ