Потвърдено: Хората наистина са склонни да приличат на кучетата си
Много притежатели на кучета се чудят дали имат общи черти със своите кучета, в това число характерности като спокоен характер, общителна персона или даже малко непримиримост, написа.
Идеята, че хората и кучетата си наподобяват, не е просто смешка. Всъщност някои откриватели са проучили този въпрос.
Разбирането на това, което е известно до момента за приликите сред хората и кучетата, е от решаващо значение, защото то може да разкрие дали възприемането на сходни физически и личностни черти играе роля за качеството на връзката, която хората споделят със своите кучета.
Какво споделят откривателите за него
Изследването на възприеманите прилики сред хората и техните кучета има за цел да разбере дали тези усещания са точни и по какъв начин те въздействат на връзките сред хората и техните кучета.
Неотдавнашен обзор обобщава резултатите от 15 емпирични изследвания, които изследват приликите сред двойките куче-човек, както във връзка с външния тип, по този начин и на личността. Що се отнася до личността, констатациите демонстрират, че кучетата и техните настойници могат да имат паралелни черти, като да вземем за пример равнища на екстровертност, тревога и словоохотливост.
Ако погледнем по-отдалеч, наподобява, че някои хора избират кучета, които физически наподобяват на тях, изключително когато избират чистокръвно куче. Интересно е, че наподобява има връзка сред дължината на косата на дамите и желанията им към кучета със сходна дължина на ушите, до момента в който дамите с къси прически изглежда избират породи с къси уши.
Друго изследване демонстрира, че приликата сред притежателите и техните кучета може да се следи най-много в региона на очите. Други изследвания демонстрират позитивна корелация сред показателя на телесна маса (ИТМ) на притежателите и степента на наднормено тегло на техните кучета, което евентуално е обвързвано с общия метод на живот.
Важно е да се означи, че доста от тези изследвания употребяват въпросници, на които дават отговор самите настойници. Това може да накара някои хора да настояват, че резултатите отразяват единствено усещанията на настойниците.
Група откриватели са помолили участниците, които в никакъв случай не са се срещали с двойките кучета и стопани, да съпоставят фотоси на кучета и техните стопани въз основа на възприетите прилики.
Интересно е, че участниците са съумели да съпоставят вярно множеството двойки кучета и стопани. Това изобретение допуска, че сходството може да не е единствено въпрос на усещане от страна на настойника.
Сравнение с връзките ни с хората
Но за какво се случва това? Една от хипотезите е обвързвана с еволюционната ни история, защото ние също сме склонни да търсим съидейници.
В постепенен подтекст съществуването на сплотени и предвидими групи е нараснало съдействието и оцеляването. Тези модели не престават да оказват въздействие върху взаимоотношенията ни с другите, като избираме връзки с хора, които наподобяват сходни с нашите полезности, държание или даже физически характерности. Очевидно сходни механизми въздействат на връзките ни с кучетата.
Сходства се следят и при хората, които живеят с чистокръвни кучета. Това може да се случи, тъй като хората са склонни да избират породи, свързани с несъмнено държание, а при чистокръвните кучета има по-голяма предсказуемост и непоклатимост на държанието заради стандартизираните характерности на породата.
Други пояснения за сходствата в характерите могат да бъдат свързани с прочувствения продан сред хората и техните кучета, взаимното контролиране, подсилването на държанието и ученето посредством наблюдаване и подражателство.
Например хората могат да укрепват избрани държания на кучетата си въз основа на личните си желания или рутинни практики, а от време на време това даже може да не е съзнателно. В същото време прочувственият продан сред хората и кучетата може да образува прочувствените положения на другите с течение на времето.
Разбирането на метода, по който възприемането на сходството образува връзките сред хората и техните кучета, е повече от теоретичен интерес и може да помогне за основаването на по-пълноценни връзки сред хората и кучетата, безапелационни са откривателите.
Тези усещания могат да доведат до по-голяма прочувствена инвестиция във връзката и даже да повлияят на метода, по който хората поясняват и ръководят предизвикателното държание на своите кучета. Например те могат да бъдат по-толерантни към избрани държания, когато разпознават сходен модел в себе си.
От друга страна, въпреки че възприеманите прилики могат да укрепят връзката, тези усещания могат също по този начин да образуват упованията на хората, като ги накарат да проектират човешки характерности върху своите кучета, вместо да ги виждат такива, каквито са в реалност, става още ясно от изследването.
Отвъд сходството: Какво ни сплотява
Дори когато характерите на хората и техните кучета не си наподобяват, те въпреки всичко могат да си пасват идеално. Представете си куче, което е игриво и пламенно, да живее с човек, който е по-сдържан или интровертен.
Енергията на кучето може да насърчи индивида да бъде по-активен, което може да докара до по-здравословни привички, като да вземем за пример разходки или превозване на време навън. Споделянето на моменти на наслада, незадоволеност или даже горест с обичаното куче също може да обезпечи чувство за приятелство и прочувствена поддръжка.
Въпреки че хората и техните кучета от време на време си наподобяват, проучванията демонстрират, че съвместимостта може да е различен основен детайл за създаване на позитивни взаимоотношения с кучетата. Фактори като жанр на обвързаност и аспекти на личността на индивида могат да бъдат също толкоз значими.
Освен това чувството за подобие не всеки път е директно и може да възникне посредством взаимна регулация и взаимно подсилване, сходно на това, което се случва в околните човешки взаимоотношения. В този подтекст съвместимостта може да съществува даже когато хората и кучетата не си наподобяват.
Точно както в връзките сред хората, приликата не е безусловно това, което ни свързва. Въпреки че приликата играе значима роля, от време на време най-значимите връзки не са сред тези, които си наподобяват.
Това, което наподобява има най-голямо значение, е какъв брой добре се свързваме, поддържаме се взаимно, одобряваме евентуалните разлики и построяваме взаимно схващане, безапелационни са учените.
Идеята, че хората и кучетата си наподобяват, не е просто смешка. Всъщност някои откриватели са проучили този въпрос.
Разбирането на това, което е известно до момента за приликите сред хората и кучетата, е от решаващо значение, защото то може да разкрие дали възприемането на сходни физически и личностни черти играе роля за качеството на връзката, която хората споделят със своите кучета.
Какво споделят откривателите за него
Изследването на възприеманите прилики сред хората и техните кучета има за цел да разбере дали тези усещания са точни и по какъв начин те въздействат на връзките сред хората и техните кучета.
Неотдавнашен обзор обобщава резултатите от 15 емпирични изследвания, които изследват приликите сред двойките куче-човек, както във връзка с външния тип, по този начин и на личността. Що се отнася до личността, констатациите демонстрират, че кучетата и техните настойници могат да имат паралелни черти, като да вземем за пример равнища на екстровертност, тревога и словоохотливост.
Ако погледнем по-отдалеч, наподобява, че някои хора избират кучета, които физически наподобяват на тях, изключително когато избират чистокръвно куче. Интересно е, че наподобява има връзка сред дължината на косата на дамите и желанията им към кучета със сходна дължина на ушите, до момента в който дамите с къси прически изглежда избират породи с къси уши.
Друго изследване демонстрира, че приликата сред притежателите и техните кучета може да се следи най-много в региона на очите. Други изследвания демонстрират позитивна корелация сред показателя на телесна маса (ИТМ) на притежателите и степента на наднормено тегло на техните кучета, което евентуално е обвързвано с общия метод на живот.
Важно е да се означи, че доста от тези изследвания употребяват въпросници, на които дават отговор самите настойници. Това може да накара някои хора да настояват, че резултатите отразяват единствено усещанията на настойниците.
Група откриватели са помолили участниците, които в никакъв случай не са се срещали с двойките кучета и стопани, да съпоставят фотоси на кучета и техните стопани въз основа на възприетите прилики.
Интересно е, че участниците са съумели да съпоставят вярно множеството двойки кучета и стопани. Това изобретение допуска, че сходството може да не е единствено въпрос на усещане от страна на настойника.
Сравнение с връзките ни с хората
Но за какво се случва това? Една от хипотезите е обвързвана с еволюционната ни история, защото ние също сме склонни да търсим съидейници.
В постепенен подтекст съществуването на сплотени и предвидими групи е нараснало съдействието и оцеляването. Тези модели не престават да оказват въздействие върху взаимоотношенията ни с другите, като избираме връзки с хора, които наподобяват сходни с нашите полезности, държание или даже физически характерности. Очевидно сходни механизми въздействат на връзките ни с кучетата.
Сходства се следят и при хората, които живеят с чистокръвни кучета. Това може да се случи, тъй като хората са склонни да избират породи, свързани с несъмнено държание, а при чистокръвните кучета има по-голяма предсказуемост и непоклатимост на държанието заради стандартизираните характерности на породата.
Други пояснения за сходствата в характерите могат да бъдат свързани с прочувствения продан сред хората и техните кучета, взаимното контролиране, подсилването на държанието и ученето посредством наблюдаване и подражателство.
Например хората могат да укрепват избрани държания на кучетата си въз основа на личните си желания или рутинни практики, а от време на време това даже може да не е съзнателно. В същото време прочувственият продан сред хората и кучетата може да образува прочувствените положения на другите с течение на времето.
Разбирането на метода, по който възприемането на сходството образува връзките сред хората и техните кучета, е повече от теоретичен интерес и може да помогне за основаването на по-пълноценни връзки сред хората и кучетата, безапелационни са откривателите.
Тези усещания могат да доведат до по-голяма прочувствена инвестиция във връзката и даже да повлияят на метода, по който хората поясняват и ръководят предизвикателното държание на своите кучета. Например те могат да бъдат по-толерантни към избрани държания, когато разпознават сходен модел в себе си.
От друга страна, въпреки че възприеманите прилики могат да укрепят връзката, тези усещания могат също по този начин да образуват упованията на хората, като ги накарат да проектират човешки характерности върху своите кучета, вместо да ги виждат такива, каквито са в реалност, става още ясно от изследването.
Отвъд сходството: Какво ни сплотява
Дори когато характерите на хората и техните кучета не си наподобяват, те въпреки всичко могат да си пасват идеално. Представете си куче, което е игриво и пламенно, да живее с човек, който е по-сдържан или интровертен.
Енергията на кучето може да насърчи индивида да бъде по-активен, което може да докара до по-здравословни привички, като да вземем за пример разходки или превозване на време навън. Споделянето на моменти на наслада, незадоволеност или даже горест с обичаното куче също може да обезпечи чувство за приятелство и прочувствена поддръжка.
Въпреки че хората и техните кучета от време на време си наподобяват, проучванията демонстрират, че съвместимостта може да е различен основен детайл за създаване на позитивни взаимоотношения с кучетата. Фактори като жанр на обвързаност и аспекти на личността на индивида могат да бъдат също толкоз значими.
Освен това чувството за подобие не всеки път е директно и може да възникне посредством взаимна регулация и взаимно подсилване, сходно на това, което се случва в околните човешки взаимоотношения. В този подтекст съвместимостта може да съществува даже когато хората и кучетата не си наподобяват.
Точно както в връзките сред хората, приликата не е безусловно това, което ни свързва. Въпреки че приликата играе значима роля, от време на време най-значимите връзки не са сред тези, които си наподобяват.
Това, което наподобява има най-голямо значение, е какъв брой добре се свързваме, поддържаме се взаимно, одобряваме евентуалните разлики и построяваме взаимно схващане, безапелационни са учените.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ