Мнозина се заблуждават, като смятат за най-древния нотен запис епитафията

Най-древната мелодия в света: Хуритски химн №6

Мнозина се заблуждават, като считат за най-древния нотен запис „ епитафията на Сейкилос “ от Древна Гърция. Песента, записана с думи и ноти на надгробен камък близо до Ефес, датира едвам от 200-100 година пр.н.е., т.е. може да се назова относително млада.

Най-старите „ ноти “ са хуритски песни, които са на съвсем 3500 години!

Хуритите са националност, живяла няколко хиляди години преди новата епоха на територията на Месопотамия. Те са образували редица дребни месопотамски страни, търгували са там, воювали са. Древна Гърция по това време не е съществувала като такава.

През 50-те години на ХХ век са провеждани дейни разкопки на кралския замък на хуритската страна Угарит покрай храма Рас Шамра (днес – на територията на Сирия).

В процеса на открити 36 клинописни таблички със мемоари, разнообразни от елементарните текстове (макар че единствено една се е съхранила цяла, без увреждания). Табличките за първи път са оповестени от френския археолог Емануел Ларош – към този момент с обяснения. Клинописът по това време към този момент е бил разшифрован, заова Ларош незабавно схванал, че на табличките е изписана музика, текстове на химни с обяснения, по какъв начин би трябвало да се извършват. Освен това на някои фрагменти са се съхранили имената на създателите, т.е. най-древните ни известни композитори. Табличките датират от 1400 година пр.н.е.

Най-добре се е съхранила табличка №6, на която е записан химнът на Никал (Нингал), богинята на градинарството. На табличката са текстът на химна и инструкцията за съпровода, който би трябвало да бъде изсвирен на деветструнен самум (разновидност на лирата). На друга табличка има даже управление по настройването на самума.

Така или другояче през днешния ден табличките се съхраняват в музея на Дамаск (искрено се надяваме те да бъдат съхранени).

Хит от предишното

За разлика от разшифрованата и изсвирена епитафия на Сейкилос, хуритските песни са източник на обезверени разногласия сред археолози и музиканти. Като основа за базата за разшифровка служи, естествено, напълно непокътнатият химн на Никал. Впрочем всичките 36 химна, съдейки по фрагментите, са записани по един метод.

Текстът на всяка ария е ситуиран по дълга серпантина и е написан на хуритски език. Под текста – към този момент на акадски език – са изписани инструкциите по осъществяването: названията на интервалите и номера, обозначаващи нотите. Именно този запис провокира разногласия, защото няма точна интерпретация на всички обозначени ноти и шпации.

Акадската диатонична система общо взето е известна. Съществуват цели три таблички от разнообразни източници, където една е вписана по-конкретно и не е толкоз мъчно да бъде съотнесена към актуалната за знаещите хора. Интервалите в тази система са били четири – терца, кварта, квинта и секста, само че казусът е в друго. Във всеки от случаите системата се базира на съответен инструмент. Тоест записът на музиката за седемструнен (приет във Вавилон) и деветструнен (по-рядък) инструмент наподобява друго и интервалите се отбелязват по друг метод.

Няма да се впускаме в детайлностите на шумерско-акадската струнно-нотна система. Голяма част от тази доктрина се базира на интервалите точно сред седем струни и в следствие се получават не четири интервала, а надали не всичките двадесет и четири, освен това обременени от зависимостта от типа инструмент.

Накратко, в случай че някой желае, може да опита независимо. Ето по какъв начин наподобяват разшифровани първите два реда от химна на Никал:

qáb-li-te 3 ir-bu-te 1 qáb-li-te 3 ša-aḫ-ri 1 i-šar-te 10 uš-ta-ma-a-ri

ti-ti-mi-šar-te 2 zi-ir-te 1 ša-[a]ḫ-ri 2 ša-aš-ša-te 2 ir-bu-te 2

При разшифровката на табличката зародил още един проблем. Някои думи се срещали и в хуритския, и в акадския език, и се изписвали еднообразно – единствено смисъла им било друго.

Трябва да отбележим, че с разбирането на текста също има проблеми. По-конкретно хуритският език не е разшифрован напълно, плюс текстовете на химните са написани на угаритски акцент, който се отличава от разшифрованите диалекта на други хуритски страни.

Впрочем по този начин или другояче в текста за Никал се възхвалява тя – богинята на градините, дамата на бога на Луната. Текстът е написан в четири реда, като явно последните седем знака на всеки от първите три реда би трябвало да се повтарят при започване на идващите редове по два пъти. Впрочем това е доктрина на Ларош, който е срещал сходна система във вавилонски текстове. Има археолози, които се придържат към други теории за методиката на повтаряне на рефрена.

Известен опит да приложи хуритски песни (по-точно химна на Никал) в модерна музикална форма е направил немският академик Ханс-Йохан Тил през 1977 година. Вторият е на Тео Криспийн след четвърт век, през 2000 година. Общо съществуват шест тълкования (Тил и Криспийн са двете последни, просто те единствени се решили да разгласяват напълно разшифрованата версия; първата интерпретация е направил отчасти самият Ларош, по-късно още редица учени).

Чуйте реорганизация на мелодията, изпълнена от известния експерт по антична музика Макъл Леви. Тук Леви свири точно за видеозаписа, той съществува и в студиен вид на неговия диск Ancient Landscapes.