Много вярвания в България отдавна са свързани с билките, с

Много вярвания в България от дълго време са свързани с билките, с тяхната чудотворна и даже магическа мощ. Трудно е да се каже кой и по кое време е приложил за първи път една или друга билка за лекуване. От антични времена хората ядат корени и плодове, само че забелязали, че откакто са яли едно растение, са усетили прилив на сила, а след приемането на други, им се желае повече да спят, трети им предизвикват повръщане… С течение на времето са се натрупали познания, които като митове се предават от баба на майка, от майка на щерка или внучка, написа zdrave.to.
Съвременната фармакогнозия към този момент не е емпирична просвета, а употребява най-новите данни за динамичността на биосинтезата, натрупването и разпадането на биологично дейни субстанции в растенията и е създала рационални способи за събиране на лекарствени първични материали, необятно употребявани в практиката за заготовки.

– Гл. ас. Лукова, съгласно националните вярвания, всички заболявания на Еньовден се къпят в “жива вода ” и от изтърсените капки се образува росата, която лекува. Какво е мнението ви като академик, има ли научни доказателства, че билките на Еньовден са най-лековити? На какво се дължи този феномен?
– Терапевтичното приложение на билките е било следено и употребявано още в древността, доста преди науката да изследва химичния им състав. Растенията са незаместим източник на скъпи биологично дейни субстанции, които намират приложение и в актуалната медицина. Празникът на билките – Еньовден, който се празнува на 24-юни, е традиция, която ни напомня, че решението на редица здравословни проблеми може да бъде открито в природата. Дори и науката да няма съответни доказателства, че тъкмо тогава билките са най-лековити, то позитивната сила, с която хората ги събират, е първата крачка към сполучливата терапия. Тайнството на този ден, в който се преплита окултното и познанието, ни кара да имаме вяра в природата и в нейната безгранична мощ. Ето за какво, бих посъветвала всеки, който има опция, да стане рано на 24 юни и да събере окъпани в роса билки – без значение дали има съответен здравословен проблем или просто поради магията на тази традиция.

– Какви билки би трябвало да има във всяко българско семейство, с цел да си ги наберем на този ден?
– Българската флора е извънредно богата на лечебни растения. Не е належащо да отидем до планината, с цел да си съберем билки. Лечебни растения има на всички места към нас – в полето, в парка, по алеята към работа. Казвам го, защото тази година 24 юни е в понеделник и за множеството хора може би ще бъде начало на новата работна седмица. Така че просто обърнете внимание на глухарчето, жиловлека, брезата или кестена по пътя ви. Що се отнася до билките, които би трябвало да има във всяко семейство, бих загатнала измежду главните: лайка, мащерка, липа, шипка, бъз, жиловлек, жълт кантарион, смрадлика, мента. Смятам, че множеството български фамилии разполагат и употребяват във всекидневието си огромна част от тези растения.

– Как да си ги подготвяме, с цел да се възползваме най-ефективно от потребните им свойства?
– Приготвянето на подобаваща форма за банкет на билките е основен миг за тяхната успеваемост. Основно значение има типът на настоящите субстанции в растенията.
В домашни условия главно всички подготвяме запарки или отвари, познати като чайове. Например в случай че желаете да си извършите чай от етерично-маслени растения, като мащерка, маточина, мента и други, би трябвало да го извършите единствено посредством запарване. Не е уместно варене с кипяща вода, тъй като етеричните масла са летливи при висока температура и продължителното преваряване ще докара до намаление наличието на биологично дейните субстанции и по-нисък лечебен резултат. За други растения, като да вземем за пример смрадлика, която съдържа танини, приготвянето на извлек става посредством дълготрайно варене във вода. Разбира се, в случай че се нуждаем от по-високи концентрации на биологично дейни субстанции или по-точно дозиране, се подготвят други фитопродукти, като екстракти, тинктукри, други

– Вие изследвате българските билки, гл. помощник сте към Катедрата по фармакогнозия и фармацевтична химия. Моля да поясните, първо – с какво се занимава фармакогнозията? Кои български билки сте изследвали?
– Вече повече от 6 години имам привилегията да работя в Медицински университет – Пловдив като основен помощник в един от водещите факултети по фармация в страната. Студентите при нас имат опция да се срещнат както на доктрина, по този начин и на процедура, с най-новите научни достижения в региона на базовите за специалността дисциплини – фармакология, фармакогнозия, технология на лекраствените форми, фармацевтична химия и разбор. Фармакогнозията, в частност, е просвета, учеща химичния състав на растенията, динамичността на струпване и локализация на биологично дейните субстанции, методите за тяхното добиване и анализиране, както и тяхното лечебно приложение.

Освен поддържане на високо равнище на академизъм в преподаването Фармацевтичен факултет -Пловдив обезпечава и отлични условия за осъществяване на модерна научна активност. Секция “Фармакогнозия ” може да се похвали със задълбочени изследвания, свързани с уединяване и фитохимичен разбор на растителни полизахариди и полифеноли от разнообразни български типове жиловлек (Plantago), боровинки (Vaccinium), бъз (Sambucus) и други
Фокус на нашите проучвания са и някои лечебни резултати на изолираните субстанции като тяхната евентуална пребиотична, антиоксидантна, антидиабетна и противовирусна интензивност.

– Коя е съгласно вас “царицата ” измежду нашите билки?
– Според мен почтени за това име са повече от една български билки. Пиринският или мурсалският чай е определян постоянно като панацея
Богат на етерично масло, флавоноиди и терпени, той укрепва имунната система, има изразено антибактериално, противовирусно, противовъзпалително и антиоксидантно деяние, улеснява храносмилането, усъвършенства когнитивните функционалности, а прибавен външно форсира заздравяването на рани и изгаряния.
Мащерката и риганът са също едни от моите фаворите измежду нашите билки. Те съдържат етерично масло с съществени съставни елементи тимол и карвакрол, които са мощни естествени антисептици. Стръковете от мащерка и риган намират приложение при болести на горните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт, жлъчката, борят се дейно и против някои вътрешни паразити.

– Напоследък в аптеките може да се видят доста вносни билки. Имат ли си те почтени български противници и заместители?
– В аптеките към този момент могат да се открият многочислени чуждоземенни билки, в това число от китайската медицина, до индийската аюрведа. Някои от тях имат аналози като наличие на биологично дейни вещеста и/или лечебно деяние измежду българските билки. Например, заслужен заместител на китайския жен-шен е растящият и у нас по високите елементи на планините златен корен. Подобно на жен-шена, той се отличава с адаптогенен капацитет, подпомагайки организма да се приспособи към изискванията на живот, т.е. усъвършенства цялостното физическо и психическо здраве, тонизира, понижава умората, усъвършенства паметта и концентрацията.
Плодовете от палмата сао палмето, присъща за югоизточните щати на Съединени американски щати, е необятно наложена при лекуване на болести на простатата. На пазара има разнообразна гама лекарствени артикули и хранителни добавки от тези плодове. Корените от коприва, сходно на сао палмето, са богат източник на фитостероли и могат да се употребяват като заслужен заместител.

– “За всяка болежка – билка ”, споделяме постоянно, с вяра в силата на билките. Кои от най-разпространените през днешния ден заболявания си имат своята билка врач, с потвърдена успеваемост?
– Още от древността хората са се обръщали към природата с вяра да открият лек за своята болежка. Много постоянно би трябвало единствено малко да се вгледаме и природата ще ни подскаже кой е подобаващият за нас лек. През 16 век самият Парацелз при избора на лечебни растения, се е придържал към учението за сигнатурите, съгласно което формата, цветът, миризмата и усетът на растенията служат като напътствие за приложението му при другите болести.
Например, при жълтеница би трябвало да се употребяват растения с жълти цветове, при заболявания на кръвта – растения с червени цветове, при сърдечни болести – растения със сърцевидна форма, при настинки – върба, тъй като пораства по влажни и студени места, за изцяло подсилване на организма – корени от жен-шен, тъй като имат форма на човешко тяло и така нататък

В актуалната медицина има редица лечебни растения, които са с потвърдена успеваемост против съответни болести или признаци. Например, плодове от бял бодил, корени от глухарче, листа от артишок са с потвърдена успеваемост при чернодробни болести. Полски хвощ, листа от бреза, корени от гръмотрън са с изразено диуретично деяние. Корени от иглика, листа от бръшлян, филиз от мащерка и други са ефикасни при възпаления на горните дихателни пътища и продуктивна кашлица. Жълтият кантарион е естествен антидепресант. Могат да се изредят още редица образци. От някои от посочените растения има и стандартизирани артикули на пазара, регистрирани като лекарствени средства с потвърдено лечебно деяние.

– Знаем, че и билките крият в себе си опасности. С кои билки би трябвало да сме изключително деликатни?
– Така е, билките може да са както потребни, по този начин и рискови за нашето здраве. Трябва да сме изключително деликатни с растенията, съдържащи мощно настоящи субстанции, като някои алкалоиди, сърдечно-действащи гликозиди и други Растения, съдържащи сходни субстанции, като да вземем за пример, бясно биле, татул, блатно кокиче, вълнист напръстник, момина сълза и други, се употребяват единствено в тъкмо дозирани препарати и в никакъв случай като чайове. Те имат доста тясна лечебна широчина, което значи, че при малко по-висока от лечебната доза те към този момент могат да бъдат мощно токсични.
Токсичността при други растения може да се прояви с времето. Например, едно много известно в нашата национална медицина растение е подбелът. Той се ползва най-вече при инфектиране на горните дихателни пътища, съпроводено със суха кашлица. Подбелът обаче, съдържа пиролизидинови алкалоиди, които при продължителна приложимост водят до чернодробни увреждания.
На всички са известни потребните дейности на плодовете от черен бъз, само че те постоянно би трябвало да се събират в цялостна зрялост, когато придобият тъмновиолетов цвят. Не добре узрелите плодове съдържат цианогенния гликозид самбунигрин, който при метаболизирането си в организма се трансформира в циановодород – мощна отрова на тъканното дишане, възпрепятстваща оползотворяването на кислорода.

Проявите на отравянето са: зной, главоболие, повръщане, мощно зачервени лигавици, а при тежки случаи настъпват гърчове и загуба на схващане.

– Може ли да се съчетават всички български билки една с друга, или има и такива, които “не се обичат ” изключително?
– Растенията съдържат необятен набор от химични субстанции, които могат да взаимодействат както между тях, по този начин и да повлияят приема на други лекарства.
В курса по фармация студентите минават образование по фармакология, токсикология, фармакотерапия, фармакогнозия, където в продължение на няколко години учат лечебното деяние, нежелани реакции и взаимоотношения на лекарствени средства от естествен и синтетичен генезис.
Материята е много обширна и е мъчно да се дадат съответни рекомендации. Мога да посоча просто като един образец, че би трябвало да заобикаляме комбинирането на растения, разреждащи кръвта, като гинко билоба, комунига, джинджифил, други както по сред им, по този начин и с лекарствени средства с антикоагулантно деяние (варфарин, аценокумарол), заради риск от настъпване на кръвоизливи.
Инфо: Брадва