Какво е истинското състояние на руската икономика - срив, дефицит и бедност
Много статистики за съветската стопанска система са секретни, а останалите - разкрасени, само че и дребното налични сочат, че Брутният вътрешен продукт спада мощно, има заплаха от софтуерен срив, а междинната класа страда, в резюме - стопанската система е в потрес. Четири шока е претърпяла съветската стопанска система през тази година, споделя пред немския седмичник " Ди Цайт " съветската професорка по икономическа география Наталия Зубаревич. Преподавателката в реномирания Московски държавен университет ги изброява: замразените съветски финанси зад граница, отдръпването на световни компании от Русия, Путиновото газово ембарго и западните ограничения против вноса на съветски нефт.
Опасност от софтуерен срив
А най-сурово се отразяват комерсиалните наказания, изключително върху високотехнологични артикули като микрочиповете, чийто импорт в Русия е понижен със 70%. Зубаревич споделя: " Забраната за импорт на технологии и съоръжение малко по малко може да докара до софтуерен срив на промишлеността ".
Според съветската статистическа работа " Росстат ", представена от организация ИНТЕРФАКС, през тази година Брутният вътрешен продукт на страната ще се свие с към 3,7%. Руската централна банка счита, че спадът ще бъде с към 3-3,5 %, а президентът Путин е максимален оптимист: съгласно него спадането на Брутният вътрешен продукт ще е от единствено 2,5%. Външните наблюдаващи считат, че на тези съветски прогнози не може напълно да се има вяра, тъй като статистиката в страната неведнъж се разкрасява. Но самият факт, че всички приказват за такова съществено намаляване на Брутният вътрешен продукт, не носи положителни вести за съветската стопанска система. Международният валутен фонд позволява, че Брутният вътрешен продукт на Русия тази година може да спадне с над 5 на 100, а прогнозите единомислещо плануват нов спад и следващата година, написа немският седмичник " Ди Цайт ".
Цитираната професорка Наталия Зубаревич споделя и пред " Форбс ", че натискът върху съветската стопанска система занапред ще дава резултат, който ще се усети още по-силно следващата година. Тя напомня, че към този момент наличното съоръжение работи, само че някой ден всичко би трябвало да се ремонтира. Освен това неналичието на технологии ще постанова потреблението на повече човешка мощ, а демографската конструкция на страната и мобилизацията вършат търсенето на работна ръка все по-трудно начинание, изяснява Зубаревич
Паралелният импорт се пробва да заобиколи глобите
" Ди Цайт " цитира съветски бизнесмен, който е показан под името Алексей Смирнов – предприемачът крие същинското си име, тъй като го е боязън от управляващите. Той има заводи за битова техника, където се сглобяват съставни елементи, идващи най-много от Източна Азия. Преди войната съставените елементи дошли с кораби в пристанища като Ротердам или Санкт Петербург, само че поради глобите в този момент те се движат по различен маршрут: до Владивосток и оттова с Транссибирската железница или пък през Монголия към центъра на Русия и Москва. Но инфраструктурата по тези направления въобще не е в положение да поеме натоварването и това води до многомесечно закъснение на доставките, което подвига цените.
Путин към този момент от няколко месеца се пробва да реши сходни проблеми посредством заобикаляне на глобите за импорт на избрани артикули в Русия – най-много благодарение на успореден импорт през трети страни от Средна Азия или Средния и Близък изток, разяснява създателят на немския седмичник Михаел Туман. Алексей Смирнов твърди обаче, че това не прави работа, тъй като стоките и съставените елементи излизат доста по-скъпо и не са благонадеждни. Той дава образец с трескавото търсене на Айфони, които съветските клиенти платили още през юли, само че доставката през Казахстан или ОАЕ пристигнала едвам през октомври. Освен това паралелният импорт не може напълно да размени постоянния, а напълно действителна е заплахата западните наказания скоро да приклещят и паралелните снабдители.
Най-тежкият удар е мобилизацията
Най-тежко обаче съветската стопанска система е ударена от една мярка, за която носи отговорност самият Путин: мобилизацията. Михаел Туман отбелязва, че тя визира не толкоз огромни градове като Москва и работещите в областта на услугите, колкото провинцията и огромните индустриални мощности там. Във фабриките на Алексей Смирнов работят хиляди хора, като близо една трета от тях към този момент са получили повиквателни. Това са все скъпи експерти, без които производството напряко ще рухне. Собственикът съумял да издейства отсрочване за множеството, само че няма визия за какъв брой дълго. Мобилизацията визира най-много мъже на възраст сред 25 и 40 години, т.е. – таман хората, от които индустриалният цикъл най-остро се нуждае, написа " Ди Цайт ". Според вестника поради мобилизацията спряло даже производството на танковете Т-90 в Нижний Тагил, а управляващите от немай къде пратили край конвейера пандизчии от тамошната наказателна колония.
Част от московските чиновници на цитирания бизнесмен към този момент избягали в чужбина, с цел да се скрият от повиквателните. От началото на войната до момента стотици хиляди руснаци са напуснали родината си и в този момент живеят в прилежащи страни като Грузия или Узбекистан да вземем за пример. Едни бягат, с цел да не ги вкарат принудително в армията, други пък – тъй като бизнесът им е обвързван със Запада и към този момент не могат да го практикуват от Русия. А съветските управляващи не дават информация за броя на тези стопански емигранти, написа " Ди Цайт ".
Средната класа се свлича надолу
Според Наталия Зубаревич сега 40% от руснаците имат по-ниски приходи в съпоставяне със междинния приход през 1991. Пред " Форбс " тя споделя: " До огромна степен Русия е бедна страна. Държи се като бедна страна, на правилото: Грижа се за себе си и за околните си, другото не ме визира ". Зубаревич твърди още, че междинната класа в Русия се свлича надолу, тъй като страната се грижи най-много за главния си електорат (пенсионерите) и за обществено уязвимите групи от популацията.
Източник: Дойче веле
Опасност от софтуерен срив
А най-сурово се отразяват комерсиалните наказания, изключително върху високотехнологични артикули като микрочиповете, чийто импорт в Русия е понижен със 70%. Зубаревич споделя: " Забраната за импорт на технологии и съоръжение малко по малко може да докара до софтуерен срив на промишлеността ".
Според съветската статистическа работа " Росстат ", представена от организация ИНТЕРФАКС, през тази година Брутният вътрешен продукт на страната ще се свие с към 3,7%. Руската централна банка счита, че спадът ще бъде с към 3-3,5 %, а президентът Путин е максимален оптимист: съгласно него спадането на Брутният вътрешен продукт ще е от единствено 2,5%. Външните наблюдаващи считат, че на тези съветски прогнози не може напълно да се има вяра, тъй като статистиката в страната неведнъж се разкрасява. Но самият факт, че всички приказват за такова съществено намаляване на Брутният вътрешен продукт, не носи положителни вести за съветската стопанска система. Международният валутен фонд позволява, че Брутният вътрешен продукт на Русия тази година може да спадне с над 5 на 100, а прогнозите единомислещо плануват нов спад и следващата година, написа немският седмичник " Ди Цайт ".
Цитираната професорка Наталия Зубаревич споделя и пред " Форбс ", че натискът върху съветската стопанска система занапред ще дава резултат, който ще се усети още по-силно следващата година. Тя напомня, че към този момент наличното съоръжение работи, само че някой ден всичко би трябвало да се ремонтира. Освен това неналичието на технологии ще постанова потреблението на повече човешка мощ, а демографската конструкция на страната и мобилизацията вършат търсенето на работна ръка все по-трудно начинание, изяснява Зубаревич
Паралелният импорт се пробва да заобиколи глобите
" Ди Цайт " цитира съветски бизнесмен, който е показан под името Алексей Смирнов – предприемачът крие същинското си име, тъй като го е боязън от управляващите. Той има заводи за битова техника, където се сглобяват съставни елементи, идващи най-много от Източна Азия. Преди войната съставените елементи дошли с кораби в пристанища като Ротердам или Санкт Петербург, само че поради глобите в този момент те се движат по различен маршрут: до Владивосток и оттова с Транссибирската железница или пък през Монголия към центъра на Русия и Москва. Но инфраструктурата по тези направления въобще не е в положение да поеме натоварването и това води до многомесечно закъснение на доставките, което подвига цените.
Путин към този момент от няколко месеца се пробва да реши сходни проблеми посредством заобикаляне на глобите за импорт на избрани артикули в Русия – най-много благодарение на успореден импорт през трети страни от Средна Азия или Средния и Близък изток, разяснява създателят на немския седмичник Михаел Туман. Алексей Смирнов твърди обаче, че това не прави работа, тъй като стоките и съставените елементи излизат доста по-скъпо и не са благонадеждни. Той дава образец с трескавото търсене на Айфони, които съветските клиенти платили още през юли, само че доставката през Казахстан или ОАЕ пристигнала едвам през октомври. Освен това паралелният импорт не може напълно да размени постоянния, а напълно действителна е заплахата западните наказания скоро да приклещят и паралелните снабдители.
Най-тежкият удар е мобилизацията
Най-тежко обаче съветската стопанска система е ударена от една мярка, за която носи отговорност самият Путин: мобилизацията. Михаел Туман отбелязва, че тя визира не толкоз огромни градове като Москва и работещите в областта на услугите, колкото провинцията и огромните индустриални мощности там. Във фабриките на Алексей Смирнов работят хиляди хора, като близо една трета от тях към този момент са получили повиквателни. Това са все скъпи експерти, без които производството напряко ще рухне. Собственикът съумял да издейства отсрочване за множеството, само че няма визия за какъв брой дълго. Мобилизацията визира най-много мъже на възраст сред 25 и 40 години, т.е. – таман хората, от които индустриалният цикъл най-остро се нуждае, написа " Ди Цайт ". Според вестника поради мобилизацията спряло даже производството на танковете Т-90 в Нижний Тагил, а управляващите от немай къде пратили край конвейера пандизчии от тамошната наказателна колония.
Част от московските чиновници на цитирания бизнесмен към този момент избягали в чужбина, с цел да се скрият от повиквателните. От началото на войната до момента стотици хиляди руснаци са напуснали родината си и в този момент живеят в прилежащи страни като Грузия или Узбекистан да вземем за пример. Едни бягат, с цел да не ги вкарат принудително в армията, други пък – тъй като бизнесът им е обвързван със Запада и към този момент не могат да го практикуват от Русия. А съветските управляващи не дават информация за броя на тези стопански емигранти, написа " Ди Цайт ".
Средната класа се свлича надолу
Според Наталия Зубаревич сега 40% от руснаците имат по-ниски приходи в съпоставяне със междинния приход през 1991. Пред " Форбс " тя споделя: " До огромна степен Русия е бедна страна. Държи се като бедна страна, на правилото: Грижа се за себе си и за околните си, другото не ме визира ". Зубаревич твърди още, че междинната класа в Русия се свлича надолу, тъй като страната се грижи най-много за главния си електорат (пенсионерите) и за обществено уязвимите групи от популацията.
Източник: Дойче веле
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ