От „Козидор” до „Сотир Пазвански”: Авторът на иронични романи Николай Русев с втора книга
Модерна сага с стремглави обрати и премеждия, през които минават подчинените на 94-годишния склерозирал притежател на едноименния хотел „ Козидор” – звучи като реклама на един от обичаните ни съветски комедийни сериали с хотелска тема.
Става въпрос обаче за първия разказ на Николай Русев – хотелиер с 25-годишен опит в тази сфера и фен на риболова, който написва „ Козидор” по време на едно от своите пътувания, свързани с неговото занимание – инцидентно или не, точно в Русия.
„ Бях на лов на риба в Южна Русия и тъй като съм от по-приказливите очевидно надувах главите на всички към мен и с цел да ме накарат да млъкна, ми споделиха: „ Хайде, хайде, стига си разказвал, вземи напиши една книга и другия път ще ни я подариш” и в действителност „ Козидор” се роди като един подарък за другари рибари. Понеже те бяха руснаци, книгата беше на съветски и по този начин стартира всичко”, описа писателят.
След време обаче Русев взема решение да издаде публично ироничното четиво, което го трансформира в първия български създател, който написа първата си книга на непознат език и по-късно се постанова да я преведе самичък.
„ Не желая да си припомням, тъй като това беше голямо изпитание. Да превеждаш себе си не е лесна работа, много е отговорно и като цяло преводът е много комплицирано начинание. Тези, които си мислят, че е като превръщане на едно нещо в друга форма, надълбоко се лъжат, нещата са извънредно съществени и имах потребност от професионална помощ”, изясни създателят.
Такава му оказва татко му – поетът и сатирик Райчо Русев - Райсън, който влиза в ролята на редактор на създателя още от неговото детство.
„ Баща ми непрекъснато тракаше на една пишеща машина, аз въобще не знаех какво прави и ми беше извънредно необичайно за какво не ми дава да я докосвам. Като всяко дете дебнех всеки комфортен миг, с цел да направя нещо с нея. Тогава той се занимаваше с преводи и ме попита: „ Искаш ли да напишеш една приказка?”, а аз споделих: „ Да, незабавно, давай”, кръстих я „ Момчето с необятните гащи”. Аз диктувах, той пишеше и в следствие той подвърза цялата история в една кожена корица, съвсем да замязя на книга”, спомня си Русев.
„ Козидор” се появява на литературния пазар в средата на 2020 година, а триумфът му носи на създателя номинация за премия за нова българска художествена прозаичност. Само няколко месеца по-късно случай довежда до бързото написване на втория разказ на Николай Русев „ Сотир Пазвански”.
„ Една съботна октомврийска заран излязох да изхвърлям боклука, по молба на моята брачна половинка и на стъпалото пред входа си счупих крайници и това ми даде времето да създавам. При други условия надали толкоз бързо щяха да се случат нещата, най-вероятно този разказ щеше да се появи, само че след 3-5 години”, добави писателят.
Хотелиерът преплита успешност действителност и фикция в своето творчество.
След „ Козидор” и „ Сотир Пазвански” следва излизането и на третата книга на създателя – алманах с къси разкази.
„ Винаги са ме изкушавали късите разкази и като хотелиер съм привикнал постоянно да получавам бърза противоположна връзка, а писането на разказ не допуска такава, добави той.
Става въпрос обаче за първия разказ на Николай Русев – хотелиер с 25-годишен опит в тази сфера и фен на риболова, който написва „ Козидор” по време на едно от своите пътувания, свързани с неговото занимание – инцидентно или не, точно в Русия.
„ Бях на лов на риба в Южна Русия и тъй като съм от по-приказливите очевидно надувах главите на всички към мен и с цел да ме накарат да млъкна, ми споделиха: „ Хайде, хайде, стига си разказвал, вземи напиши една книга и другия път ще ни я подариш” и в действителност „ Козидор” се роди като един подарък за другари рибари. Понеже те бяха руснаци, книгата беше на съветски и по този начин стартира всичко”, описа писателят.
След време обаче Русев взема решение да издаде публично ироничното четиво, което го трансформира в първия български създател, който написа първата си книга на непознат език и по-късно се постанова да я преведе самичък.
„ Не желая да си припомням, тъй като това беше голямо изпитание. Да превеждаш себе си не е лесна работа, много е отговорно и като цяло преводът е много комплицирано начинание. Тези, които си мислят, че е като превръщане на едно нещо в друга форма, надълбоко се лъжат, нещата са извънредно съществени и имах потребност от професионална помощ”, изясни създателят.
Такава му оказва татко му – поетът и сатирик Райчо Русев - Райсън, който влиза в ролята на редактор на създателя още от неговото детство.
„ Баща ми непрекъснато тракаше на една пишеща машина, аз въобще не знаех какво прави и ми беше извънредно необичайно за какво не ми дава да я докосвам. Като всяко дете дебнех всеки комфортен миг, с цел да направя нещо с нея. Тогава той се занимаваше с преводи и ме попита: „ Искаш ли да напишеш една приказка?”, а аз споделих: „ Да, незабавно, давай”, кръстих я „ Момчето с необятните гащи”. Аз диктувах, той пишеше и в следствие той подвърза цялата история в една кожена корица, съвсем да замязя на книга”, спомня си Русев.
„ Козидор” се появява на литературния пазар в средата на 2020 година, а триумфът му носи на създателя номинация за премия за нова българска художествена прозаичност. Само няколко месеца по-късно случай довежда до бързото написване на втория разказ на Николай Русев „ Сотир Пазвански”.
„ Една съботна октомврийска заран излязох да изхвърлям боклука, по молба на моята брачна половинка и на стъпалото пред входа си счупих крайници и това ми даде времето да създавам. При други условия надали толкоз бързо щяха да се случат нещата, най-вероятно този разказ щеше да се появи, само че след 3-5 години”, добави писателят.
Хотелиерът преплита успешност действителност и фикция в своето творчество.
След „ Козидор” и „ Сотир Пазвански” следва излизането и на третата книга на създателя – алманах с къси разкази.
„ Винаги са ме изкушавали късите разкази и като хотелиер съм привикнал постоянно да получавам бърза противоположна връзка, а писането на разказ не допуска такава, добави той.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ