Защо Русия отново прибягна до Орешник?
Руското министерство на защитата съобщи, че ударът с балистичната ракета " Орешник " по цели в Украйна е бил нанесен в отговор на хипотетичен опит на Въоръжените сили на Украйна да нападат резиденцията на съветския президент в нощта на 29 декември. Украйна обаче упорства, че не е изстрелвала дронове в посока на резиденцията.
По данни на New York Times, и в Централно разузнавателно управление на САЩ са стигнали до извода, че такава офанзива не е имало, написа военният наблюдаващ на Руската работа на Би Би Си Павел Аксьонов
В последните дни обаче съветските управляващи могат да намерят и други мотиви за сходен пуск. Най-очевидният е задържането на съветски танкер от специфичните елементи на американската брегова защита в Атлантическия океан.
Макар " Орешник " да беше употребен против цел на територията на Украйна, това оръжие е част от системата за нуклеарно въздържане и демонстрацията му в бойни условия не може да не бъде сигнал към западноевропейските страни и Съединените щати.
Ракетата не е носела нуклеарни бойни глави — най-вероятно това са били имитатори. Въпреки това те са развили хиперзвукова скорост и при удара се е отделила забележителна кинетична сила. Засега няма информация за нанесените опустошения.
" Орешник " евентуално може да бъде употребен против всевъзможни обекти в Европа, в това число и американски. Тази ракета със междинен обхват е съществено и рисково оръжие. Поради късото време за подлет и хиперзвуковата скорост, с която бойните глави се насочват към задачата, тя е извънредно сложна за прихващане.
Подготовката за сходен пуск евентуално лишава дълго време — това е едвам второто потребление на оръжието и най-вероятно то се организира в изпитателен режим. Въпреки това е мъчно да не се съпоставят двата обстоятелството — задържането на танкера и пускът на ракетата, които съответстват толкоз тъкмо във времето.
Към това следва да се добави, че сходни ракетни системи към този момент са ситуирани на територията на Беларус. Това събитие значително трансформира стратегическата картина за сигурността в Европа, защото географската непосредственост съкратява доста времето за полет към цели надълбоко навътре в континента. От позиции в Беларус ракетите могат да доближат основни военни, инфраструктурни и командни обекти в Централна и Западна Европа в границите на извънредно къси времеви прозорци.
Именно това редуциране на времето за реакция е измежду най-сериозните провокации за системите за противоракетна защита. Комбинацията от междинен обхват, хиперзвукова скорост и разполагане в Беларус значи, че политическите и военните центрове в Европа разполагат с минимално време за взимане на решения при възможна ескалация. В този смисъл демонстративното потребление на " Орешник " в бойни условия може да се пояснява освен като тактически ход във войната в Украйна, а и като стратегическо предизвестие към НАТО и Съединените щати.
