Някои медикаменти могат да доведат до захарен диабет
Множество медикаменти и други субстанции могат да провокират недостатъци в метаболизма на глюкозата. Механизмите за пораждане на захарен диабет са разнообразни, само че най-общо медикаментите провокират инсулинова устойчивост или понижават инсулиновата секреция, осведоми puls.bg.
Настъпването на захарен диабет се свързва както с някои по-рядко употребявани лекарства, като диазоксид, по този начин и при някои постоянно срещани групи медикаменти, като антихипертензивните лекарства, статините, глюкокортикоидите, антипсихотиците и др. Честотата на знаменателен захарен диабет нараства и с новите имунотерапии, които се ползват при злокачествени и редица хронични болести.
Пример за вещество, водещо до хипергликемия, е стрептозотоцинът. Първоначално той е открит като антибиотик през 1950 година, а в следствие е открито, че селективно унищожава бета-клетките на панкреаса, които създават инсулин. Негово производно (отровата Вакор) е употребявано като пестицид, само че е неразрешено през 1980 година В актуалната медицина стрептозотоцинът се употребява с научна цел, като с негова помощ се основават лабораторни животни със захарен диабет.
Диазоксидът е рядко употребен медикамент, който провокира захарен диабет. Той се употребява за лекуване на ниска кръвна захар, вследствие на характерен израстък на панкреаса, наименуван инсулином. Инсулиномът произвежда непрестанно високи равнища на инсулин, без значение от храненето, и води до тежки хипогликемии. Диазоксидът унищожава клетките, произвеждащи инсулин и повишава равнищата на захарта.
От групата на антихипертензивните лекарства с нараснал риск от пораждане на захарен диабет се считат тиазидните диуретици и някои бета-блокери. Трябва да се знае, че тези лекарства работят дружно с други рискови фактори и нормално не са единствената причина за настъпване на диабет. Тиазидните диуретици потискат инсулиновата секреция посредством загубата на калий с бъбреците. Неселективните бета-блокери се свързват с рецепторите си върху панркеаса и непосредствено потискат секрецията на инсулин от една страна, а от друга – усилват инсулиновата устойчивост на периферните тъкани. По-новите поколения бета-блокери, обаче, имат потвърден протективен резултат върху равнищата на захарта.
В огромен мета-анализ, който включва над 90 хиляди участници, се открива 9% покачване на честотата на захарен диабет на фона на терапия със статини. Всички типове статини усилват риска от диабет, изключително при по-възрастните пациенти и тези със затлъстяване и предиабет. Следователно, статините може да демаскират и ускорят развиването на диабет, който би се появил естествено при тези хора в даден миг. При пациенти без рискови фактори за развиване на диабет лекуването със статини наподобява не покачва риска от развиването му.
Антипсихотиците са група лекарства, които се употребяват за лекуване на психиатрични болести, свързани с неуравновесеност (като шизофрения и шизоафективни разстройсват). Много изследвания потвърждават връзката на някои антипсихотици с развиването на захарен диабет, като максимален риск се открива за оланзапин и клозапин. От друга страна, лекуването с арипипразол се свързва с по-нисък риск от останалите антипсихотици.
Счита се, че развитието на захарен диабет на фона на антипсихотици имат голям брой механизми:
Водят до инсулинова устойчивост като потискат действието на инсулина на равнище мускули, черен дроб и мастна тъкан;
Свързват се повишаване на тегло, което също води до инсулинова резистентност;
Причиняват директна увреда на бета-клетките.
Имунотерапията с чекпойнт инхибитори за лекуване на някои злокачествени болести може да провокира редица автоимунни болести на щитовидната жлеза, хипофизата, надбъбреците, паращитовидните жлези и панкреаса. Захарен диабет може да настъпи от няколко седмици до година след стартирането на лечението. Характеризира се с внезапно начало, високи равнища на захарта, дехидратация и редукция на тегло, т.е. протича като захарен диабет вид 1. В 50% от случаите се откриват антитела против бета-клетките. Този вид диабет постанова инсулинолечение и е необратим.
Захарен диабет вид 1 може да възникне и при лекуване с алфа-интерферон. Това е медикамент, употребен за лекуване на продължителен хепатит С. Употребата му постоянно се свързва и с нарушавания във функционалността на щитовидната жлеза. Ето за какво се постанова прецизен надзор на захарта и равнищата на щитовидните хормони при тези пациенти.
Настъпването на захарен диабет се свързва както с някои по-рядко употребявани лекарства, като диазоксид, по този начин и при някои постоянно срещани групи медикаменти, като антихипертензивните лекарства, статините, глюкокортикоидите, антипсихотиците и др. Честотата на знаменателен захарен диабет нараства и с новите имунотерапии, които се ползват при злокачествени и редица хронични болести.
Пример за вещество, водещо до хипергликемия, е стрептозотоцинът. Първоначално той е открит като антибиотик през 1950 година, а в следствие е открито, че селективно унищожава бета-клетките на панкреаса, които създават инсулин. Негово производно (отровата Вакор) е употребявано като пестицид, само че е неразрешено през 1980 година В актуалната медицина стрептозотоцинът се употребява с научна цел, като с негова помощ се основават лабораторни животни със захарен диабет.
Диазоксидът е рядко употребен медикамент, който провокира захарен диабет. Той се употребява за лекуване на ниска кръвна захар, вследствие на характерен израстък на панкреаса, наименуван инсулином. Инсулиномът произвежда непрестанно високи равнища на инсулин, без значение от храненето, и води до тежки хипогликемии. Диазоксидът унищожава клетките, произвеждащи инсулин и повишава равнищата на захарта.
От групата на антихипертензивните лекарства с нараснал риск от пораждане на захарен диабет се считат тиазидните диуретици и някои бета-блокери. Трябва да се знае, че тези лекарства работят дружно с други рискови фактори и нормално не са единствената причина за настъпване на диабет. Тиазидните диуретици потискат инсулиновата секреция посредством загубата на калий с бъбреците. Неселективните бета-блокери се свързват с рецепторите си върху панркеаса и непосредствено потискат секрецията на инсулин от една страна, а от друга – усилват инсулиновата устойчивост на периферните тъкани. По-новите поколения бета-блокери, обаче, имат потвърден протективен резултат върху равнищата на захарта.
В огромен мета-анализ, който включва над 90 хиляди участници, се открива 9% покачване на честотата на захарен диабет на фона на терапия със статини. Всички типове статини усилват риска от диабет, изключително при по-възрастните пациенти и тези със затлъстяване и предиабет. Следователно, статините може да демаскират и ускорят развиването на диабет, който би се появил естествено при тези хора в даден миг. При пациенти без рискови фактори за развиване на диабет лекуването със статини наподобява не покачва риска от развиването му.
Антипсихотиците са група лекарства, които се употребяват за лекуване на психиатрични болести, свързани с неуравновесеност (като шизофрения и шизоафективни разстройсват). Много изследвания потвърждават връзката на някои антипсихотици с развиването на захарен диабет, като максимален риск се открива за оланзапин и клозапин. От друга страна, лекуването с арипипразол се свързва с по-нисък риск от останалите антипсихотици.
Счита се, че развитието на захарен диабет на фона на антипсихотици имат голям брой механизми:
Водят до инсулинова устойчивост като потискат действието на инсулина на равнище мускули, черен дроб и мастна тъкан;
Свързват се повишаване на тегло, което също води до инсулинова резистентност;
Причиняват директна увреда на бета-клетките.
Имунотерапията с чекпойнт инхибитори за лекуване на някои злокачествени болести може да провокира редица автоимунни болести на щитовидната жлеза, хипофизата, надбъбреците, паращитовидните жлези и панкреаса. Захарен диабет може да настъпи от няколко седмици до година след стартирането на лечението. Характеризира се с внезапно начало, високи равнища на захарта, дехидратация и редукция на тегло, т.е. протича като захарен диабет вид 1. В 50% от случаите се откриват антитела против бета-клетките. Този вид диабет постанова инсулинолечение и е необратим.
Захарен диабет вид 1 може да възникне и при лекуване с алфа-интерферон. Това е медикамент, употребен за лекуване на продължителен хепатит С. Употребата му постоянно се свързва и с нарушавания във функционалността на щитовидната жлеза. Ето за какво се постанова прецизен надзор на захарта и равнищата на щитовидните хормони при тези пациенти.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ