Галъп: Българите все повече усещат повишението на цените
Мнозинство от 70 на 100 от пълнолетните български жители настояват, че в последните седмици са усетили нарастване на цените на стоките и услугите, които употребяват. От интервюираните 74 на 100 чакат, че покачването на цените на главните артикули ще продължи.
Мнозинството от българските жители не утвърждават промяната на часовото време напролет и есента.
Данните са от самостоятелното във финансирането си национално представително проучване, реализирано всеки месец, известно като Политически и стопански показател на "Галъп интернешънъл ", оповестяват от социологическата организация.
Проучването от 5 до 12 октомври е измежду представителна за пълнолетното население на страната извадка от 820 души. От тях 18 на 100 дават отговор, че в последните седмици не са усетили нарастване на цените на стоките и услугите, които употребяват, а
3 на 100 - че са усетили понижение. Останалите или нямат мнение, или не са дали отговор.
Демографските индикатори сочат, че най-осезаема смяна е усетила по-възрастната част от популацията, хората с по-ниски приходи и живеещите в селата. Привържениците на Българска социалистическа партия са усетили най-силно покачването на цените, само че и болшинството от последователите на ГЕРБ също настояват това, въпреки и не в същата степен. Увеличението на цените са усетили и болшинството от хората с по-високи приходи, означават от "Галъп ".
На въпроса за цените, задаван всеки месец или на тримесечие, 14 на 100 дават отговор, че няма да има смяна, а едвам 2 на 100 имат вяра, че ще понижават. Останалите се затрудняват да отговорят. Според откривателите, това е осезаемо увеличение на упованията за покачване на цените по отношение на предходните месеци. Предишният сходен скок е бил напролет на 2017 година, когато още веднъж е обявена опция за повишение на цените на енергоносителите.
В последните няколко години упованията за растеж на цените се движат в диапазони към и над 60 на 100 от българите, а към и под 20 на 100 чакат цените да остават същите. По традиция минимални са дяловете на тези, които чакат цените да се намаляват.
По настоящата в последно време тематика за промяната на часовото време 59 на 100 от интервюираните по-скоро не утвърждават промяната по принцип, 20 на 100 по-скоро нямат мнение, а 13 на 100 по-скоро утвърждават сезонната смяна на времето. Останалите са се затруднили да отговорят.
По-възрастните и работещите по-чувствително не утвърждават практиката за промяната на часовото време, а младите и неработещите нямат толкоз ясно построено мнение, въпреки че и измежду тях съперниците на промяната на часовото време са болшинство, разясняват от "Галъп интернешънъл ".
Мнозинството от българските жители не утвърждават промяната на часовото време напролет и есента.
Данните са от самостоятелното във финансирането си национално представително проучване, реализирано всеки месец, известно като Политически и стопански показател на "Галъп интернешънъл ", оповестяват от социологическата организация.
Проучването от 5 до 12 октомври е измежду представителна за пълнолетното население на страната извадка от 820 души. От тях 18 на 100 дават отговор, че в последните седмици не са усетили нарастване на цените на стоките и услугите, които употребяват, а
3 на 100 - че са усетили понижение. Останалите или нямат мнение, или не са дали отговор.
Демографските индикатори сочат, че най-осезаема смяна е усетила по-възрастната част от популацията, хората с по-ниски приходи и живеещите в селата. Привържениците на Българска социалистическа партия са усетили най-силно покачването на цените, само че и болшинството от последователите на ГЕРБ също настояват това, въпреки и не в същата степен. Увеличението на цените са усетили и болшинството от хората с по-високи приходи, означават от "Галъп ".
На въпроса за цените, задаван всеки месец или на тримесечие, 14 на 100 дават отговор, че няма да има смяна, а едвам 2 на 100 имат вяра, че ще понижават. Останалите се затрудняват да отговорят. Според откривателите, това е осезаемо увеличение на упованията за покачване на цените по отношение на предходните месеци. Предишният сходен скок е бил напролет на 2017 година, когато още веднъж е обявена опция за повишение на цените на енергоносителите.
В последните няколко години упованията за растеж на цените се движат в диапазони към и над 60 на 100 от българите, а към и под 20 на 100 чакат цените да остават същите. По традиция минимални са дяловете на тези, които чакат цените да се намаляват.
По настоящата в последно време тематика за промяната на часовото време 59 на 100 от интервюираните по-скоро не утвърждават промяната по принцип, 20 на 100 по-скоро нямат мнение, а 13 на 100 по-скоро утвърждават сезонната смяна на времето. Останалите са се затруднили да отговорят.
По-възрастните и работещите по-чувствително не утвърждават практиката за промяната на часовото време, а младите и неработещите нямат толкоз ясно построено мнение, въпреки че и измежду тях съперниците на промяната на часовото време са болшинство, разясняват от "Галъп интернешънъл ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ