Лесен ли е достъпът ни до пари в брой
Мнозинството от българите са имали доста елементарен достъпът до изтегляне на пари в брой от банкомати и физически клонове на банки, в регионите, в които живеят.
66 на 100 от нашенците дават отговор, че сходно изтегляне на средства е " доста елементарно ", до момента в който междинното равнище на жителите на Европейския съюз, дали подобен отговор е 46 на 100. Това демонстрират данните от най-новото изследване на Евробарометър, извършено измежду респонденти из целия Европейски съюз сред 30 май и 14 юни, и получени през днешния ден в Българска телеграфна агенция.
Средното ниво на хората, дали отговор, че имат " по-скоро елементарен достъп " до сходни финансови услуги е 29 на 100 от българите, спрямо 40 на 100 от жителите на Европейски Съюз. На мнение, че са имали " по-скоро сложен " сходен достъп са били 4 на 100 от българите по отношение на 10 на 100 от жителите на Съюза. Като " доста сложен " са оценили достъпа си до изтегляне на пари в брой едвам 1 на 100 от запитаните българи, при приблизително равнище в Европейски Съюз от 3 на 100.
Също по този начин в изследването си Евробарометър открива дали са били нарушавани главните потребителски права на жителите, при осъществяване на финансови интервенции, като разкриване на банкова сметка, превеждане на пари, изтегляне на заем или закупуване на застрахователни артикули.
35 на 100 от българите са дали отговор, че правата им са били нарушавани при осъществяване на някоя от изброените финансови услуги, до момента в който в Европейски Съюз 19 на 100 са били на същото мнение. 52 на 100 от съгражданите ни обаче не са считали, че са били нарушавани правата им в сходни обстановки, а в Евросъюза, този дял е бил 64 на 100.
Защо е значимо да преглеждаме банковото си извлечение
От българите, показали, че са били обект на нарушение на съществени права при финансови интервенции, едвам 9 на 100 са поддали тъжба до народен способен орган. Този дял измежду жителите на Европейски Съюз е бил 16 на 100. 32 на 100 от българите, които са били в сходна обстановка, са отнесли недоволствата си непосредствено към доставчика на услугата (банка, осигурител и др.), до момента в който в Съюза този дял е 34 на 100. Според данните повече нашенци (12 на сто), в сравнение с жители на евросъюза (10 на сто), са се обърнали към сдружения за отбрана правата на потребителите.
istock
46 на 100 от българите показват, че съществени източници, употребявани за доставяне с информация, при взимане на решения по отношение на персоналните финанси, са били профилирани платформи или издания, предоставящи съпоставения на артикули или насоки за най-хубава покупка (списания, уеб сайтове и др.). Делът на хората в Европейски Съюз дали подобен отговор е бил 36 на 100.
Най-много жители на Съюза са се снабдявали с сходна информация персонално от личния състав на доставчика на финансовата услуга - 45 на 100, по отношение на 38 на 100 от българите.
На рекомендация от другар са разчитали 34 на 100 от съгражданите ни, и 35 на 100 от жителите на Европейски Съюз.
Повече българи (23 на сто), в сравнение с жители на Съюза (14 на сто) са разчитали на реклами или брошури за съответен финансов артикул, като източник на информация, при взимане на финансови решения.
За сходни решения информативен източник на 7 на 100 от българите на били обществените медии, при приблизително равнище за Евросъюза от 5 на 100, сочат още данните на Евробарометър.
66 на 100 от нашенците дават отговор, че сходно изтегляне на средства е " доста елементарно ", до момента в който междинното равнище на жителите на Европейския съюз, дали подобен отговор е 46 на 100. Това демонстрират данните от най-новото изследване на Евробарометър, извършено измежду респонденти из целия Европейски съюз сред 30 май и 14 юни, и получени през днешния ден в Българска телеграфна агенция.
Средното ниво на хората, дали отговор, че имат " по-скоро елементарен достъп " до сходни финансови услуги е 29 на 100 от българите, спрямо 40 на 100 от жителите на Европейски Съюз. На мнение, че са имали " по-скоро сложен " сходен достъп са били 4 на 100 от българите по отношение на 10 на 100 от жителите на Съюза. Като " доста сложен " са оценили достъпа си до изтегляне на пари в брой едвам 1 на 100 от запитаните българи, при приблизително равнище в Европейски Съюз от 3 на 100.
Също по този начин в изследването си Евробарометър открива дали са били нарушавани главните потребителски права на жителите, при осъществяване на финансови интервенции, като разкриване на банкова сметка, превеждане на пари, изтегляне на заем или закупуване на застрахователни артикули.
35 на 100 от българите са дали отговор, че правата им са били нарушавани при осъществяване на някоя от изброените финансови услуги, до момента в който в Европейски Съюз 19 на 100 са били на същото мнение. 52 на 100 от съгражданите ни обаче не са считали, че са били нарушавани правата им в сходни обстановки, а в Евросъюза, този дял е бил 64 на 100.
Защо е значимо да преглеждаме банковото си извлечение
От българите, показали, че са били обект на нарушение на съществени права при финансови интервенции, едвам 9 на 100 са поддали тъжба до народен способен орган. Този дял измежду жителите на Европейски Съюз е бил 16 на 100. 32 на 100 от българите, които са били в сходна обстановка, са отнесли недоволствата си непосредствено към доставчика на услугата (банка, осигурител и др.), до момента в който в Съюза този дял е 34 на 100. Според данните повече нашенци (12 на сто), в сравнение с жители на евросъюза (10 на сто), са се обърнали към сдружения за отбрана правата на потребителите.
istock 46 на 100 от българите показват, че съществени източници, употребявани за доставяне с информация, при взимане на решения по отношение на персоналните финанси, са били профилирани платформи или издания, предоставящи съпоставения на артикули или насоки за най-хубава покупка (списания, уеб сайтове и др.). Делът на хората в Европейски Съюз дали подобен отговор е бил 36 на 100.
Най-много жители на Съюза са се снабдявали с сходна информация персонално от личния състав на доставчика на финансовата услуга - 45 на 100, по отношение на 38 на 100 от българите.
На рекомендация от другар са разчитали 34 на 100 от съгражданите ни, и 35 на 100 от жителите на Европейски Съюз.
Повече българи (23 на сто), в сравнение с жители на Съюза (14 на сто) са разчитали на реклами или брошури за съответен финансов артикул, като източник на информация, при взимане на финансови решения.
За сходни решения информативен източник на 7 на 100 от българите на били обществените медии, при приблизително равнище за Евросъюза от 5 на 100, сочат още данните на Евробарометър.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ