Мнозинството от българите са на мнение, че преди предсрочните парламентарни

Мнозинството от българите са на мнение, че преди предварителните парламентарни избори, макар че публично към момента не са оповестени, би трябвало да има промени в разпоредбите за гласоподаване. 42,4% от запитаните са на мнение, че гласуването би трябвало да бъде напълно машинно.

Данните са от самостоятелен сондаж на организация „ Мяра “ и показват мненията на пълнолетното население на страната и е извършен сред 15 и 17 декември измежду 802 пълнолетни българи.

Подобни сондажи служат най-много за бързи наблюдения, инспекция на генералната конструкция на мненията и образуване на хипотези за следващи изследвания, прецизират от организацията.

Според данните – съвсем автоматизирано се приема концепцията, че изборното законодателство би трябвало да се промени преди новите избори – 74,0% споделят това. 22,6% са на противоположното мнение.

Трябва да се гласоподава единствено с машини, споделят 42,4% от запитаните,

би трябвало да се гласоподава и с машини, и с хартия, одобряват 35,2%, единствено хартия избират 16,8%. Останалите се двоумят.

Помолени да дефинират кое биха избрали, в случай че се постанова да избират, 59,4% избират машините, а 28,7% – хартията. Останалите се двоумят.

Почти автоматизирано е убеждението, че изборното законодателство би трябвало да се преразгледа преди изборите и инстинктите сочат към машинен избор – там е най-сериозното струпване: малко повече от две пети биха избрали единствено машини, се показва в разбор на организацията.

Малко над една трета биха подкрепили и машини, и хартия, а единствено хартия избират под една пета.

Помолени пробно да изберат единствено сред машини и хартия, запитаните избират машините в близо 60% от случаите, а хартията – в близо 30%.

Неприемането на нов бюджет ще се отрази действително на виталния стандарт на българите, признават 63,8% от запитаните. На противоположното мнение са 31,8%. Има и дребна „ сива “ зона. Данните идват на фона на по-ниската подготвеност на българите да купуват за празниците.

С наближаването на коледните и новогодишни празници, особено с предстоящо нараснало пазаруване, 43% декларират, че няма смяна в покупателната им дарба по отношение на миналата година. 42,2%, обаче означават, че опцията им да купуват артикули и дарове е намаляла.

Малко над една десета правят оценка финансовите си благоприятни условия към празниците като по-добри по отношение на миналата година. Останалите не могат да преценяват.

Тук раздялите сред поколенията са забележими. Най-младите и хората в дейна възраст са тези, които в най-голяма степен настояват, че са запазили покупателната си дарба.

При по-възрастните пък тя в най-голяма степен е намаляла. Така, става известно, че – съгласно свидетелствата на българите – през тази година можем да си позволим по-скоро колкото през предходната или по-малко.

Вината за проблема с бюджета е на всички партии, споделят 53,9%, само че има и 33,5%, които споделят, че въпросът с бюджета е отговорност на досегашната власт. 8,2% споделят, че виновността за неприемането ще е на опозицията. Обществените инстинкти демонстрират паника поради неприемането на бюджета и обществото ни вижда виновност у всички, само че най-видимо – при отиващата си власт.

Близо две трети се притесняват, че неналичието на нов бюджет ще се отрази действително на виталния стандарт у нас, а всички партии в Народното събрание носят отговорност, само че закономерно – по-скоро досегашната власт, а не толкоз досегашната съпротива.

Само към 10 % от българите настояват, че тази година могат да си разрешат да купуват повече артикули и дарове за Коледа и Нова година по отношение на миналата година.

Останалите се поделят равно сред „ разрешавам си, колкото и предходната година ” и „ разрешавам си по-малко ”.

Данните са от самостоятелен телефонен сондаж на социологическата организация „ Мяра “, извършен сред 15 и 17 декември 2025 година измежду 802 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.