Модата е свършила.“ Това не е просто заглавие на интервю.

„ Модата е свършила. “ Това не е просто заглавие на изявление. Това е присъда. Или може би вик за събуждане. Думи, изречени от човек, който не просто е следил развиването на стилната промишленост — той я е оформял. Лучано Бенетон, съоснователят на United Colors of Benetton, през днешния ден на 90 години, наподобява по-ясно от всеки път вижда накъде се е отклонил светът на стила.

И не, той не приказва с мъка, а с здравомислещ натурализъм.

„ Мода беше, когато хората се вълнуваха, когато имаше трендове, които споделяха нещо. Днес всичко е пари, маркетинг и безпорядък. “

Модата, съгласно него, към този момент не е културно придвижване. Не е обществен коментар. Не е израз на духа на времето. Останали са единствено облекла. Много облекла. Без обръщение, без пристрастеност, без душа. И колкото и самоуверено да звучи, евентуално всички го усещаме — по леката отмалялост, която ни обзема пред витрините, по вътрешното комплициране, когато се питаме какво въобще „ е съвременно “ сега.

Защо модата свърши? За Бенетон отговорът е явен: „ Когато модата се трансформира единствено в инструмент за продажби, тя престава да бъде мода. “

Когато липсва откровеност. Когато дизайнерите към този момент не оферират визия, а просто регистрират наличие на седмицата на модата. Когато дрешникът се обновява всеки месец, само че нито една дреха не те кара да се почувстваш ти самата.

Модата е свършила, тъй като е изгубила това, което я правеше вълнуваща: ясна концепция, храброст, история.

И в този момент какво? Бенетон не приканва към носталгия. Не желае да се върнем в предишното. Но ни подканя да си спомним за какво обичаме облеклата. Не поради логата. Не поради инфлуенсърите. А тъй като посредством тях се показваме. „ Отворете дрешника, извадете старите облекла, които обичате. Те към този момент са задоволително съвременни. “

Може би с тази мисъл в действителност стартира нова епоха — не на модата, а на стила. На персоналния избор. На отхвърли от остатък. На облекла с памет, не с цена.

Лучано Бенетон не се кара. „ Конфликтът е загуба на време “, споделя. И не търси извинения от предишното – просто се отдръпва с достолепие. За него времето е най-ценният запас, а фантазията – умеенето да виждаш благоприятни условия там, където другите виждат граници. Той има вяра в силата на младите и в случай че през днешния ден трябваше да стартира изначало, щеше да го направи в Африка – „ континент на сила и бъдеще “. 

Когато го питат какъв е цветът на неговата възраст, дава отговор: същият като преди 40 години. „ Цветът е топлота “, споделя. А животът му – също. Той е от хората, които избират да оставят диря – освен посредством бизнес империи, само че и посредством стойност, просвета, усет и грижа за общността.