Родителите все пак си имат любимо дете, кое е то?
Много родители настояват, че в никакъв случай не биха могли да изберат обичаното си дете, само че ново научно проучване слага това разбиране под въпрос.
Анализ на 30 разнообразни изследвания, обхващащи близо 20 000 души, разкрива, че родителите са по-склонни да демонстрират желание към дъщерите си, в сравнение с към синовете. Освен това, проучването демонстрира, че родителите са по-благосклонни към децата, които се възприемат като по-дружелюбни и съзнателни в съпоставяне със своите братя и сестри. Всички проучвания в разбора са извършени в Северна Америка и Западна Европа.
Важно е да се означи, че „ желанието “ към обещано дете не значи безусловно, че родителите имат безапелационни любимци, а по-скоро, че неумишлено се отнасят по-благосклонно към едно дете спрямо останалите. Това може да се показва допълнително обвързаност, по-малко спорове или повече прекарано време дружно, изясняват учените в проучването, оповестено на 16 януари в списание Psychological Bulletin.
„ Не става дума за това родителите да обичат едното дете, а другото – не “, разяснява съавторът на проучването Александър Дженсън, доцент в School of Family Life към университета Бригам Йънг в Юта. „ По-скоро става въпрос за това, че с едното дете родителите прекарват повече време, с него имат по-малко спорове или демонстрират повече прочувствена обвързаност. “
Как родителските желания въздействат на децата?
Разбирането на тези разлики в родителското отношение е значимо, защото децата, които получават по-благоприятно отношение от своите родители, постоянно се радват на по-добро психологично здраве, по-високи университетски достижения и по-здравословни фамилни връзки. От друга страна, тези, които усещат, че са подценявани, могат да изпитват прочувствени и обществени усложнения.
„ Проучване отпреди няколко години сподели, че в случай че децата схващат аргументите, заради които се третират по друг метод, това не ги визира толкоз мощно “, отбелязва Дженсън. Например, в случай че по-голямото дете усеща, че майка му отделя повече време на по-малкото поради домашните му, осъзнаването на тази причина може да понижи възприятието за неправда.
В проучването, Дженсън и неговият екип проучват данни от 30 научни изявления и 14 разнообразни бази данни, обхващащи 19 469 души. Около 67% от тях са от Съединени американски щати, а останалите – от Западна Европа и Канада. Учените изследват по какъв начин личностните характерности на децата корелират с метода, по който родителите им се отнасят към тях. Данните са събирани посредством изявленията, анкети и домашни наблюдения.
Сред основните фактори, прегледани в проучването, са полът на детето, редът му на раждане в фамилията, както и личностни черти като екстровертност, доброжелателност, сериозност и невротизъм – склонността да се изпитват отрицателни страсти. Родителските желания са измерени посредством разбор на взаимоотношенията сред родители и деца, финансовите разноски за всяко дете и равнището на надзор, което родителите упражняват върху тях посредством суровост или демократичност в разпоредбите.
Защо родителите избират по-доброжелателните деца?
Изследването открива само корелации сред характерностите на детето и разликите в родителското отношение, само че не може да даде изрично пояснение за какво родителите са по-благосклонни към дъщерите и към по-доброжелателните деца. Въпреки това, учените допускат, че децата с по-миролюбив и радушен темперамент по-лесно се поддават на наставнически инструкции , което прави взаимоотношението с тях по-приятно и води до по-положително отношение от страна на родителите.
В бъдеще са нужни още изследвания, с цел да се откри дали тези желания съществуват и в по-различни културни среди, както и по какъв начин се трансформират в другите стадии от живота – да вземем за пример в зрелост, когато децата към този момент са напуснали дома на родителите си.
Настоящото проучване е поредна стъпка към разбирането на комплицираната динамичност в фамилията и въздействието ѝ върху развиването на децата. Дженсън приключва с значим съвет към родителите: „ Надявам се, че нашето проучване ще ги накара да се замислят за метода, по който третират децата си, и да се уверят, че разликите са обективни и разбираеми за самите деца. “
Анализ на 30 разнообразни изследвания, обхващащи близо 20 000 души, разкрива, че родителите са по-склонни да демонстрират желание към дъщерите си, в сравнение с към синовете. Освен това, проучването демонстрира, че родителите са по-благосклонни към децата, които се възприемат като по-дружелюбни и съзнателни в съпоставяне със своите братя и сестри. Всички проучвания в разбора са извършени в Северна Америка и Западна Европа.
Важно е да се означи, че „ желанието “ към обещано дете не значи безусловно, че родителите имат безапелационни любимци, а по-скоро, че неумишлено се отнасят по-благосклонно към едно дете спрямо останалите. Това може да се показва допълнително обвързаност, по-малко спорове или повече прекарано време дружно, изясняват учените в проучването, оповестено на 16 януари в списание Psychological Bulletin.
„ Не става дума за това родителите да обичат едното дете, а другото – не “, разяснява съавторът на проучването Александър Дженсън, доцент в School of Family Life към университета Бригам Йънг в Юта. „ По-скоро става въпрос за това, че с едното дете родителите прекарват повече време, с него имат по-малко спорове или демонстрират повече прочувствена обвързаност. “
Как родителските желания въздействат на децата?
Разбирането на тези разлики в родителското отношение е значимо, защото децата, които получават по-благоприятно отношение от своите родители, постоянно се радват на по-добро психологично здраве, по-високи университетски достижения и по-здравословни фамилни връзки. От друга страна, тези, които усещат, че са подценявани, могат да изпитват прочувствени и обществени усложнения.
„ Проучване отпреди няколко години сподели, че в случай че децата схващат аргументите, заради които се третират по друг метод, това не ги визира толкоз мощно “, отбелязва Дженсън. Например, в случай че по-голямото дете усеща, че майка му отделя повече време на по-малкото поради домашните му, осъзнаването на тази причина може да понижи възприятието за неправда.
В проучването, Дженсън и неговият екип проучват данни от 30 научни изявления и 14 разнообразни бази данни, обхващащи 19 469 души. Около 67% от тях са от Съединени американски щати, а останалите – от Западна Европа и Канада. Учените изследват по какъв начин личностните характерности на децата корелират с метода, по който родителите им се отнасят към тях. Данните са събирани посредством изявленията, анкети и домашни наблюдения.
Сред основните фактори, прегледани в проучването, са полът на детето, редът му на раждане в фамилията, както и личностни черти като екстровертност, доброжелателност, сериозност и невротизъм – склонността да се изпитват отрицателни страсти. Родителските желания са измерени посредством разбор на взаимоотношенията сред родители и деца, финансовите разноски за всяко дете и равнището на надзор, което родителите упражняват върху тях посредством суровост или демократичност в разпоредбите.
Защо родителите избират по-доброжелателните деца?
Изследването открива само корелации сред характерностите на детето и разликите в родителското отношение, само че не може да даде изрично пояснение за какво родителите са по-благосклонни към дъщерите и към по-доброжелателните деца. Въпреки това, учените допускат, че децата с по-миролюбив и радушен темперамент по-лесно се поддават на наставнически инструкции , което прави взаимоотношението с тях по-приятно и води до по-положително отношение от страна на родителите.
В бъдеще са нужни още изследвания, с цел да се откри дали тези желания съществуват и в по-различни културни среди, както и по какъв начин се трансформират в другите стадии от живота – да вземем за пример в зрелост, когато децата към този момент са напуснали дома на родителите си.
Настоящото проучване е поредна стъпка към разбирането на комплицираната динамичност в фамилията и въздействието ѝ върху развиването на децата. Дженсън приключва с значим съвет към родителите: „ Надявам се, че нашето проучване ще ги накара да се замислят за метода, по който третират децата си, и да се уверят, че разликите са обективни и разбираеми за самите деца. “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ