Слънцето достига феноменален 11-годишен връх и последиците може да са огромни
Много повече хора по света от нормално неотдавна съумяха да видят с просто око северното и южното зарево. Това извънредно събитие беше провокирано от доста мощна слънчева стихия, която повлия на придвижването на магнитното поле на Земята.
(Във видеото може да научите повече за: НАСА снима мощно изригване на Слънцето)
Слънцето доближава оптималната си интензивност в границите на 11-годишен цикъл. Това значи, че можем да чакаме по-експлозивни изхвърляния на частици.
При подобаващи условия те са тези, които в последна сметка генерират красивите полярни сияния в небето, както и геомагнитните стихии, които могат да повредят инфраструктурата, като да вземем за пример електрическите мрежи и орбиталните спътници.
И по този начин, какво в действителност се случва, с цел да провокира тези феномени? Северното и южното зарево нормално са лимитирани до доста високи и доста ниски географски ширини. Високоенергийните частици от Слънцето се насочват към Земята, направлявани от слънчевото магнитно поле. Те се придвижват върху магнитното поле на Земята в развой, прочут като наново свързване.
След това тези бързи и горещи частици спринтират надолу по линиите на земното магнитно поле - посоката на силата на магнита - до момента в който не се сблъскат с неутрална, студена атмосферна парченце като О2, водород или азот. В този миг част от силата се губи и това нагрява локалната среда.
Атмосферните частици обаче не обичат да бъдат енергийни, по тази причина освобождават част от тази сила във забележимия светлинен диапазон. В взаимозависимост от това, кой детайл е прекомерно парещ, ще видите друг набор от дължини на вълните - и затова цветове - излъчени във забележимата светлина на електромагнитния набор.
Това е източникът на полярните сияния, които можем да следим на високи географски ширини, а по време на мощни слънчеви събития - и на по-ниски географски ширини.
Синьото и лилавото в полярното зарево идват от азота, а зеленото и аленото - от кислорода. Този характерен развой се случва непрекъснато, само че защото магнитното поле на Земята има форма, сходна на бар магнит, зоната, която се зарежда с сила от постъпващите частици, е на доста високи и ниски географски ширини (Арктическия кръг или Антарктида като цяло).
И по този начин, какво се е случило, с цел да можем да следим полярното зарево доста по на юг в северното полукълбо?
Може би си спомняте, че в учебно заведение поръсвахме стоманени стърготини върху хартия върху магнит, с цел да забележим по какъв начин те се подреждат в една линия с магнитното поле. Можете да повторите опита неведнъж и всякога да виждате една и съща форма.
Магнитното поле на Земята също е непрекъснато, само че може да се компресира и освобождава според от това какъв брой мощно е Слънцето. Лесен метод да мислите за това е да си визиите два на половина надути балона, притиснати един към различен.
Ако надуете единия балон, като добавите повече газ към него, налягането ще се усили и ще избута по-малкия балон обратно. Когато изпуснете този спомагателен газ, по-малкият балон се отпуска и се изтласква назад.
За нас колкото по-силно е това налягане, толкоз по-близо до екватора се изтласкват съответните линии на магнитното поле, което значи, че могат да се следят полярни сияния.
Изключителни стихии
Тук пораждат и евентуалните проблеми: движещото се магнитно поле може да генерира ток във всичко, което организира електричество.
В актуалната инфраструктура най-големите токове се генерират в електропроводите, железопътните линии и подземните тръбопроводи. Скоростта на това придвижване също е значима и се наблюдава, като се мери до каква степен магнитното поле се отклонява от „ естественото “. Една такава мярка, употребена от откривателите, се назовава показател на смутеното време на бурята.
По този индикатор геомагнитните стихии на 10 и 11 май са били извънредно мощни. При такава мощна стихия съществува евентуална заплаха от индуциране на електрически ток.
Електропроводите са изложени на максимален риск, само че са се възползвали от отбраните, вградени в електроцентралите. На тях се обръща внимание след геомагнитната стихия през 1989 година, която разтопи електротрансформатор в Квебек, Канада, причинявайки часове наред спиране на електрозахранването.
Още по-застрашени са металните тръбопроводи, които корозират, когато през тях минава електрически ток. Това не е незабавен резултат, а се следи постепенно струпване на ерозиращ материал. Това може да има доста мощен резултат върху инфраструктурата, само че е доста мъчно да се открие.
Докато земните течения са проблем, в космоса те са още по-голямо предизвикателство. Сателитите имат лимитирано количество заземяване и електрическият удар може да унищожи инструментите и връзките.
Когато спътникът загуби връзка по този метод, той се назовава „ зомби спътник “ и постоянно се губи изцяло - което води до доста огромни загуби на вложения.
Промените в магнитното поле на Земята също могат да повлияят на преминаващата през него светлина.
Ние не можем да забележим тази смяна, само че точността на системата за установяване на местоположението в жанр GPS може да бъде мощно наранена, защото отчитането на местоположението зависи от времето, което се изминава сред вашето устройство и спътника. Увеличаването на електронната компактност (броят на частиците, които пречат на сигнала) води до прегъване на вълната, което значи, че й е належащо повече време, с цел да доближи до вашето устройство.
Същите промени могат да повлияят и на скоростта на честотната лента на сателитния интернет и на радиационните пояси на планетата. Те съставляват торус от високоенергийни заредени частици, най-вече електрони, на разстояние към 13 000 км от повърхността на планетата.
Геомагнитната стихия може да изтласка тези частици в долните пластове на атмосферата. Тук частиците могат да смущават високочестотното радио, употребявано от самолетите, и да повлияят на концентрацията на озон.
Полярните сияния не се лимитират единствено до Земята - има ги на доста планети и те могат да ни кажат доста за магнитните полета, които съществуват на тези небесни обекти. Конкретен апарат, употребен за преструване на полярни сияния, е „ планетонела “ , създадена за първи път при започване на 1900 година от норвежкия академик Кристиан Биркеланд.
Магнитна сфера (представляваща Земята) се слага във вакуумна камера и слънчевият вятър се симулира посредством изстрелване на електрони към сферата. В Обединеното кралство имаме два такива инструмента в университетите, а тук, в университета Нотингам Трент, неотдавна помогнах на студент да построи бюджетна версия като магистърски план.
Като променяте силата на магнитното поле и дистанцията сред обектите, можете да наблюдавате по какъв начин се трансформират полярните сияния. Излъчването е най-вече лилаво, както може да се чака в атмосфера със 72% азот.
Около върха, където полярното зарево би се следило на Земята, се появява мощен пръстен на лъчение, който се движи нагоре-надолу по широчина според от силата на магнитното поле.
Като естествено събитие полярните сияния са знамение. Но още по-хубавото е, че при всяка мощна геомагнитна стихия ние вършим усъвършенствания, които оказват помощ да се предпазим от евентуалните вреди от бъдещи събития.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите повече за: НАСА снима мощно изригване на Слънцето)
Слънцето доближава оптималната си интензивност в границите на 11-годишен цикъл. Това значи, че можем да чакаме по-експлозивни изхвърляния на частици.
При подобаващи условия те са тези, които в последна сметка генерират красивите полярни сияния в небето, както и геомагнитните стихии, които могат да повредят инфраструктурата, като да вземем за пример електрическите мрежи и орбиталните спътници.
И по този начин, какво в действителност се случва, с цел да провокира тези феномени? Северното и южното зарево нормално са лимитирани до доста високи и доста ниски географски ширини. Високоенергийните частици от Слънцето се насочват към Земята, направлявани от слънчевото магнитно поле. Те се придвижват върху магнитното поле на Земята в развой, прочут като наново свързване.
След това тези бързи и горещи частици спринтират надолу по линиите на земното магнитно поле - посоката на силата на магнита - до момента в който не се сблъскат с неутрална, студена атмосферна парченце като О2, водород или азот. В този миг част от силата се губи и това нагрява локалната среда.
Атмосферните частици обаче не обичат да бъдат енергийни, по тази причина освобождават част от тази сила във забележимия светлинен диапазон. В взаимозависимост от това, кой детайл е прекомерно парещ, ще видите друг набор от дължини на вълните - и затова цветове - излъчени във забележимата светлина на електромагнитния набор.
Това е източникът на полярните сияния, които можем да следим на високи географски ширини, а по време на мощни слънчеви събития - и на по-ниски географски ширини.
Синьото и лилавото в полярното зарево идват от азота, а зеленото и аленото - от кислорода. Този характерен развой се случва непрекъснато, само че защото магнитното поле на Земята има форма, сходна на бар магнит, зоната, която се зарежда с сила от постъпващите частици, е на доста високи и ниски географски ширини (Арктическия кръг или Антарктида като цяло).
И по този начин, какво се е случило, с цел да можем да следим полярното зарево доста по на юг в северното полукълбо?
Може би си спомняте, че в учебно заведение поръсвахме стоманени стърготини върху хартия върху магнит, с цел да забележим по какъв начин те се подреждат в една линия с магнитното поле. Можете да повторите опита неведнъж и всякога да виждате една и съща форма.
Магнитното поле на Земята също е непрекъснато, само че може да се компресира и освобождава според от това какъв брой мощно е Слънцето. Лесен метод да мислите за това е да си визиите два на половина надути балона, притиснати един към различен.
Ако надуете единия балон, като добавите повече газ към него, налягането ще се усили и ще избута по-малкия балон обратно. Когато изпуснете този спомагателен газ, по-малкият балон се отпуска и се изтласква назад.
За нас колкото по-силно е това налягане, толкоз по-близо до екватора се изтласкват съответните линии на магнитното поле, което значи, че могат да се следят полярни сияния.
Изключителни стихии
Тук пораждат и евентуалните проблеми: движещото се магнитно поле може да генерира ток във всичко, което организира електричество.
В актуалната инфраструктура най-големите токове се генерират в електропроводите, железопътните линии и подземните тръбопроводи. Скоростта на това придвижване също е значима и се наблюдава, като се мери до каква степен магнитното поле се отклонява от „ естественото “. Една такава мярка, употребена от откривателите, се назовава показател на смутеното време на бурята.
По този индикатор геомагнитните стихии на 10 и 11 май са били извънредно мощни. При такава мощна стихия съществува евентуална заплаха от индуциране на електрически ток.
Електропроводите са изложени на максимален риск, само че са се възползвали от отбраните, вградени в електроцентралите. На тях се обръща внимание след геомагнитната стихия през 1989 година, която разтопи електротрансформатор в Квебек, Канада, причинявайки часове наред спиране на електрозахранването.
Още по-застрашени са металните тръбопроводи, които корозират, когато през тях минава електрически ток. Това не е незабавен резултат, а се следи постепенно струпване на ерозиращ материал. Това може да има доста мощен резултат върху инфраструктурата, само че е доста мъчно да се открие.
Докато земните течения са проблем, в космоса те са още по-голямо предизвикателство. Сателитите имат лимитирано количество заземяване и електрическият удар може да унищожи инструментите и връзките.
Когато спътникът загуби връзка по този метод, той се назовава „ зомби спътник “ и постоянно се губи изцяло - което води до доста огромни загуби на вложения.
Промените в магнитното поле на Земята също могат да повлияят на преминаващата през него светлина.
Ние не можем да забележим тази смяна, само че точността на системата за установяване на местоположението в жанр GPS може да бъде мощно наранена, защото отчитането на местоположението зависи от времето, което се изминава сред вашето устройство и спътника. Увеличаването на електронната компактност (броят на частиците, които пречат на сигнала) води до прегъване на вълната, което значи, че й е належащо повече време, с цел да доближи до вашето устройство.
Същите промени могат да повлияят и на скоростта на честотната лента на сателитния интернет и на радиационните пояси на планетата. Те съставляват торус от високоенергийни заредени частици, най-вече електрони, на разстояние към 13 000 км от повърхността на планетата.
Геомагнитната стихия може да изтласка тези частици в долните пластове на атмосферата. Тук частиците могат да смущават високочестотното радио, употребявано от самолетите, и да повлияят на концентрацията на озон.
Полярните сияния не се лимитират единствено до Земята - има ги на доста планети и те могат да ни кажат доста за магнитните полета, които съществуват на тези небесни обекти. Конкретен апарат, употребен за преструване на полярни сияния, е „ планетонела “ , създадена за първи път при започване на 1900 година от норвежкия академик Кристиан Биркеланд.
Магнитна сфера (представляваща Земята) се слага във вакуумна камера и слънчевият вятър се симулира посредством изстрелване на електрони към сферата. В Обединеното кралство имаме два такива инструмента в университетите, а тук, в университета Нотингам Трент, неотдавна помогнах на студент да построи бюджетна версия като магистърски план.
Като променяте силата на магнитното поле и дистанцията сред обектите, можете да наблюдавате по какъв начин се трансформират полярните сияния. Излъчването е най-вече лилаво, както може да се чака в атмосфера със 72% азот.
Около върха, където полярното зарево би се следило на Земята, се появява мощен пръстен на лъчение, който се движи нагоре-надолу по широчина според от силата на магнитното поле.
Като естествено събитие полярните сияния са знамение. Но още по-хубавото е, че при всяка мощна геомагнитна стихия ние вършим усъвършенствания, които оказват помощ да се предпазим от евентуалните вреди от бъдещи събития.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ