В Южна Корея искат 69-часова седмица, но поколенията Y и Z имат други идеи
Моделът за по-кратка работна седмица от 4 дни за възстановяване на психологичното здраве и продуктивността на чиновниците стартира да се ползва във от ден на ден международни компании през последните месеци. Не такава обаче е обстановката в Южна Корея, където държавното управление обмисля тъкмо противоположното – да усили работните часове от 52 на 69 седмично.
Идеята обаче срещна безапелационен отпор измежду служащите от поколението на Милениума Y и идната генерация Z, написа CNN.
Според Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) служащите в източно-азиатската стопанска система имат една от най-дългите работни седмици в света – подреждат се на четвърто място след Мексико, Коста Рика и Чили през 2021 година и се счита, че точно преумората и стресът предизвикват гибелта на десетки хора всяка година.
Въпреки това, държавното управление упорства да бъде признат проектът за увеличаване на работните часове, явно сложено под напън на бизнес групи, чиято цел е да покачат продуктивността си.
Стряскащата цифра от 69 часа седмично може към този момент щеше да е реалност, в случай че управляващите не бяха срещнали гневната съпротива от страна на по-младото потомство чиновници и профсъюзите.
Старшият секретар на южнокорейския президент Юн Сук Йол съобщи, че държавното управление ще поеме в нова " посока ", откакто се вслуша в публичното мнение и ще се ангажира да пази правата и ползите на служащите от поколенията Y и Z, както и служащите, които не членуват в профсъюзи.
Увеличаването на работните часове се разглеждаше като вид за справяне с очертаващия се дефицит на работна ръка, пред който е изправена Южна Корев заради непрекъснато намаляващата раждаемост, която е най-ниската в света и застаряващото население.
Противниците на промяната обаче предизвестиха, че стягането на контрола върху служащите единствено ще утежни обстановката, наред с взискателната корпоративна просвета в страната и възходящото отчаяние измежду младите генерации.
Тези фактори съществуваха и преди 5 години, когато още веднъж поради мощния публичен напън, страната понижи условието за 68 часа работа седмично до сегашните 52 часа - ход, който тогава получи голяма поддръжка в Народното събрание. Действащият закон лимитира работната седмица до 40 часа плюс 12 спомагателни обезщетен ексклузивен труд, макар че в реалност, доста от чиновниците са подложени под напън да работят още по-дълго.
" Предложението няма никакъв смисъл... и е толкоз надалеч от това, което служащите в действителност желаят ", съобщи във връзка новия проект на властитите Джунг Джунсик, 25-годишен студент от столицата Сеул. Добави, че даже и след обрата в мнението на държавното управление, доста служащи ще са принудени да работят над законовия най-много.
" Баща ми работи прекалено всяка седмица и няма граница сред работата и живота ", сподели той. " За страдание, това е много постоянно срещано събитие в работния капацитет. Инспекторите по труда не могат да следят всяко работно място 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Южнокорейците ще останат уязвими към този гибелен режим на работа ", изяснява младежът.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз южнокорейците са работили приблизително 1915 часа през 2021 година, което е доста над междинната стойност за Организацията за икономическо сътрудничество и раз от 1716 часа и междинната за Съединени американски щати от 1767 часа. Дългите работни часове, наред с високите равнища на обучение и увеличението на броя на дамите, които навлизат в пазара на труда, бяха избрани като мотор на забележителния стопански напредък на страната след Корейската война през 50-те години на предишния век, когато от бедна стопанска система тя се трансформира в една от най-богатите в света.
Критиците обаче настояват, че тъмната страна на тези дълги часове може да се види ясно в десетките случаи на " gwarosa " - " гибел от изтощеност " - в които изтощени хора заплащат с живота си посредством сърдечни удари, трудови злополуки или шофиране в условия на редовно недоспиване.
Хейн Шим, говорителка на основаната в Сеул феминистка група " Хейл ", съобщи, че бързият напредък и икономическият триумф на страната имат своята цена, а предлагането за удължение на работното време отразява " нежеланието на държавното управление да признае действителностите на южнокорейското общество ". По думите й, " изолацията и неналичието на обществено другарство, произлизащи от дългото работно време и интензивния работен ден ", към този момент се отразяват на доста служащи, а " безумното работно време в допълнение ще изостри провокациите, пред които са изправени корейските дами ". Мрачната статистика демонстрира, че страната има най-високия % самоубийства измежду развитите народи, по данни на Националната статистическа работа.
" Изключително значимо е държавното управление (и компаниите) да се оправят с неотложните проблеми, които към този момент засягат живота на нашите жители ", сподели Шим. " Нуждата от поддръжка и здравословен баланс сред професионалния и персоналния живот не може да бъде подценявана, в случай че желаеме да осигурим благосъстоянието на хората с действително най-голям % самоубийства в Организацията за икономическо сътрудничество и раз. ", добавя тя.
През 2017 година, годината преди държавното управление да понижи горната граница на работното време, стотици хора са изгубили живота си в резултат на изтощеност, съгласно държавни данни. Дори когато ограничаването е понижено на 52 часа, случаите не стопират. През 2020 година профсъюзите признаха, че 14 снабдители на разнообразни типове артикули са починали заради изтощеност, откакто са пожертвали физическия си потенциал и психическото си здраве, с цел да поддържат страната в разгара на пандемията от COVID-19 и тоталният локдаун, натрапен от управляващите.
Идеята обаче срещна безапелационен отпор измежду служащите от поколението на Милениума Y и идната генерация Z, написа CNN.
Според Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) служащите в източно-азиатската стопанска система имат една от най-дългите работни седмици в света – подреждат се на четвърто място след Мексико, Коста Рика и Чили през 2021 година и се счита, че точно преумората и стресът предизвикват гибелта на десетки хора всяка година.
Въпреки това, държавното управление упорства да бъде признат проектът за увеличаване на работните часове, явно сложено под напън на бизнес групи, чиято цел е да покачат продуктивността си.
Стряскащата цифра от 69 часа седмично може към този момент щеше да е реалност, в случай че управляващите не бяха срещнали гневната съпротива от страна на по-младото потомство чиновници и профсъюзите.
Старшият секретар на южнокорейския президент Юн Сук Йол съобщи, че държавното управление ще поеме в нова " посока ", откакто се вслуша в публичното мнение и ще се ангажира да пази правата и ползите на служащите от поколенията Y и Z, както и служащите, които не членуват в профсъюзи.
Увеличаването на работните часове се разглеждаше като вид за справяне с очертаващия се дефицит на работна ръка, пред който е изправена Южна Корев заради непрекъснато намаляващата раждаемост, която е най-ниската в света и застаряващото население.
Противниците на промяната обаче предизвестиха, че стягането на контрола върху служащите единствено ще утежни обстановката, наред с взискателната корпоративна просвета в страната и възходящото отчаяние измежду младите генерации.
Тези фактори съществуваха и преди 5 години, когато още веднъж поради мощния публичен напън, страната понижи условието за 68 часа работа седмично до сегашните 52 часа - ход, който тогава получи голяма поддръжка в Народното събрание. Действащият закон лимитира работната седмица до 40 часа плюс 12 спомагателни обезщетен ексклузивен труд, макар че в реалност, доста от чиновниците са подложени под напън да работят още по-дълго.
" Предложението няма никакъв смисъл... и е толкоз надалеч от това, което служащите в действителност желаят ", съобщи във връзка новия проект на властитите Джунг Джунсик, 25-годишен студент от столицата Сеул. Добави, че даже и след обрата в мнението на държавното управление, доста служащи ще са принудени да работят над законовия най-много.
" Баща ми работи прекалено всяка седмица и няма граница сред работата и живота ", сподели той. " За страдание, това е много постоянно срещано събитие в работния капацитет. Инспекторите по труда не могат да следят всяко работно място 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Южнокорейците ще останат уязвими към този гибелен режим на работа ", изяснява младежът.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз южнокорейците са работили приблизително 1915 часа през 2021 година, което е доста над междинната стойност за Организацията за икономическо сътрудничество и раз от 1716 часа и междинната за Съединени американски щати от 1767 часа. Дългите работни часове, наред с високите равнища на обучение и увеличението на броя на дамите, които навлизат в пазара на труда, бяха избрани като мотор на забележителния стопански напредък на страната след Корейската война през 50-те години на предишния век, когато от бедна стопанска система тя се трансформира в една от най-богатите в света.
Критиците обаче настояват, че тъмната страна на тези дълги часове може да се види ясно в десетките случаи на " gwarosa " - " гибел от изтощеност " - в които изтощени хора заплащат с живота си посредством сърдечни удари, трудови злополуки или шофиране в условия на редовно недоспиване.
Хейн Шим, говорителка на основаната в Сеул феминистка група " Хейл ", съобщи, че бързият напредък и икономическият триумф на страната имат своята цена, а предлагането за удължение на работното време отразява " нежеланието на държавното управление да признае действителностите на южнокорейското общество ". По думите й, " изолацията и неналичието на обществено другарство, произлизащи от дългото работно време и интензивния работен ден ", към този момент се отразяват на доста служащи, а " безумното работно време в допълнение ще изостри провокациите, пред които са изправени корейските дами ". Мрачната статистика демонстрира, че страната има най-високия % самоубийства измежду развитите народи, по данни на Националната статистическа работа.
" Изключително значимо е държавното управление (и компаниите) да се оправят с неотложните проблеми, които към този момент засягат живота на нашите жители ", сподели Шим. " Нуждата от поддръжка и здравословен баланс сред професионалния и персоналния живот не може да бъде подценявана, в случай че желаеме да осигурим благосъстоянието на хората с действително най-голям % самоубийства в Организацията за икономическо сътрудничество и раз. ", добавя тя.
През 2017 година, годината преди държавното управление да понижи горната граница на работното време, стотици хора са изгубили живота си в резултат на изтощеност, съгласно държавни данни. Дори когато ограничаването е понижено на 52 часа, случаите не стопират. През 2020 година профсъюзите признаха, че 14 снабдители на разнообразни типове артикули са починали заради изтощеност, откакто са пожертвали физическия си потенциал и психическото си здраве, с цел да поддържат страната в разгара на пандемията от COVID-19 и тоталният локдаун, натрапен от управляващите.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ