А за последиците кога ще помислим?
Мнозина цитират репликата на банкера Атанас Буров, че логиката на психиката е кралица на науките. И въпреки историята да твърди, че неговият брат – Иван Буров, е бил по-добрият банкер, в актуалните финансови и политически среди той се счита за корифей.
Вероятно отговорите за експлоадирането на войната в Украйна може да бъдат открити най-много благодарение на логиката на психиката, за която се твърди, че е в основата на всяка човешка активност. За стратезите логиката за тази война да е прекрачване на някои червени влакна в разпределението на силите в Европа, само че за всеки от нас остава въпроса за какво в този момент, за какво по този начин и какво следва от това. Какво може и какво е нужно да се направи тъкмо в този момент?
За мнозина военните дейности бяха изненадващи. Та нали и в песните си руснаците питаха: „ Хотят ли русские войны “. И, в случай че стиховете на Евгений Евтушенко прехвърляха отговора към майките и обичаните на убитите, друга ария акцентира " преимуществото (или превъзходството) навръх Русия – „ Хороша страна Болгария, само че Россия лучьше всех “. Дали това самочувствие е претекстът за сегашните дейности и какво следва от тук насетне?
Освен с невероятната си просвета, спортните сиуспехи и научните си открития, Русия постоянно е символизирала и дълбочината на страданието. Не единствено описаното от Достоевски, само че и претърпяното от елементарните руснаци по времето на сякаш светлия социализъм - пандизите, концлагерите, заточенията, рестриктивните мерки на свободите...
В тези земи наред с огромните премеждия има и огромни образци за достолепие, жертвеност, човещина. Трудните години, противоборствата още преди идването на 1917-та, избиването на интелигенцията след Великата октомврийска социалистическа революция; жертвите и палачите, които са от един народ, един град, едно село, едно семейство... Всяка една сходна контузия се записва в ДНК-то на наследниците, на роднините.
Ако приемем, че прекомерно дълго груповото схващане се е разпознало с ролята на жертва, евентуално в този момент е по-лесно да се внуши ролята на спасителя, до момента в който в реалност се извършва ролята на агресора. Какво смирение и чия амнистия е нужна, с цел да се излезе от този обаян кръг?
Може да прелистваме фолклора, логиката на психиката, историята и икономическите обстоятелства в търсене на пояснение, само че в този момент, в разгара на спора, са нужни мъдри филантропични дейности.
Наша отговорност е да създадем каквото е допустимо. Сега. Месец след началото на войната в Украйна да предвидим, до колкото можем, филантропичните, екологичните, икономическите, обществените последствия за нас и до колкото можем - да ги предотвратим.
Време е да създадем крачките, които в този момент е мъчно да изчислим в каква посока би трябвало да са. Да помислим за психическите контузии на бежанците, които са в страната ни, за алените линии в политическите решения и изявления, които не трябва да прекрачваме. И за себе си. За своите нерешени въпроси в здравната, обществената, правосъдната система. Защото, с цел да можем да помогнем съответно, е нужно да сме цялостни, да сме помогнали на себе си първо.
Дошло е времето да запазим достолепието и душeвността си като хора, до момента в който се отдалечаваме от всички призраци, изпълзели от старите приказки. Никакви апели за човечност няма да ни оказват помощ, в случай че чувствителността ни е притъпена, а мисленето – свито единствено до днешния ден.
Докато в българския парламент се води спор дали специфичен фонд или смяна в Закон да помогне с здравното обслужване на украинските бежанци у нас, статистиката демонстрира трайна наклонност за понижаване броя на персоналните лекари и медицинските сестри.
Променяме три закона, с цел да осигурим здравно обслужване на украинските жители - Закона за убежището и бежанците, в Закона за здравето и в Закона за здравното обезпечаване. В същото време българските жители, които нямат здравни осигуровки, би трябвало да си заплащат прегледите даже при незабавни случаи. Но белким това би трябвало да ни стопира да оказваме помощ?
Докато стотици доброволци сами подават ръка на дамите, търсещи избавление в страната ни, други акцентират единични случаи на надменност при митингите против войната. Едва ли в този момент можем да забележим цялата картина. Това, което можем да създадем, е да променяме транспарантно и с ясни претекстове своята реалност, с цел да можем да осъществим човешкия си дълг. Не сме родени за съдници, родени сме, да бъдем индивиди.
Агресията води до експанзия, нерешените проблеми, влачат след себе си непредвидени проблеми. Насилието над украинския народ, провокира отпора против част от съветските интелектуалци в другите страни. Като домино се затварят вратите пред учени, преподаватели, режисьори и реализатори единствено тъй като са руснаци.
Кинофестивалът „ Берлинале “, на чието тазгодишно издание бяха изключени съветските делегации и институции, е единствено един от образците. Имаше писмо от съветските учени палеослависти, че не поддържат дейностите на държавното управление си, само че към този момент има случаи, при които в Чехия и Германия стопират стипендиите на съветски учени и преподаватели и ги уволняват от университетите.
До къде ще стигне всичко това? Нова културна завеса или фрапантно разделяне на света, който познаваме до момента? Президентът на Русия Владимир Путин може и самичък да е взел решението за нахлуването в Украйна, само че огромната цена ще я платят украинците и елементарните руснаци. А последствията сигурно ще се стоварят върху всички ни. Част от тях дори към този момент ни сполетяха...
След двете пандемични години и периодическите санитарно-охранителни локдауни, в доста страни се вижда внезапно утежняване на качеството на някои артикули и мощно ограничаване на асортиментите. Като продължение резултатът от глобите, както и последствията от тази братоубийствена стъпка, ще бъдат освен за Русия. Няма по какъв начин да предвидим всички провокации, които ни чакат. Можем единствено да се опитваме с достолепие и почтеност да вършим нужното в този миг. Защото всички сме смъртни.
Весела Веселинова
Вероятно отговорите за експлоадирането на войната в Украйна може да бъдат открити най-много благодарение на логиката на психиката, за която се твърди, че е в основата на всяка човешка активност. За стратезите логиката за тази война да е прекрачване на някои червени влакна в разпределението на силите в Европа, само че за всеки от нас остава въпроса за какво в този момент, за какво по този начин и какво следва от това. Какво може и какво е нужно да се направи тъкмо в този момент?
За мнозина военните дейности бяха изненадващи. Та нали и в песните си руснаците питаха: „ Хотят ли русские войны “. И, в случай че стиховете на Евгений Евтушенко прехвърляха отговора към майките и обичаните на убитите, друга ария акцентира " преимуществото (или превъзходството) навръх Русия – „ Хороша страна Болгария, само че Россия лучьше всех “. Дали това самочувствие е претекстът за сегашните дейности и какво следва от тук насетне?
Освен с невероятната си просвета, спортните сиуспехи и научните си открития, Русия постоянно е символизирала и дълбочината на страданието. Не единствено описаното от Достоевски, само че и претърпяното от елементарните руснаци по времето на сякаш светлия социализъм - пандизите, концлагерите, заточенията, рестриктивните мерки на свободите...
В тези земи наред с огромните премеждия има и огромни образци за достолепие, жертвеност, човещина. Трудните години, противоборствата още преди идването на 1917-та, избиването на интелигенцията след Великата октомврийска социалистическа революция; жертвите и палачите, които са от един народ, един град, едно село, едно семейство... Всяка една сходна контузия се записва в ДНК-то на наследниците, на роднините.
Ако приемем, че прекомерно дълго груповото схващане се е разпознало с ролята на жертва, евентуално в този момент е по-лесно да се внуши ролята на спасителя, до момента в който в реалност се извършва ролята на агресора. Какво смирение и чия амнистия е нужна, с цел да се излезе от този обаян кръг?
Може да прелистваме фолклора, логиката на психиката, историята и икономическите обстоятелства в търсене на пояснение, само че в този момент, в разгара на спора, са нужни мъдри филантропични дейности.
Наша отговорност е да създадем каквото е допустимо. Сега. Месец след началото на войната в Украйна да предвидим, до колкото можем, филантропичните, екологичните, икономическите, обществените последствия за нас и до колкото можем - да ги предотвратим.
Време е да създадем крачките, които в този момент е мъчно да изчислим в каква посока би трябвало да са. Да помислим за психическите контузии на бежанците, които са в страната ни, за алените линии в политическите решения и изявления, които не трябва да прекрачваме. И за себе си. За своите нерешени въпроси в здравната, обществената, правосъдната система. Защото, с цел да можем да помогнем съответно, е нужно да сме цялостни, да сме помогнали на себе си първо.
Дошло е времето да запазим достолепието и душeвността си като хора, до момента в който се отдалечаваме от всички призраци, изпълзели от старите приказки. Никакви апели за човечност няма да ни оказват помощ, в случай че чувствителността ни е притъпена, а мисленето – свито единствено до днешния ден.
Докато в българския парламент се води спор дали специфичен фонд или смяна в Закон да помогне с здравното обслужване на украинските бежанци у нас, статистиката демонстрира трайна наклонност за понижаване броя на персоналните лекари и медицинските сестри.
Променяме три закона, с цел да осигурим здравно обслужване на украинските жители - Закона за убежището и бежанците, в Закона за здравето и в Закона за здравното обезпечаване. В същото време българските жители, които нямат здравни осигуровки, би трябвало да си заплащат прегледите даже при незабавни случаи. Но белким това би трябвало да ни стопира да оказваме помощ?
Докато стотици доброволци сами подават ръка на дамите, търсещи избавление в страната ни, други акцентират единични случаи на надменност при митингите против войната. Едва ли в този момент можем да забележим цялата картина. Това, което можем да създадем, е да променяме транспарантно и с ясни претекстове своята реалност, с цел да можем да осъществим човешкия си дълг. Не сме родени за съдници, родени сме, да бъдем индивиди.
Агресията води до експанзия, нерешените проблеми, влачат след себе си непредвидени проблеми. Насилието над украинския народ, провокира отпора против част от съветските интелектуалци в другите страни. Като домино се затварят вратите пред учени, преподаватели, режисьори и реализатори единствено тъй като са руснаци.
Кинофестивалът „ Берлинале “, на чието тазгодишно издание бяха изключени съветските делегации и институции, е единствено един от образците. Имаше писмо от съветските учени палеослависти, че не поддържат дейностите на държавното управление си, само че към този момент има случаи, при които в Чехия и Германия стопират стипендиите на съветски учени и преподаватели и ги уволняват от университетите.
До къде ще стигне всичко това? Нова културна завеса или фрапантно разделяне на света, който познаваме до момента? Президентът на Русия Владимир Путин може и самичък да е взел решението за нахлуването в Украйна, само че огромната цена ще я платят украинците и елементарните руснаци. А последствията сигурно ще се стоварят върху всички ни. Част от тях дори към този момент ни сполетяха...
След двете пандемични години и периодическите санитарно-охранителни локдауни, в доста страни се вижда внезапно утежняване на качеството на някои артикули и мощно ограничаване на асортиментите. Като продължение резултатът от глобите, както и последствията от тази братоубийствена стъпка, ще бъдат освен за Русия. Няма по какъв начин да предвидим всички провокации, които ни чакат. Можем единствено да се опитваме с достолепие и почтеност да вършим нужното в този миг. Защото всички сме смъртни.
Весела Веселинова
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ