Дадена дума, балон на вятъра
Много се шуми по случая с Калиакра. Много отзиви се изричат. Много врагове на народа излиза, че пъплели към този проблем. Поне в случай че имаме вяра на това, което се написа из медии. Както все по-често в последно време, един от главните врагове на народа се оказват еколозите, които сякаш се нареждали челните редици на битката против икономическото развиване. Те са описвани като еко фундаменталисти. Като зелени талибани, които са подготвени да пожертват всяка евентуална инфраструктура или опция за градеж, водени от своите подмолни и несъмнено прозападни възгледи (в които прозира духът на Сатаната или по-точно на Сорос).
Излиза, че да мислиш за природата
е антибългарско и непатриотично
Какво от това, че вечер, когато седне пред ракийката и салатката и по радиото пуснат " Хубава си, моя горо ", на средностатистическия българин му става благо и драго. Че и някоя сълза може да пусне, тъй като знае по какъв начин незаконната сеч беснее из горите на скърбящата татковина.
А стане ли дума за градежи по морето и планините, обичайно стартират да се вършат обилни съпоставения. Пирин се издига паралелно до Алпите. Красивото, само че непретенциозно Черноморие се мери с плажните линии на Гърция и Турция, което е значително смехотворно. Просто мащабите са разнообразни... Планините ни са неповторими, само че не са Алпите. А България е на едно море, на инат на всички известни националистически тениски, които прокламират невъзможното връщане на окончателно отишлото си минало.
Заинтересованите от евентуалните градежи и икономическо развиване лица по този начин и не могат да проумеят, че голяма част от рецензиите и недоволството към тяхното " облагородяване " на все по-малко девствената българска земя, идват от загрижени жители, които съществено се тормозят плажната ни линия да не стане като един великански Слънчев бряг. Да не се трансформира в зона за алкохолен туризъм, в която задгранични младежи да си устройват разнообразни по мащаб вакханалии. Не, настояват, нямало да стане по този начин. Но кой може да даде сходна гаранция в страна, в която политиците през днешния ден настояват едно, а на следващия ден със същата сила се впускат да пазят таман противоположното?
В България да си противоречиш
е синоним на това да си политик
А всеобщата липса наизуст не оказва помощ ситуацията да стане по-розово.
Народът може би не е толкоз публично зает, колкото ни се желае, само че сигурно не спи. На него от дълго време му е ясно, че що се отнася до " развиване на туризма ", визията на българския бизнес и нашите обичани управници е: всичко що е природа с бетон да залива. Огромна част от плажната ни линия към този момент е бетонирана. Това ли би трябвало да е ориста и на дребното останали по-диви места? Трябва ли феновете на другия туризъм всеобщо да се избавят към Гърция през лятото, което по този начин или другояче се обрисува като повсеместна наклонност. Българинът да побегне в чужбина, до момента в който непознатият екскурзиант беснее над бащиното огнище...
Всъщност по-големият проблем е
нашата съществена религия в последните 25 години
– тази на безверието
За " Натура 2000 " се приказва от години. Още от проблема с Иракли и всеобщите митинги, които доведоха до основаването на партията " Зелените ". Още от противоречивия въжен превоз към Седемте езера, които точно след неговото изграждане са застрашени от прекомерно огромния туристически поток. Още от въпросите, свързани с Банско и с Витоша. Да вземем единствено случая с Иракли. Колко пъти през годините опасността за застрояването на плажа се появяваше, макар видимо извоюваната преди този момент борба? Колко пъти би трябвало да се повтарят едни и същи неща, а управниците с добре заучен фасон да се усмихват, да кимат и да повтарят по какъв начин ще решат казуса, с цел да разберем след няколко месеца, че всичко, което им е било казано им е влезнало през едното ухо единствено с цел да излезе през другото?
И каква е тази повсеместна изненада от вероятните санкции от страна на Европейския съюз? Нима една шепа народ, която от време на време бива оплювана, не тръби от години, че наказания рано или късно ще има? Нима това не е единствено един от многочислените случаи? Ами какво вършим с Несебър, презастрояването и опцията градът да излезе от листата на ЮНЕСКО?
Какво вършим с всички натрупали се проблеми? Нищо! Говорим си, както сме привикнали. Усмихваме се. Надяваме се, че ще ни отмине тази чаша. И безконтролно вършим това, което ни душа желае. Само дето май сме заменили душата с вездесъщия портфейл, джоб, банкова сметка. Работим с всички валути. Ако би трябвало може да обърнем доларите или еврата даже в суджуци. Важното е кяр да има!
Българските политици от години се намират в тотална рецесия
на политическото говорене
Наложилата се формула е тази на преливането от пусто в празно. Подреждането на красиви думи в красиви фрази, зад които няма никакво предпочитание за каквито и да било дейности. За българите е ясно – те от дълго време не имат вяра на думите на политиците, само че разпоредбите са такива, че говорене би трябвало да има. Защото би трябвало да се основава заблуда за политика, колкото и бутафорна и аматьорска да е тя. С Европейски Съюз е друго. За тях са предопределени десетки усмивки и ласкави изречения, малко от които имат нещо общо с действителността. Протягаме ръце към еврофондовете. Забележете единствено на какъв брой места в България има пътища, градинки, здания и какви ли не обекти, за които са употребявани европейски пари. В същото време изцяло безконтролно забравяме да съблюдаваме задължения като тези, свързани с " Натура 2000 ". А когато ни кажат в очите, че наказания ще има, се вършим на сюрпризирани и подвигаме звук до небесата.
Интересно е докога ли можем да кретаме по този метод? Колко време още Европейски Съюз може да търпи некоректното ни държание? Няма ли най-накрая да издърпат ушите на политиците ни по този начин, че да се засрамят най-малко малко и някъде в черната пропаст на техните мътни съзнания да светне крушката с надпис: " Не би трябвало да върша по този начин! " Най-вероятно не. Всички помним какво стана с мерцедеса на Лозан Панов и по какъв начин прокуратурата упрекна компанията производител за разхлабения болт. Знаем и какви са нормалните реакции на българските политици, откакто Европейски Съюз ни дръпне едно конско за затлачилата се правосъдна промяна или за нещо друго: няма нищо ужасно, в действителност Европейски Съюз вижда, че се движим в вярната посока, просто ни обръща внимание, че би трябвало да сме по-бързи.
Но с цел да има действителна политика,
дадената дума би трябвало да бъде хвърлен камък,
а не балон напразно
Подписаните съглашения би трябвало да се съблюдават, вместо да се чудим единствено по какъв начин да минем по тънката лайсна. Толкова време се движим точно по нея и резултатът всички го виждаме: една страна, в която решенията се вземат въз основа на шуробаджанащина, спонтанност и в търсене на по-малкото противодействие. Без каквато и да е визия в дълготраен проект. Дано единствено по-скоро разберем, че по този начин не става. Защото с цел да имаме бъдеще, би трябвало да работим върху сегашното си и да не забравяме предишното. И политическото говорене да е равно на политическите дейности. Ако думите и обещанията не престават да бъдат балони, те рано или късно ще се спукат. За което ще плащаме всички. А освен тези, които са ги надули.
Излиза, че да мислиш за природата
е антибългарско и непатриотично
Какво от това, че вечер, когато седне пред ракийката и салатката и по радиото пуснат " Хубава си, моя горо ", на средностатистическия българин му става благо и драго. Че и някоя сълза може да пусне, тъй като знае по какъв начин незаконната сеч беснее из горите на скърбящата татковина.
А стане ли дума за градежи по морето и планините, обичайно стартират да се вършат обилни съпоставения. Пирин се издига паралелно до Алпите. Красивото, само че непретенциозно Черноморие се мери с плажните линии на Гърция и Турция, което е значително смехотворно. Просто мащабите са разнообразни... Планините ни са неповторими, само че не са Алпите. А България е на едно море, на инат на всички известни националистически тениски, които прокламират невъзможното връщане на окончателно отишлото си минало.
Заинтересованите от евентуалните градежи и икономическо развиване лица по този начин и не могат да проумеят, че голяма част от рецензиите и недоволството към тяхното " облагородяване " на все по-малко девствената българска земя, идват от загрижени жители, които съществено се тормозят плажната ни линия да не стане като един великански Слънчев бряг. Да не се трансформира в зона за алкохолен туризъм, в която задгранични младежи да си устройват разнообразни по мащаб вакханалии. Не, настояват, нямало да стане по този начин. Но кой може да даде сходна гаранция в страна, в която политиците през днешния ден настояват едно, а на следващия ден със същата сила се впускат да пазят таман противоположното?
В България да си противоречиш
е синоним на това да си политик
А всеобщата липса наизуст не оказва помощ ситуацията да стане по-розово.
Народът може би не е толкоз публично зает, колкото ни се желае, само че сигурно не спи. На него от дълго време му е ясно, че що се отнася до " развиване на туризма ", визията на българския бизнес и нашите обичани управници е: всичко що е природа с бетон да залива. Огромна част от плажната ни линия към този момент е бетонирана. Това ли би трябвало да е ориста и на дребното останали по-диви места? Трябва ли феновете на другия туризъм всеобщо да се избавят към Гърция през лятото, което по този начин или другояче се обрисува като повсеместна наклонност. Българинът да побегне в чужбина, до момента в който непознатият екскурзиант беснее над бащиното огнище...
Всъщност по-големият проблем е
нашата съществена религия в последните 25 години
– тази на безверието
За " Натура 2000 " се приказва от години. Още от проблема с Иракли и всеобщите митинги, които доведоха до основаването на партията " Зелените ". Още от противоречивия въжен превоз към Седемте езера, които точно след неговото изграждане са застрашени от прекомерно огромния туристически поток. Още от въпросите, свързани с Банско и с Витоша. Да вземем единствено случая с Иракли. Колко пъти през годините опасността за застрояването на плажа се появяваше, макар видимо извоюваната преди този момент борба? Колко пъти би трябвало да се повтарят едни и същи неща, а управниците с добре заучен фасон да се усмихват, да кимат и да повтарят по какъв начин ще решат казуса, с цел да разберем след няколко месеца, че всичко, което им е било казано им е влезнало през едното ухо единствено с цел да излезе през другото?
И каква е тази повсеместна изненада от вероятните санкции от страна на Европейския съюз? Нима една шепа народ, която от време на време бива оплювана, не тръби от години, че наказания рано или късно ще има? Нима това не е единствено един от многочислените случаи? Ами какво вършим с Несебър, презастрояването и опцията градът да излезе от листата на ЮНЕСКО?
Какво вършим с всички натрупали се проблеми? Нищо! Говорим си, както сме привикнали. Усмихваме се. Надяваме се, че ще ни отмине тази чаша. И безконтролно вършим това, което ни душа желае. Само дето май сме заменили душата с вездесъщия портфейл, джоб, банкова сметка. Работим с всички валути. Ако би трябвало може да обърнем доларите или еврата даже в суджуци. Важното е кяр да има!
Българските политици от години се намират в тотална рецесия
на политическото говорене
Наложилата се формула е тази на преливането от пусто в празно. Подреждането на красиви думи в красиви фрази, зад които няма никакво предпочитание за каквито и да било дейности. За българите е ясно – те от дълго време не имат вяра на думите на политиците, само че разпоредбите са такива, че говорене би трябвало да има. Защото би трябвало да се основава заблуда за политика, колкото и бутафорна и аматьорска да е тя. С Европейски Съюз е друго. За тях са предопределени десетки усмивки и ласкави изречения, малко от които имат нещо общо с действителността. Протягаме ръце към еврофондовете. Забележете единствено на какъв брой места в България има пътища, градинки, здания и какви ли не обекти, за които са употребявани европейски пари. В същото време изцяло безконтролно забравяме да съблюдаваме задължения като тези, свързани с " Натура 2000 ". А когато ни кажат в очите, че наказания ще има, се вършим на сюрпризирани и подвигаме звук до небесата.
Интересно е докога ли можем да кретаме по този метод? Колко време още Европейски Съюз може да търпи некоректното ни държание? Няма ли най-накрая да издърпат ушите на политиците ни по този начин, че да се засрамят най-малко малко и някъде в черната пропаст на техните мътни съзнания да светне крушката с надпис: " Не би трябвало да върша по този начин! " Най-вероятно не. Всички помним какво стана с мерцедеса на Лозан Панов и по какъв начин прокуратурата упрекна компанията производител за разхлабения болт. Знаем и какви са нормалните реакции на българските политици, откакто Европейски Съюз ни дръпне едно конско за затлачилата се правосъдна промяна или за нещо друго: няма нищо ужасно, в действителност Европейски Съюз вижда, че се движим в вярната посока, просто ни обръща внимание, че би трябвало да сме по-бързи.
Но с цел да има действителна политика,
дадената дума би трябвало да бъде хвърлен камък,
а не балон напразно
Подписаните съглашения би трябвало да се съблюдават, вместо да се чудим единствено по какъв начин да минем по тънката лайсна. Толкова време се движим точно по нея и резултатът всички го виждаме: една страна, в която решенията се вземат въз основа на шуробаджанащина, спонтанност и в търсене на по-малкото противодействие. Без каквато и да е визия в дълготраен проект. Дано единствено по-скоро разберем, че по този начин не става. Защото с цел да имаме бъдеще, би трябвало да работим върху сегашното си и да не забравяме предишното. И политическото говорене да е равно на политическите дейности. Ако думите и обещанията не престават да бъдат балони, те рано или късно ще се спукат. За което ще плащаме всички. А освен тези, които са ги надули.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ