Светлин Желев: Дигиталната грамотност е като знанието на азбуката
Мнозинството от хора са с ниска цифрова начетеност и имат боязън от технологиите.
Това съобщи в изявление за БГНЕС IT журналистът Светлин Желев във връзка това, че България се подрежда на 55 място от общо 64 обсъждани страни в международната ранглиста на Института за развиване на мениджмънта за 2023 във връзка с цифровата конкурентоспособност.
Дигитализацията не е застъпена в българското обучение, като се стартира още от детската градина. „ В учебните заведения има някакви стратегии за цифрова просветеност, само че те са към този момент с десетина години обратно от това, което би трябвало да са “, сподели Желев и добави, че децата се самообразоват със обществените мрежи и с игри, което не води до никаква работливост.
По думите му работодателите могат да вършат повече за цифровите умения на своите чиновници. „ Предприемачите са дребна част от нашето общество, която в това отношение дърпа всички останали, само че те са доста малко на база на цялото население. Ние просто като общество сме много обратно “, означи IT журналистът.
Желев акцентира, че да вземем за пример на възрастните хора в Северозападна България цифровото им е непознато, даже плашещо. Друг образец, който даде журналистът е, че към момента има хора, които се редят на опашки, с цел да си платят сметките на каса и това не всеки път се дължи на необразованост, а доста пъти е резултат от боязън. „ Но точно този боязън също води до това всички хора да са обезпокоени от технологиите и да не учат повече за тях и да не могат да се възползват, и резултатът е налице “, сподели той.
При всички тези нови цифрови умения, човек би трябвало да учи безусловно всеки ден, другояче изостава. „ Идеята на страни като Швейцария и Съединени американски щати е непрекъснато да предизвикат хората да употребяват новите неща. Създават нови благоприятни условия за хората, а също така образованието развива и цифровите умения в студентите, които по-късно са чиновници “, добави Желев.
IT журналистът съобщи, че за цифрово държавно управление се приказва от 20 година Той даде образец с това, че едвам тази година човек може да си заплаща санкциите от КАТ цифрово, до момента в който в развитите страни, които са в топ 10 на класацията, тези технологии работят безусловно автоматизирано и въобще няма човешко присъединяване.
Желев разяснява, че България е надалеч от това, само че положителната вест е, че се приближаваме.
Според него и сега се дават много финансови средства за образованието, само че резултатът няма да пристигна неотложно, а след към 10 година „ Много старания би трябвало да поставяме, в случай че желаеме да достигнем до страни като Швейцария, Естония – като стартираме от електронното ръководство и се стигне до опциите на един пенсионер да може да борави с новите неща и да не се опасява “, сподели още той.
IT журналистът обърна внимание, че всеки, който желае да е конкурентоспособен и желае да бъде мечтан от работодателите, би трябвало да учи нови неща всеки ден, да ги предлага на работодателите си и нещата ще се случат. Желев е на мнение, че това, което доста ни стопира е „ бюрократичност в публичната сфера “, а „ в персоналния живот боязън от новите технологии “.
Според него няма нито една сфера, в която цифровите умения да не вършат бизнеса по-конкурентоспособен, по-привлекателен и по-ефективен.
Желев дефинира като добра вест създадения от INSAIT първи български изкуствен интелект – BgGPT, който от 1 март ще бъде наличен и безвъзмезден за българските консуматори. Той открои, че още веднъж човек би трябвало да има цифрови умения и интерес, с цел да може да го употребява.
IT журналистът изясни по какъв начин вижда бъдещето на България в софтуерния свят. „ Ние сме неповторими хора и сега, в който отпадне този боязън от новото, мисля че нещата ще се получат още по-добре занапред “, счита той, само че открои като огромен проблем разделянето, което има в страната сред едни дейни, добре образовани хора, опитващи се да се конкурират в тази ранглиста и да са първи в нея, и други, които са като изключени от обществото, само че те доста бързо биха могли да наваксат.
Желев заключи, че както е значимо да знаем писмеността, също толкоз значима е и цифровата просветеност, която е бъдещето и човек би трябвало да се учи всекидневно. /БГНЕС
