Мнозинството от народните представители в българския парламент прие фундаментални промени

Мнозинството от народните представители в българския парламент одобри фундаментални промени в законодателството по отношение на финансирането на политическите партии и предизборните акции, които са в несъгласие със стандартите на Венецианската комисия към Съвета на Европа и ОССЕ и в оттегляне от националното законодателство, което до 2009 година създаваше избрани трудности пред безконтролното финансиране от юридически лица. Това написа в Позиция на Асоциация „ Прозрачност без граници “.

С приемането на неограниченото и на процедура безотговорно финансиране от юридически лица и със свеждането на държавната дотация до алегорични стойности е погубен бавният и непосилен напредък по основаване на рамка от базисни правила, която в общи линии съответстваше на европейските стандарти в тази област, настояват от организацията.

Ето какво написа още в позицията:

Прибързаните, недомислени и писани „ на коляно” оферти за финансиране от юридически лица ще доведат до резултат, при който по този начин нареченото „ отворено финансиране” ще трансформира в разграден двор страната в лицето на политическите партии и на представителните институции, основани въз основа на изборния развой.

Причината за това ще бъде, че след вчерашните промени става допустимо:

- Неограниченото по мярка приемане на дарения от юридически лица (дори това да значи, че една партия може да получи 1 милион единствено от една компания и да се трансформира в частната партия на фирмата-дарител; такава процедура не е позволена даже в демократичната политическа система на САЩ; доказателство за неверната посока на промени в българското законодателство е и вчерашното решение на Народното събрание в Австрия, който след корупционен скандал вкара предел от 7500 евро за обособените дарения от бизнеса и общ предел от 750 000 евро на всички дарения, които една партия може да получи в границите на една календарна година);

- Финансиране от държавни и общински компании и/или от компании, в които държавата/общините имат дялово присъединяване (преди две десетилетия тази процедура водеше до източване на общински и държавни компании и бе прекратена след скандални случаи на злоупотреби по време на локалните избори през 2007 г.);

- Финансиране от компании, които са претенденти и/или реализатори на публични поръчки (забранено от Закона за политическите партии, работил в интервала 2006 – 2009 г.; отпадането на сходна възбрана ще докара до пренасочване на финансовите запаси, предопределени за осъществяване на публичните поръчки, към политическите планове на тези, които вземат управническите решения);

- Финансиране от компании, осъществяващи хазартна активност (подобна възбрана беше категорично планувана в Закона за политическите партии, работил в интервала 2006 – 2009 г.);

- Финансиране от компании, работещи в браншове, които са мощно контролирани от страната (такива да вземем за пример са финансовият бранш, производството и търговията с енергийни ресурси);

- Фирми - концесионери, които имат договорни връзки с страната или общините (включително концесии за рандеман на естествени запаси, употреба на плажни линии, ръководство на инфраструктурни обекти и на обекти със стратегическо значение за страната);

- Финансиране от регистрирани в страната компании, в които акционерно присъединяване имат задгранични юридически и/или задгранични физически лица (в динамичната и отворена стопанска система на страната това не би било изключение, което обаче влиза в несъгласие с кардиналните забрани за финансиране от задгранични държавни управления, компании и физически лица, планувани в член 24 от Закона за политическите партии);

- Финансиране от компании, които са регистрирани в страната, само че в които дялово присъединяване имат други компании, регистрирани в офшорни юрисдикции.

В тази връзка продължаваме да настояваме, че най-съществените проблеми при финансирането на политическата активност са свързани с неефективния надзор върху финансирането на политическите партии и на предизборните акции. Той е резултат и от несъответстващо законодателство. Промените в Закона за държавния бюджет, признати на 4 юли 2019 година, освен не обръщат внимание на този въпрос, само че също по този начин и не плануват гаранции за цялостно и навреме обезпечаване на гласност на даренията от бизнеса.

Това постанова да отбележим да отбележим, че в България продължава да стои неуреден и въпросът с неналичието на законодателство по отношение на лобизма, което да осветли за необятната общност връзката „ политически партии – бизнес – законодателство “.