Много се пише и говори за четата, наричана още Шести

...
Много се пише и говори за четата, наричана още Шести
Коментари Харесай

Още за съдбата на героите бандити

Много се написа и приказва за четата, наричана още Шести пирински отряд, на Герасим Тодоров (1910 – 1948), роден e в с. Влахи, Светиврачко. Едни назовават четниците му с героизиращото ги горяни, т.е. борци за независимост, а други - с простичката, само че изразителна дума бандити. Това, по което не се спори, е, че множеството от четниците му са почитатели на Вътрешна македонска революционна организация „ Иван Михайлов ” и са антикомунисти. Има и членове на „ Звено ” и Български земеделски народен съюз „ Никола Петков ”. Самият Герасим е михайловист. Противник е на македонизацията на Пиринския край, следвана в тоя миг от Българска комунистическа партия под бруталния напън на Титова Югославия, която е измежду спечелилите във Втората международна война. И е покровител на Англия и Америка, които доста люто ни се канят. Тодоров излиза в конспиративност напролет на 1947 година Тъй като от една страна печели благосклонности, а от друга упражнява принуждение по отношение на всички, които не му симпатизират, той си основава добра яташка мрежа. Това продължава до момента в който не се прави цялостна обсада на Пирин, както се споделя и пиле не е могло да прехвръкне. Абсолютно е неразрешено придвижването отвън обитаемоте места на хора и добитък и четниците остават без заслон и храна. Едновременно с това необятната агентурна мрежа на милицията следи всяка тяхна крачка. Неизбежното се случва - през март 1948 година четата на Герасим Тодоров е разрушена изцяло, а самият той е погубен. Според друга версия се самоубива.

Обширна информация за него и четата му можете прочетете в формалния отчет до министъра на вътрешните работи, който ви предлагам със съкращения през днешния ден. А министър не се лъже от подчинени, нали.



Герасим Тодоров

История на комунизма в България ”, Том 11, Съпротивата, проф. Диню Шарланов, изд. „ Сиела ” 2009 година

Из отчет до министъра на вътрешните работи за основаването, активността и ликвидирането на четата на Герасим Тодоров ( с копие до Георги Димитров ) :

Строго поверително До другаря
Министър на вътрешните работи
ТУК
ДОКЛАД


За организирането, провеждането и приключването на акцията по ликвидирането на разбойническата тайфа „ Герасим Тодоров ” в Св. Врач­ка околия.
На 14 март т.г. бяхме натоварени от други пом. министър Руси Христозов с управлението на акцията по очистване на бандата „ Ге­расим Тодоров ”, подвизаваща се в Св. Врачка околия. Преди започване­то на интервенцията разполагаме със следните

Предварителни данни:

В Св. Врачка околия, в региона, ограничителен се сред гара Пирин, Долна Градешница, Плоски, Горско стопанство „ Синалища ”, Клетите, Езерец, Сенокос, Брежани, р. Струма, гара Пирин, върлуваше разбойни­ческата тайфа от към 24-25 индивида. Бандата се е формирала в интервала от м. април 1947 година до м. март 1948 година Организатор и лидер на бандата бил Герасим Тодоров Николов, гражданин на с. Влахи, Св. Врачко. Същият е ми­нал в конспиративност на 11 април 1947 година Дотогава е бил магазинер на ко­операцията в с. Влахи и като подобен за осъществена кражба е бил потърсен от милицията, по който мотив се е укрил. Същият е прочут като някогашен деен деятел на Вътрешна македонска революционна организация – Иван Михайлов и огромен хулиган. През 1941 година е бил горски жандарм в Беломорието, където се е показал с тероризиране на популацията. След 9 септември 1944 година е станал деен член на „ Звено ” и там е водил противо-отечественофронтовска активност. Същият е шурей на Асен Бояджиев, околийски уредник на „ Звено ” в Св. Врач, и е непосредствен на починалия Иван Харизанов.

За останалите бандити знаехме, че в по-голямата си част произхож­дат от локалното население, основно членове на „ Звено ” и Български земеделски народен съюз и че по­вечето от тях са някогашни членове на Вътрешна македонска революционна организация – Ив. Михайлов. Имахме све­дение, че сред тях се намират двама незнайни офицери и юристът Любомир Стамболийски от гр. Дупница, наказан от националния съд и бег­лец от пандиза.

Бандата, до интервала на започване на акцията, е съумяла да си създа­де положителни връзки и ятаци съвсем във всички села, като някои от тези ята­ци и връзки ни бяха известни. По-голяма част от ятаците са вербувани из някогашните михайловисти, а в този момент членове на „ Звено ”.
До акцията за очистване на бандата нас ни бяха известни следни­те нейни по-важни прояви: похищение и нанасяне тежки побоища на чле­нове на районна прокуратура (к) и други прогресивни членове, които не са им били в ус­луга, забранявало се със заплашване да се посещават партийните събра­ния, унищожавали са се архиви на локалните партийни организации и други акции против работническата партия, задължавали са учителите посредством закани и побоища да учат децата на молебствия и да приказват срещу Отечествения фронт, нанасяли са побоища на учители македонци, като лидерът на бандата Герасим е подчертавал, че „ Титова Македония не ис­кат ”. Паралелно с това са водили злостна агитация срещу Отечестве­ния фронт, Работническата партия и Съветския съюз, като са разпрост­ранявали клюки, че е идна война сред Англия и Русия.

С тази си активност и по аргументи, които ще посочи по-долу, бандата е съумяла да си сътвори доста необятна база измежду популацията в този край. Селяните били изплашени и не смеели да донесат нищо на властта за ней­ното придвижване и прояви. Духът на реакционно настроените детайли е бил издигнат, а ятаците и последователите на бандите били подготвени да се вклю­чат в бандата при каквато и да било заплаха от страна на властта.

Организация и осъществяване на акцията.

Въз основа на горните данни и на всички материали от милицията и Държавна сигурност в Горна Джумая бил направен първичен проект на деяние. Планът бил направен по инструкции на Директора на народ­ната милиция други военачалник Благой Пенев и гл. контрольор, началник на Държавна сигурност, други Каприелов, като в изработването му взеха присъединяване други Капитанов – Началник престъпна милиция, полковник Рачев – Г. Джумайски секторен шеф, други Никола Трифонов – шеф Държавна сигурност – Г. Джумая, и помощниците му контрольор Давидов, Миланов и Кюлюмов.

Формиран бе щаб за управление на акцията в състав: за ръководи­тел Капитанов и помощници: Рачев, Трифонов, Давидов.

Разполагахме с 450 бойни полицаи и аварийна милиция. Пър­воначалният проект се свеждаше до следното:

Блокиране през нощта против 15 март т. година целия регион със зада­ча да се устроят засади по всички пътища и пътеки и не се допусне на бандитите да излизат отвън блокирания регион, или в случай че се натъкнат на за­сада, да бъдат унищожени.

Установяване милиционерски комендантства съвсем във всички насе­лени места в региона по едно и също време с блокадата със задача да се организира подобен режим на популацията, че да не се разреши безусловно никакво движе­ние на хора и добитък отвън селата и да не се разреши на бандитите, които са отвън селищата, да се свържат с популацията и получат храна или подс­лон.

Пускаме 4 обилни групи от милицията от разнообразни направления кръстосано в блокирания регион със задача да претърсят всички селища и най-вероятните за укриване местности. Предварително активизиране на наличната агентура и слагане задача на същите по отношение на търсене на бандитите.

Набелязване на известните ятаци, които трябваше да бъдат арестувани при самото започване на акцията.

Разясняване на полицаите какво би трябвало да бъде държанието им към популацията.

Щабът за управление на акцията се откри в с. Влахи като център на региона и основен пункт, дето бандата има най-вече ятаци и помагачи.

Акцията протича както следва:

На 15 март сутринта всички наши елементи заеха избраните им мес­та и започнаха арести на набелязаните ятаци и осъществяване на другите им задания. Към 10 часа сутринта наша претърсвателна рота се натъква на главно ядро на бандата, състояща се от 16 индивида, в 3 къщи на махала Дребако в землището на община Ощава. Групата, при която е бил и во­дачът на бандата Герасим Тодоров, не е била изцяло обградена и е ус­пяла да се отдръпна с лека престрелка към Червената канара, високо в пла­нината в посока Ел-Тепе. При преследването на това ядро на бандата не можахме да хванем или унищожим нито един престъпник заради това, че времето беше доста неприятно, гъста мъгла и вихрушка, което даде възмож­ност на бандитите невидимо да се изплъзнат. Освен това нашата рота не демонстрира задоволително непримиримост при преследването на бандитите и не можа да се оправи с компликациите на терена и времето. При изтеглянето си групата се разпръсна на дребни групи.

От набелязаните за арест ятаци 8 от тях съумяха да се прикрият. Ние разполагахме с безспорни данни, че същите са тясно свързани с банда­та и имат разпореждане от нея при положение на обсада да се укрият, да потър­сят връзка със същата и в никой случай да не се предават на милицията. И тях причислихме в листата на бандитите. При бързия интензивен разпит на арестуваните ятаци установихме съвсем всички значими ятаци и помага­чи на бандата в региона. Получиха се също данни, които уличаваха два­ма сътрудници в двойничество и изменничество. Някои от откритите ятаци вербувахме за сътрудници, на други извършихме превербовка, а трети в по-голяма част задържахме.

Още в първите дни на акцията направихме старания да притеглим в помощ за търсене на бандата и локалното население. Направихме по места събрания, на които беше разобличена вражеската активност на бан­дата и изтъкната потребността от нейното заличаване. На първо време мо­жахме да притеглим основно комунистите и това население, което беше физически потърпевшо от бандата.

През дните 15, 16 и 17 март успяхме да заловим всички укрили се ятаци, без да им дадем опция да се свържат с бандата. При претъ­рсване на 16 март бе хванат в с. Брежане Босил Станчев Стойчев, ка­сиер на Български земеделски народен съюз – Н. Петков в гр. Дупница, незаконен от м. септември 1947 година, на път да се свърже с бандата. На 17 март бе хванат от нашата засада бандитът Кирил Тодоров Солунов, а на 20 март по получени агентурни сведения, че в с. Влахи се укриват откъснали се бандити, бе про­ведена цялостна обсада и претършуване на селото, като бяха хванати о.з. полковник Стойне Цветков Бачийски, Илия Андреев Бояджиев, Йор­дан Г. Тодоров и Китан Михов Иванов.

Това към този момент ни разреши да отгатнем поименно състава на бандата, ята­ците й, основаните от нея организации по селата, групичките, на които са се разпръснали след акцията, посоката на тяхното придвижване и метода на укриване на обособените групички.
Установи се, че двамата незнайни офицери, за които имахме све­дения, че са в бандата, са о.з. полковник Стойне Цветков Бачийски и о.з. подполковник Димитър Кузманов Цветков. Същите са включени в бан­дата на 8 март т.г., като са се свързали със същата чрез умишлен канал до София.
Установихме, че бандата е имала следното придвижване: на 7 март т.г. същата е брояла 14 индивида, които са били добре въоръжени с пушки, револвери и бомби. С приближаване на пролетта и стопляне на времето е почнала пропаганда със своите ятаци и другари за минаване в неле­галност, а в същото време бандите са подхванали интензивно претършуване на няколко къщи по селата за доставяне с оръжие. Започват да основават по селата организации по вида на Вътрешна македонска революционна организация – Иван Михайлов с ръководители войводи и секретари, които организации имали за задача да ревизират си­гурността на всички свои хора, да наблюдават държанието на комунистите и други отечественофронтовци и донасят за тях, с цел да бъдат осъдени, да събират помощи и пари в натура, а също по този начин да събират сведения за придвижването на милицията при обсада, засади и прочие, като навреме уведомяват бандитите посредством специфични куриери. Тези организации са би­ли главната база за бандитите. Такива организации установихме, че са основани в селата Влахи, Сенокос, а евентуално и на доста други места, нещо, което в този момент се удостоверява от следствието. В едно писмо, залове­но след това във лидера на бандата Герасим Тодоров, става дума за основани такива организации в съвсем всички селища на региона. В про­цеса на предварителното разследване установихме, че при обсада или други съществени дейности на милицията всички ятаци и последователи на бандата е трябвало да минат в конспиративност, като тия, които не сторят то­ва, щели да се смятат за предатели. При особена заплаха бандата тряб­вало да се разпръсне на дребни групи и улесни укриването си, за което местността е фактически подобаваща. Тактиката на укриването им е би­ла да се трансферират от едно място на друго, все в региона, без да се ук­риват в планината, като се употребяват за прикритие основно плевните, ко­шарите и доста разпокъсаните къщи в местността.

От 7 до 14 март бандата се е нараснала още с 13 индивида, основно тех­ни някогашни ятаци, като към нея са се включили и двама офицери от София. Така увеличена, бандата се оказала с незадоволително оръжие. Тя наброявала към този момент 27 индивида с 15-16 пушки, 10 револвера, 8 бомби и 3 би­нокъла. По тия аргументи на 13 март вечерта, в навечерието на нашата ак­ция, те се разделят на две групи. Едната група от 11 бандити под водаче­ството на Кирил Бенгюзов получава задача да отиде в с. Горна Градешница, да блокира селото и направи претършуване за оръжие, а другата по­ловина от бандата – група от 16 индивида, е слязла в махала Дребако, с цел да провежда Заговезни. Тази точно втора група попада на първата наша засада и тя съумява да се отдръпна и разпръсне. След като получихме всич­ки тези сведения, на 22 март извършихме по едно и също време обсада и претършуване на всички села и кошари. Обърна се изключително внимание на засадите и слагане на секретни постове, като се сложиха под наблю­дение пътищата за селата и крайните къщи, откъдето бандитите най-лес­но биха се снабдили с храна, тъй като имахме сведения, че не разполагат с никакви ресурси от храна. По същото време открихме трите им скрива­лища високо в планината. Едно огромно, побиращо към 50 души, в кое­то се намираха единствено съдове и облекла, второто празно, а третото цялостно с картофи. Бандитите не направиха никакъв опит да се укрият там. Основ­ният способ на нашата работа остана агентурният и привличането на на­селението на наша страна. За тази цел бе построена агентурна мрежа за всички селища и махали и бяха свикани събрания по селата благодарение на партийните органи. На събранията се даде обещание, че в случай че някой престъпник се съобщи непринудено, животът му ще бъде обезпечен и че съдът ще пог­ледне на него снизходително. В съвсем всички села се сътвориха инициа­тивни комитети отпред с кметовете, свещениците, а дори и околните на бандитите, които комитети по своя самодейност започнаха претърсвания и предаване на бандитите, като ние им давахме сведения.

Особено положителни резултати даде маршрутната агентура, която бе из­ползвана най-широко. Изпращахме маршрутници от едно място на дру­го за изследване, събиране сведения и влизане по отношение на ятаците и бандитите.

В нощните засади бяха привлечени и локални хора на властта, които в същото време бяха употребявани и за водачи.

Редом с агентурната работа и привличането на популацията да взе участие в издирването и ликвидирането на бандитите непрестанно и поредно вземахме следните ограничения:

Блокираха се целият регион или обособени местности, съгласно случая.
Устройваха се непрестанно засади по всички места, дето имаше възможност да преминат или се появяват бандити. През време на акция­та повече от 15 засади излязоха сполучливи.

Поддържане подобен режим за популацията, който не даде възмож­ност на бандитите да се доставят с храна, и огромна част от тях се пре­дадоха непринудено от апетит.
Непрекъснато уточнявахме местонахождението на разпокъсаните групи и обособените бандити и бързо придвижвахме, основно нощем, наши­те елементи.

Постоянно прегрупирахме нашите сили според от това къде се явяваха повече от укриващите се бандити.

Общи претърсвания на местности се оказаха безрезултатни в смисъл, че бандитите не заловихме, обаче тия претърсвания внесоха па­ника в бандитите и същите не смееха да се покажат, с цел да търсят храна, а това не им разреши да излязат отвън региона и ги принуди да гладуват.

Същевременно обградихме агентурно региона на акцията, а също та­ка и на по-далечни дистанции по евентуалните пътища за евакуиране на бандитите поставихме засади, които останаха по местата си до края на акцията.

Осигурихме на полицаите постоянно и предостатъчно доставяне.

Всички тия ограничения в края дадоха резултати. В разстояние на 10-ина дни по-голяма част от бандитите бяха хванати, а други се предадоха непринудено. На 31 март беше открит и тъй като оказа опозиция, бе погубен лидерът на бандата Герасим Тодоров. Това оказа доста влияние върху популацията и ятаците и сътрудниците, които се окуражиха още пове­че и активизираха активността си в наша помощ. В три-четири дни след то­ва бяха издирени и хванати и останалите бандити.
Така акцията приключи на 4 април т.г. със следните резултати: бан­дата на Герасим Тодоров, състояща се от 27 бандити в началото, включили се към нея на 15 март 2 бандити и минали в конспиративност и пробвали се да се включат в бандата 9 бандити, всичко 38 бандити плюс настоящите настрана към с. Плоски бандитите Никола и Иван Райчеви, или всичко 40 бандити, беше изцяло ликвидирана. Шест бан­дити са убити при оказана опозиция на милицията, живи хванати 30 бандити и останаха незаловени 4 души, за които получихме положител­ни агентурни сведения, че са се измъкнали от нашето обграждане. Три­ма от тях, а точно, о.з. полковник Кузманов и Георги и Смилян Гарчови, са минали планината по посока Неврокоп за да избягат в Гър­ция, а Димитър Павлов от Дупница се оказа позитивно, че е отвън региона на акцията и най-вероятно да се укрива в Дупнишка околия. От­носно бандита Димитър Паров, за който имахме сведения, че се числи в бандата, се оказа, че е погубен от самите бандити през м. февруари т.г. поради това, че не е съумял да извърши заповед да убие кмет на гара Пи­рин, са го заподозрели като човек на властта, в което са били заблуде­ни. Убийството е осъществено от лидера на бандата Герасим Тодоров в наличието на други 5 бандити. Трупът бе открит и вдигнат в присъ­ствието на прокуратурата и локалното население и предаден на близки­те му.

От събраните данни по време на акцията за очистване на банда­та, от изследванията, които направихме, усещанията, които придо­бихме, и резултатите от цялата акция ние си направихме следните зак­лючения:

Разбойническата тайфа върлува в подобен регион, който фактически се оказа комфортен за такава демонстрация. Близостта с южната граница, планин­ският терен са окуражили реакционните детайли. Такова окуражаване и евентуално формиране на нова тайфа е изцяло възможно и за в бъдеще.

Политическото минало на този край също по този начин способства за създа­ване на бандата. По тия места на времето са върлували бандите на Вътрешна македонска революционна организация и значително от техните последователи са останали непокътнати и до момента. Неслучайно част от бандитите, а изключително ятаците, са остарели михайловисти и дейни сътрудници на Вътрешна македонска революционна организация.
Крайно неприятното икономическо състояние на популацията също по този начин е улеснило образуването на бандата. Населението е извънредно оскъдно и ни­кой не му е основал най-малко вероятности за едно по-друго бъдеще. По тия аргументи то елементарно се е поддало на обещанията, които са му давани от бандата за златна помощ от непознати страни.
Чиновниците в този край – кметове, бирници, магазинери, горски полицаи и други – са се корумпирали. Повечето от тях са неблагона­деждни, остарели грешници и са се маскирали основно в „ Звено ” и БЗНС…Констатирахме, че популацията политически е изоставено. Отечест­веният фронт и нашата партия (в околията) не са положили никакви гри­жи за вярното политическо насочване на популацията, за неговото привличане към делото на Отечествения фронт. Досега съвсем не са отишли виновни политически хора, които да провеждат здрави поли­тически организации, да сплотяват прогресивните хора от популацията и да изолират реакционните детайли. Ние сварихме съвсем всички пар­тийни организации разпуснати.

Организацията на „ Звено ” и Български земеделски народен съюз са провеждали противонародна активност. Такава вражеска политика са провеждали и по-далечни връзки на „ Звено ” и Български земеделски народен съюз.
Ние считаме, че акцията по очистване на бандата стартира късно. Нейното очистване е било допустимо доста преди този момент, когато е била малобройна, когато базата й измежду популацията е била доста по-слаба…

София, 8 април 1948 година Оперативен щаб:

Д. Капитанов
Рачев
Трифонов ”


* Черно на бяло

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР