Мобилизацията, обявена от Путин, взриви съзнанието на руснаците. Имперската им

Мобилизацията, оповестена от Путин, взриви съзнанието на руснаците. Имперската им горделивост е смазана – хиляди бягат, с цел да се спасят от войната. И са принудени да се крият при нации, на които са гледали с неуважение.

Откакто разгласи „ частична готовност “ в Русия към този момент измина седмица. Това решение взриви просто съветското общество: през сухопътните граници, а прилежащите страни разискват обстановката като филантропична злополука.

В Чечения, Дагестан и Якутия има митинги, а федералните управляващи са принудени да се откажат от правото да набират там бойци без единодушието на локалните управляващи. Вече имаше ликвидиране на боен комисар, както и случаи на самозапалване. Изглежда, че за първи път от десетилетия насам съветското общество се раздвижи.

Половин милион бягащи от военна работа

Съседните страни към този момент не знаят какво да вършат с съветските мъже, които бягат от мобилизацията през сухопътните граници на Руската федерация. Според сведенията единствено в Казахстан са влезнали повече от триста хиляди души. Президентът Касим-Жомарт Токаев подреди на държавното управление да помогне на тези хора, само че той желае да разиска казуса и с Русия.
Редакцията предлага
Министерството на вътрешните работи на Казахстан обаче заяви, че укриващите се от военна работа, оповестени за търсене в родината си за осъществяване на престъпни закононарушения, ще бъдат екстрадирани. На границата с Грузия съветските управляващи са решили казуса – там е открит мобилен пункт за набиране на запасняци.

Всичко това доста наподобява на всеобщо бягство на мъже от Русия. Броят на напусналите за една седмица надвишава половин милион, в случай че считаме единствено формалните данни от Грузия,, Монголия и Финландия. Но има и самолетни полети, и то освен до Ереван и Истанбул, билетите за които от дълго време свършиха, а цените на които не стопират да порастват – има и дестинации в Централна Азия, за чието битие доста от опитващите се да избягат от мобилизацията едвам в този момент научават.

Имперската горделивост на великите руснаци е смазана – те са принудени да се крият при нации, на които преди войната са гледали с неуважение. Смело можем да умножим броя на избягалите дотук съветски мъже по пет, в случай че не и по 10. Защото има доста хора, които се укриват в дачи, при другари или познати в други градове. Това също е тип митинг, само че въздържан.

Жени срещу Путин

Ако съдим по новините, най-активно против мобилизацията в този момент стачкуват съветските дами: в Чечения, Якутия, Дагестан. Но също и в регионите с преобладаващо съветско население настроенията измежду дамите бързо се трансформират. А точно те обичайно са главните гласоподаватели на Путин.

В момента следим раздробяване на модела. Дълги години пропагандата им обещаваше " човек като Путин, който не пие ". Сега обаче този блян за мъж принуждава техните лични мъже - синове, съпрузи и татковци - да водят война, колкото и да не са идеални. Жените недоволстват, въпреки че не на всички места са подготвени да излязат на улицата и да стачкуват.

Тази обща смяна в атмосферата в Русия води до нещастия като нападението в учебното заведение в Ижевск. С Путин разсъни обществото. Събуди хората, които в този момент са комплицирани и изплашени от него. На послушните маси от предишното след 24 февруари като че ли им беше обещано това, което им липсваше – модел за групови дейности. В разединеното съветско общество ненадейно се появи елементарна обща концепция - да оцелееш. Тя сплотява московски предприемачи и трактористи от дребни селца и основава невиждано в обществото единение. Това е първа стъпка към раждането на социална опозиция. Никой обаче не знае дали ще бъде направена и втора стъпка или войната още веднъж ще „ възстановява “ всичко.

Бунтът на районните елити

Кремъл към този момент е заставен да прави отстъпки. Самите управляващи започнаха да приказват за " ексцесии по места ". Ясно е, че това е тактичност, предопределена да успокои руснаците. Но някои отстъпки са от стратегически темперамент и е надали е допустимо да бъдат върнати обратно. Говорим за отстъпки пред районните елити, които употребяват митингите, с цел да усилят своето въздействие. Добър образец за това е Магаданска област, където губернаторът Сергей Носов уволни локалния боен комисар за такива „ ексцесии “.

Иван Преображенский

Но това е доста по-очевидно в обособените републики. бе първият, който отхвърля присъединяване на Чечения в акцията за готовност. Последва го Айсен Николаев, който разгласи, че мобилизацията в Якутия на практика е завършила. Носят се клюки, че към този момент има заповед от военния пълководец на Дагестан, където митингите не са спирали.

Като цяло евентуално в никакъв случай не е имало по-активен човек от Кадиров в набирането на доброволци за войната. Но той, както и доста други районни водачи, на които Кремъл е поверил отговорността, желаят да управляват личните си територии, без намеси от страна на съветското Министерство на защитата.

Сегашните митинги разяждат като наслойка тялото на съветската страна, която явно не е единна – въпреки към момента да се подчинява на Владимир Путин.

*Иван Преображенский е политолог, специалист за Централна и Източна Европа и създател на седмична колонка в Дъждовни води.