А твоето старо Аз още обикаля из спомените на хората
Много са нещата, които ми пречат да заспя нощем – от мисли за пари и сметки, през припомняне какво още имам да свърша, до терзания за бъдещи задания. Често в настойчиво отказващия да заспи мозък изникват и разнородни неуместни случки от сегашното и предишното. Оплитане на езика по време на презентация, попречване и рухване посред Главната в Пловдив, задавяне с вино, което след това излезе през носа по време на разкриване на галерия в засукана изложба и ред сходни.
Не си спомняш какво си обядвал през вчерашния ден, само че още те тормози споменът каква нелепост си изръсил по време на работна среща преди има-няма 10 години.
iStock
Още повече стартирам да се притеснявам пък като си помисля какъв брой доста хора ме помнят като остарялата аз. Като леко неориентираната, само че пък надъхана студентка с “вафли” в зле изрусената си коса и прекомерно доста черен молив по очите. Като стажантката с безумните ботуши от мачкан лак. Момичето с идиотския бретон, кривящо токчетата си по разрушения паваж в опит да стигне до спирката на трамвая. Момичето, което е говорило решително цялостни нелепости и по-лошо – упорствало е върху тези нелепости.
И още доста, много…
iStock
Като си помисля какъв брой съм се трансформирала освен образно, само че и емоционално-интелигентно за последните 15 години, то моето минало Аз ми се коства като съвсем непозната персона.
За да не бъда неправилно разбрана, то би трябвало да уточня, че имам поради разнообразни позитивни “модификации” на характера, а и на външния тип.
Много съм се дразнила на себе си за неща от сорта на забравяне на движимости, закъсняване за срещи, зарязване на задания и отговорности на половина свършени и впрочем. Затова съм положила спартански старания да се трансформира в позитивна тенденция и да изградя положителни привички , които не просто да ми улеснят живота (защото да си забравяш портмонето у дома и входната врата отключена костват много стрес в ежедневието), само че и да се одобрявам повече.
Винаги съм се стремяла личностното ми развиване да се движи в избрана от мен посока. Иначе казано имам визия каква желая да бъда – уверена, спокойна, смела, виновна жена, на която може да се разчита, сърдечен другар и така нататък, и се стремя да се доближа оптимално до този облик.
iStock
С външния тип е нещо сходно, макар че стилните течения дават огромно отражение.
Но откогато осъзнах, че не съм Мадона и животът ми не е последният ѝ видеоклип, с цел да имам толкоз фрапантен грим и смели облекла, а и че високите токчета не са единственият белег на грациозност, животът ми много се улесни. А и шансът да се изчервявам от визията си на остарели фотоси понижава.
И по този начин, ето ме при започване на 30-те, чувстваща се прелестно и по-уверена в себе си от по всяко време било преди. До моментът, в който не се присетя по какъв начин един куп хора, с които имаме споделени по няколко години от животите си, ме помнят с моята “стара” и много несъвършена версия.
Иска ти се да имаше по какъв начин да рестартираш връзките си с тях. Да им се представиш още веднъж, да покажеш какъв брой по-различна си в този момент, даже да им кажеш, че са били прави за това и това, което грубо си оспорвала тогава с тях. Сякаш е минал един живот време от последната ви среща и ти към този момент си друг, по-добър и сърдечен човек. Мнението ти по редица въпроси се е трансформирало, към този момент си доста по-уравновесена и разбрана, по-спокойна и щастлива. Дори искаш да се извиниш на толкоз доста души за нелепостите, които си си разрешавала да кажеш или направиш.
Истината обаче е, че хората имаме слабостта да си спомняме повече за неприятните, в сравнение с за положителните неща. Ако девет индивида през днешния ден са ти споделили, че изглеждаш ужасно, само че един е декларирал, че май си наедряла, дълго по-късно ще мислиш угрижено върху тежестта и визията си.
Отделно на това човешкият мозък съумява да изопачава спомените и най-много да ускори отрицателното. Съвсем елементарни обстановки могат да прераснат в съзнанието ни до същински произшествия. И по този начин, ние модифицираме предишното и го трансформираме в килнат фантом на действително случилото се и плашим сами себе си с него.
iStock
Работата обаче е в това, че каквото и да правиш, колкото и да се променяш в позитивна тенденция, няма по какъв начин всички да те харесват. И това не е толкоз неприятно. Хората сме разнообразни, по тази причина и усетите и мненията ни се разграничават. Да не приказваме пък за усещанията. Всичко е толкоз релативно, че на моменти чак плашещо.
Затова и няма чак толкоз огромен смисъл от терзания кой пази положителни и кой неприятни мемоари за теб. Нека остарялото ти аз се разхожда умерено из мислите на който е решил да си мисли за теб.
Така си споделям аз, поемам дъх надълбоко и издишвам дълго и се старая да се съсредоточвам върху настоящия миг, с цел да продължа с мислите и живота си напред.
Няма по какъв начин да върнем лентата обратно и да променим към този момент случилото се, по тази причина е ненужно да се тормозим за него. Единствено можем да повлияем на утрешния ден и да се постараем да живеем и действаме по този начин, че да имаме по-малко скрупули и неудобства на следващия ден.
iStock
Не си спомняш какво си обядвал през вчерашния ден, само че още те тормози споменът каква нелепост си изръсил по време на работна среща преди има-няма 10 години.
iStock Още повече стартирам да се притеснявам пък като си помисля какъв брой доста хора ме помнят като остарялата аз. Като леко неориентираната, само че пък надъхана студентка с “вафли” в зле изрусената си коса и прекомерно доста черен молив по очите. Като стажантката с безумните ботуши от мачкан лак. Момичето с идиотския бретон, кривящо токчетата си по разрушения паваж в опит да стигне до спирката на трамвая. Момичето, което е говорило решително цялостни нелепости и по-лошо – упорствало е върху тези нелепости.
И още доста, много…
iStock Като си помисля какъв брой съм се трансформирала освен образно, само че и емоционално-интелигентно за последните 15 години, то моето минало Аз ми се коства като съвсем непозната персона.
За да не бъда неправилно разбрана, то би трябвало да уточня, че имам поради разнообразни позитивни “модификации” на характера, а и на външния тип.
Много съм се дразнила на себе си за неща от сорта на забравяне на движимости, закъсняване за срещи, зарязване на задания и отговорности на половина свършени и впрочем. Затова съм положила спартански старания да се трансформира в позитивна тенденция и да изградя положителни привички , които не просто да ми улеснят живота (защото да си забравяш портмонето у дома и входната врата отключена костват много стрес в ежедневието), само че и да се одобрявам повече.
Винаги съм се стремяла личностното ми развиване да се движи в избрана от мен посока. Иначе казано имам визия каква желая да бъда – уверена, спокойна, смела, виновна жена, на която може да се разчита, сърдечен другар и така нататък, и се стремя да се доближа оптимално до този облик.
iStock С външния тип е нещо сходно, макар че стилните течения дават огромно отражение.
Но откогато осъзнах, че не съм Мадона и животът ми не е последният ѝ видеоклип, с цел да имам толкоз фрапантен грим и смели облекла, а и че високите токчета не са единственият белег на грациозност, животът ми много се улесни. А и шансът да се изчервявам от визията си на остарели фотоси понижава.
И по този начин, ето ме при започване на 30-те, чувстваща се прелестно и по-уверена в себе си от по всяко време било преди. До моментът, в който не се присетя по какъв начин един куп хора, с които имаме споделени по няколко години от животите си, ме помнят с моята “стара” и много несъвършена версия.
Иска ти се да имаше по какъв начин да рестартираш връзките си с тях. Да им се представиш още веднъж, да покажеш какъв брой по-различна си в този момент, даже да им кажеш, че са били прави за това и това, което грубо си оспорвала тогава с тях. Сякаш е минал един живот време от последната ви среща и ти към този момент си друг, по-добър и сърдечен човек. Мнението ти по редица въпроси се е трансформирало, към този момент си доста по-уравновесена и разбрана, по-спокойна и щастлива. Дори искаш да се извиниш на толкоз доста души за нелепостите, които си си разрешавала да кажеш или направиш.
Истината обаче е, че хората имаме слабостта да си спомняме повече за неприятните, в сравнение с за положителните неща. Ако девет индивида през днешния ден са ти споделили, че изглеждаш ужасно, само че един е декларирал, че май си наедряла, дълго по-късно ще мислиш угрижено върху тежестта и визията си.
Отделно на това човешкият мозък съумява да изопачава спомените и най-много да ускори отрицателното. Съвсем елементарни обстановки могат да прераснат в съзнанието ни до същински произшествия. И по този начин, ние модифицираме предишното и го трансформираме в килнат фантом на действително случилото се и плашим сами себе си с него.
iStock Работата обаче е в това, че каквото и да правиш, колкото и да се променяш в позитивна тенденция, няма по какъв начин всички да те харесват. И това не е толкоз неприятно. Хората сме разнообразни, по тази причина и усетите и мненията ни се разграничават. Да не приказваме пък за усещанията. Всичко е толкоз релативно, че на моменти чак плашещо.
Затова и няма чак толкоз огромен смисъл от терзания кой пази положителни и кой неприятни мемоари за теб. Нека остарялото ти аз се разхожда умерено из мислите на който е решил да си мисли за теб.
Така си споделям аз, поемам дъх надълбоко и издишвам дълго и се старая да се съсредоточвам върху настоящия миг, с цел да продължа с мислите и живота си напред.
Няма по какъв начин да върнем лентата обратно и да променим към този момент случилото се, по тази причина е ненужно да се тормозим за него. Единствено можем да повлияем на утрешния ден и да се постараем да живеем и действаме по този начин, че да имаме по-малко скрупули и неудобства на следващия ден.
iStock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ