Как гладуващият Дамян Дамянов написа най-популярното си стихотворение и издаде 50 000 тираж с него - slava.bg
Много уместно и много представено през 2020 година, а и по отношение на гладуващите ни същински национални актьори - хора на изкуството, е стихотворението на Дамян Дамянов, което всички знаят по началните му думи: "Когато си на дъното на пъкъла... ". По-долу го публикуваме напълно, само че доста забавна е и историята му, както я описа наскоро в тв изявление вдовицата му Надежда Захариева. Тя се развива в края на 90-те години, когато 5-членното семейство на поета напълно безусловно гладува, без пари и без да има какво да яде, спасявано само от гаджето на дъщерята на поета, чиято майка работи в стол, та доставя най-малко по 1 порция на глава за обяд. На всичко от горната страна създателят на някои от най-лиричните стихотворения у нас по това време е в доста тежко здравословно положение.
Следвайки максимата от литературата, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се, пък и носейки името Надежда, Захариева се свързва с издателя Иван Гранитски и го моли да разгласява незнайни творби на мъжа й. Той го прави без упования, просто с цел да помогне с малко на бедстващите. Поетът е срещу, само че тя разстила на пода в хола им 117 произведения, избира 57 от тях и ги преписва на машина. Носи ги в издателството. Избира името Още съм жив за стихосбирката.
Дамянов влиза в болница, единственият лъч за него е вярата, че книжката ще излезе и ще донесе по-добри дни. Издателят се спешава, съумява да достави някакви сигнални бройки. Вътре е и упоменатото към този момент стихотворение за Дъното, което ще се трансформира в най-популярното на идващия 21-век, изключително пък в интернет - пространството, където ежедневно се шерва и шерва, и шерва от хиляди хора.
Става знамение - книгата доближава 50 000 тираж - при гросмайсторски за лирика тогава 1000 бройки (днес е редуциран до 300).
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най печален и злополучен
От парещите въглени на тъгата
Си направи самичък стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И мръква в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от обърканост премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и самичък тръгни
Трънлив и злобен е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Следвайки максимата от литературата, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се, пък и носейки името Надежда, Захариева се свързва с издателя Иван Гранитски и го моли да разгласява незнайни творби на мъжа й. Той го прави без упования, просто с цел да помогне с малко на бедстващите. Поетът е срещу, само че тя разстила на пода в хола им 117 произведения, избира 57 от тях и ги преписва на машина. Носи ги в издателството. Избира името Още съм жив за стихосбирката.
Дамянов влиза в болница, единственият лъч за него е вярата, че книжката ще излезе и ще донесе по-добри дни. Издателят се спешава, съумява да достави някакви сигнални бройки. Вътре е и упоменатото към този момент стихотворение за Дъното, което ще се трансформира в най-популярното на идващия 21-век, изключително пък в интернет - пространството, където ежедневно се шерва и шерва, и шерва от хиляди хора.
Става знамение - книгата доближава 50 000 тираж - при гросмайсторски за лирика тогава 1000 бройки (днес е редуциран до 300).
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най печален и злополучен
От парещите въглени на тъгата
Си направи самичък стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И мръква в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от обърканост премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и самичък тръгни
Трънлив и злобен е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ