За малката нужда, пиенето на вода и други дреболии в първи клас
Много са вълненията преди и при започване на първи клас. И най-подготвените родители не могат да отрекат, че се сблъскват с непредвидени въпроси и развиване на нещата, друго от това, което знаят или са си представяли.
Като попреминат тематиките за учебниците, помагалата, реда в учебно заведение, организационните въпроси към началото, идва въпросът с храненето. Но и там малко по-малко нещата се напасват. Неочаквано за доста родители, децата демонстрират компликации в някои напълно разнообразни аспекти - каквото е ходенето до тоалетна, пиенето на вода, хигиената и други дреболии, които могат да прераснат в съществени проблеми.
Пиенето на вода
Според статуквото, децата носят в раницата си шише с вода, от което могат да пият когато и да е, без изключение. Началните учители са наясно, че началото на първи клас е напълно ново начало и стресът, даже и да не проличава, по никакъв начин не е дребен за 6-7 годишни деца. Затова разрешават даже по време на час, изпитване, в случай че детето се тормози, пресъхне му устата, да пие вода. Стига да не пречи на другите, несъмнено. В по-топлото време жаждата се усилва, децата при всяка опция са на открито и имат потребност даже от повече вода. Не би следвало никой преподавател да забрани дете да пие вода.
Водата, която е най-подходяща за детето, е чешмяната вода, стига да е с положително качество, само че някои родители избират филтрирана, изворна, трапезна. Важното е детето да не пие вода с висока минерализация поради количеството флуор в нея, да вземем за пример, което се натрупва и поврежда зъбите.
От учителите зависи детето да е умерено да пие вода, когато пожелае, стига това да не е просто мотив да се разсее, да скапе дисциплината на класа. Обикновено те бързо разпознават и съумяват да реагират по този начин, че детето да разбере, че това е недопустимо за класната стая държане.
От родителите зависи най-много да сме основали навика, само че и да продължаваме непрекъснато да подсещаме да пият вода, да осигуряваме лесни за прилагане шишета и да следим за дехидратация - мрачен цвят на урината, неясно лице, напукани устни, без значение от сезона. Оплаквания като световъртеж и замаяност също може да са измежду признаците.
Който пие вода...ходи до тоалетна.
Тази деликатна тематика в действителност може да се трансформира в огромен проблем. Задържането на урина може да има съществено последици за детския организъм - изключително за бъбреците.
Децата, които идват от детската градина, са имали до този миг детска тоалетна разполагаем, която е била безукорно чиста, с налична хартия, четка, сапун за ръцете. В учебно заведение това, в разнообразни степени, въобще не е по този начин. Промяната е внезапна.
В тоалетните вървят доста повече деца, те вървят сами, за доста от тях това е същинско тестване. Срещат доста деца, постанова се да чакат на опашка, да са съсредоточени, когато пристигна техния ред. Нерядко от другата страна на вратата някой към този момент е припрян, а те не са толкоз сръчни. Притесняват се да помолят да идат до тоалетна, звънецът към този момент бие, а тях ги е боязън да не се скара учителят. Твърде доста проблеми, за прекомерно дребни главици. И доста от тях " стискат ". Представете си в този момент какъв брой време децата прекарват в учебно заведение, по какъв начин би трябвало да пият вода и по какъв начин се тормозят. Понякога - даже на нас да кажат.
От учителите зависи детето да може да иде до тоалетна - не да го заведе персонално, само че да са сигурни, че то се усеща в сигурност и е умерено. Учителят няма по какъв начин да разбере, когато има проблем, в случай че детето не му показа или в случай че не стане очевидец на нещо неправилно. Учителят също не би следвало да не пуска и през часа дете, което има неотложна потребност. От учителите не зависи броя и положението на тоалетните, както и не зависи на какви хигиенични привички сме научили детето си. Но може да поговори на тази тематика като част от по-голямата - опазването на чистотата въз основата и инвентара.
От родителите зависи да са приучили децата да не " стискат " и да не се срамят да кажат, че им се върви до тоалетна. Зависи и да са научили детето на автономия, да се обслужва бързо, да употребява тоалетна хартия, да почиства след себе си и да си мие ръцете след всяко вървене на тоалетна. От родителите зависи също по този начин да се интересуват и дали има проблем детето с ходенето до тоалетна в учебно заведение. Всеки родител на първокласник би трябвало да беседва в детайлности, само че и с почитание към персоналното време на учителя, за това по какъв начин е минал всеки един ден. Защото всеки ден е значим, нов и друг за един първокласник.
Какво вършим, в случай че има проблем?
Ако имаме добър разговор с детето, доверие, само че и го приучаваме да е независимо, отговорно в учебно заведение би трябвало то да ни показа, в случай че има проблем. Трябва да знаем обаче, че децата умеят да хитруват, те желаят да притеглят нашето внимание, изключително в случай че ги лишаваме от него. Те могат да преувеличават, драматизират, даже да послъгват. Нашият нюх би трябвало да ни подскаже, по кое време детето ни е съществено, уплашено и с проблем и по кое време просто търси внимание. Всеки ден би трябвало да го изслушваме с внимание и съвестност, с цел да развием този нюх в нов аспект - един през целия ден в учебно заведение отвън нашия взор. Те би трябвало да знаят, че държат нашето внимание, че сме значими за тях, само че са значими и всички деца. Когато има проблем в действителност:
От нас зависи да спазим протокола в учебно заведение - диалог с учителя, умерено и с почитание, в който диалог да разкажем за възможния проблем. Учителят обаче не може да подканя 22-24 деца да пият вода, да им припомня в междучасието да отидат до тоалетна. Той може обаче да наблюдава, в случай че нещо неправилно се случва в самата тоалетна или сред децата - по-големи възпитаници тормозят и изблъскват по-малките и други такива. Следва диалог със заместник-директор и по-късно чак - с шеф. Прескачането на стадиите, неспазването на протокола разрушава доверието и никога не е в интерес на детето. Трябва като родители да разберем, че дали е за ченгелчетата и луличките, за обноските и хигиената, за екипната работа или изявата - учителите мислят най-хубавото за децата ни, те са там да ги учат, да им оказват помощ. Общуване въз основата на аргументирания разговор, на позитивния метод, който търси решение и съгласие, а не борба и доказване на его, е това другарство, което работи във всяка една система. Няма нерешими проблеми, има неизговорени проблеми.
Като попреминат тематиките за учебниците, помагалата, реда в учебно заведение, организационните въпроси към началото, идва въпросът с храненето. Но и там малко по-малко нещата се напасват. Неочаквано за доста родители, децата демонстрират компликации в някои напълно разнообразни аспекти - каквото е ходенето до тоалетна, пиенето на вода, хигиената и други дреболии, които могат да прераснат в съществени проблеми.
Пиенето на вода
Според статуквото, децата носят в раницата си шише с вода, от което могат да пият когато и да е, без изключение. Началните учители са наясно, че началото на първи клас е напълно ново начало и стресът, даже и да не проличава, по никакъв начин не е дребен за 6-7 годишни деца. Затова разрешават даже по време на час, изпитване, в случай че детето се тормози, пресъхне му устата, да пие вода. Стига да не пречи на другите, несъмнено. В по-топлото време жаждата се усилва, децата при всяка опция са на открито и имат потребност даже от повече вода. Не би следвало никой преподавател да забрани дете да пие вода.
Водата, която е най-подходяща за детето, е чешмяната вода, стига да е с положително качество, само че някои родители избират филтрирана, изворна, трапезна. Важното е детето да не пие вода с висока минерализация поради количеството флуор в нея, да вземем за пример, което се натрупва и поврежда зъбите.
От учителите зависи детето да е умерено да пие вода, когато пожелае, стига това да не е просто мотив да се разсее, да скапе дисциплината на класа. Обикновено те бързо разпознават и съумяват да реагират по този начин, че детето да разбере, че това е недопустимо за класната стая държане.
От родителите зависи най-много да сме основали навика, само че и да продължаваме непрекъснато да подсещаме да пият вода, да осигуряваме лесни за прилагане шишета и да следим за дехидратация - мрачен цвят на урината, неясно лице, напукани устни, без значение от сезона. Оплаквания като световъртеж и замаяност също може да са измежду признаците.
Който пие вода...ходи до тоалетна.
Тази деликатна тематика в действителност може да се трансформира в огромен проблем. Задържането на урина може да има съществено последици за детския организъм - изключително за бъбреците.
Децата, които идват от детската градина, са имали до този миг детска тоалетна разполагаем, която е била безукорно чиста, с налична хартия, четка, сапун за ръцете. В учебно заведение това, в разнообразни степени, въобще не е по този начин. Промяната е внезапна.
В тоалетните вървят доста повече деца, те вървят сами, за доста от тях това е същинско тестване. Срещат доста деца, постанова се да чакат на опашка, да са съсредоточени, когато пристигна техния ред. Нерядко от другата страна на вратата някой към този момент е припрян, а те не са толкоз сръчни. Притесняват се да помолят да идат до тоалетна, звънецът към този момент бие, а тях ги е боязън да не се скара учителят. Твърде доста проблеми, за прекомерно дребни главици. И доста от тях " стискат ". Представете си в този момент какъв брой време децата прекарват в учебно заведение, по какъв начин би трябвало да пият вода и по какъв начин се тормозят. Понякога - даже на нас да кажат.
От учителите зависи детето да може да иде до тоалетна - не да го заведе персонално, само че да са сигурни, че то се усеща в сигурност и е умерено. Учителят няма по какъв начин да разбере, когато има проблем, в случай че детето не му показа или в случай че не стане очевидец на нещо неправилно. Учителят също не би следвало да не пуска и през часа дете, което има неотложна потребност. От учителите не зависи броя и положението на тоалетните, както и не зависи на какви хигиенични привички сме научили детето си. Но може да поговори на тази тематика като част от по-голямата - опазването на чистотата въз основата и инвентара.
От родителите зависи да са приучили децата да не " стискат " и да не се срамят да кажат, че им се върви до тоалетна. Зависи и да са научили детето на автономия, да се обслужва бързо, да употребява тоалетна хартия, да почиства след себе си и да си мие ръцете след всяко вървене на тоалетна. От родителите зависи също по този начин да се интересуват и дали има проблем детето с ходенето до тоалетна в учебно заведение. Всеки родител на първокласник би трябвало да беседва в детайлности, само че и с почитание към персоналното време на учителя, за това по какъв начин е минал всеки един ден. Защото всеки ден е значим, нов и друг за един първокласник.
Какво вършим, в случай че има проблем?
Ако имаме добър разговор с детето, доверие, само че и го приучаваме да е независимо, отговорно в учебно заведение би трябвало то да ни показа, в случай че има проблем. Трябва да знаем обаче, че децата умеят да хитруват, те желаят да притеглят нашето внимание, изключително в случай че ги лишаваме от него. Те могат да преувеличават, драматизират, даже да послъгват. Нашият нюх би трябвало да ни подскаже, по кое време детето ни е съществено, уплашено и с проблем и по кое време просто търси внимание. Всеки ден би трябвало да го изслушваме с внимание и съвестност, с цел да развием този нюх в нов аспект - един през целия ден в учебно заведение отвън нашия взор. Те би трябвало да знаят, че държат нашето внимание, че сме значими за тях, само че са значими и всички деца. Когато има проблем в действителност:
От нас зависи да спазим протокола в учебно заведение - диалог с учителя, умерено и с почитание, в който диалог да разкажем за възможния проблем. Учителят обаче не може да подканя 22-24 деца да пият вода, да им припомня в междучасието да отидат до тоалетна. Той може обаче да наблюдава, в случай че нещо неправилно се случва в самата тоалетна или сред децата - по-големи възпитаници тормозят и изблъскват по-малките и други такива. Следва диалог със заместник-директор и по-късно чак - с шеф. Прескачането на стадиите, неспазването на протокола разрушава доверието и никога не е в интерес на детето. Трябва като родители да разберем, че дали е за ченгелчетата и луличките, за обноските и хигиената, за екипната работа или изявата - учителите мислят най-хубавото за децата ни, те са там да ги учат, да им оказват помощ. Общуване въз основата на аргументирания разговор, на позитивния метод, който търси решение и съгласие, а не борба и доказване на его, е това другарство, което работи във всяка една система. Няма нерешими проблеми, има неизговорени проблеми.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ