В лагера в Елхово забранили на бежанците да разказват за лошите условия – хронология на един кошмар
Много от украинците са подготвени да се върнат при бомбите, тъй като в България хаосът и несигурността са не по-малко страшни
Записа: Илиана Славова
Представете си, че над вас падат бомби и би трябвало да спасите децата си. Хвърляте в чантата документите и няколко най-необходими неща, вземате всичките си пари, тъй като не знаете какво следва, а би трябвало да посрещнете потребностите на дребните. Прегръщате ги и хуквате.
Пристигате в непозната страна. Чувате упреци, че имате пари и живеете в хотел, наскърбяват ви, нагрубяват ви. Плъзва ротавирус, бебето ви се разболява. Държавата взема решение да ви мести на друго място, само че до последния миг не ви споделят къде. Идват рейсове да ви извозват - отново не споделят къде. Децата са в стрес, треперят и залягат при всеки прелитащ аероплан, а неизвестността ги плаши още повече. Отвеждат ви в лагер, където няма вечеря, на идващия ден получавате сандвич, за бебето няма каша, нито мляко. Спите в нажежени от слънцето фургони, а водата е в нищожни количества. Забраняват ви да говорите за ставащото.
Звучи като трилър, само че е действителност
Това се случва с украинските бежанци у нас.
Публикуваме описа на Евгения Волкова пред Faktor.bg. Тя е украинка, само че от години живее в България, ръководител е на сдружението „ Украински дом “ във Варна, което се е отдало на идеята да оказва помощ на бежанците:
" От изказването на Калина Константинова от 15 май разбрахме, че програмата за бежанците продължава след 31 май, като хората ще бъдат преместени във ведомствени и държавни бази. Каза също, че ще бъдат посетени от анкетьори след няколко дни. Те се появиха едвам на 27 май.
Когато ми се обадиха от един хотел, че анкетьорите към този момент са там, възпламених колата и отидох да беседвам с тях персонално. Попитах ги от кое място са, те ми дадоха отговор, че са от бюрото по труда – същия ден са ги събрали и са им споделили, че ще бъдат анкетьори. Дали им по един таблет и ги изпратили на Златни пясъци. Момче от бежанците ми сподели, че са пристигнали със фабричен настройки на таблетите и безусловно не знаят по какъв начин се интервюира. Освен това те говореха единствено български език, никой не ги схваща. Сред бежанците имаше бесарабска българка, която се зае да превежда, само че тя не говореше добре български и при превода не постоянно се разбираше защо става дума. После се оказа, че не работи уеб сайтът, където трябваше да се качват данните за бежанците и техните потребности, за местата, където би трябвало да се реалокират. Два часа анкетьорите се опитваха да влязат в уеб страницата, по-късно си потеглиха без да интервюират всички.
Говоря за хотел в Sentido Marea, където бяха настанени към 700 души, измежду които 35 индивида с неработоспособност, хора с хронични заболявания, също и бременни дами, майки с дребни бебета.
Хората плачат, хващат ме за ръцете, споделят – не знаем какво да вършим, апелирам, кажете къде ще ни водят, никой нищо не споделя, останаха три дни, а
ние не знаем къде отиваме
Някои от тях към този момент си бяха купили билети за Украйна, тъй като решили, че ги гонят и няма къде да отидат. Нямаше никаква връзка.
Отидох при шефката – доста благо момиче, Мария. Каза – пробвам да се да събера цялата тази информация, да я изпратя от наше име, с цел да оказа помощ.
Освен всичко друго, вкарват в анкетите децата над 14-годишна възраст като настрана семейство и може да бъдат разпределени на място друго от това, където са техните близки.
След като видях какво става, се обадих на регионалния шеф на Варна и му споделих, че желаеме среща дружно с още доброволци от Украинския дом.
Веднага реагираха, и ние отидохме. Казахаме, че сме подготвени да помогнем, тъй като няма по какъв начин да оставим тези хора. Те идват при нас, имаме помещение на Украинския културен център в кв. „ Чайка “ – преди го използвахме за курсове по български език, за срещи, за подготовки на детския отбор, а от 24 февруари го превърнахме в филантропичен център, където одобряваме и даваме филантропична помощ. Бежанците знаят, че ние сме украинци, поддържаме ги, при всеки един проблем идват при нас да помолят за помощ.
Казахме на регионалния шеф – ние сме хора, които работят на терен, на първа линия, ние приехме първата бежанска вълна, когато още не беше основан центърът в Двореца на спорта, знаем какво се случва, знаем по какъв начин да приказваме за тези хора, по какъв начин да помогнем. Знаем по какъв начин да организираме нещата, в това число логистиката, само че ни би трябвало информация къде ще бъдат преместени те, тъй като остават три дни, а не знаем по какъв начин и къде ще бъдат настанени.
Отговориха, че ще ни спомагат, само че самите те нямат информация, с нея разполага единствено спешният щаб в София – чака се същия ден негови представители да дойдат във Варна. Казаха - изчакайте няколко часа до момента в който се срещнем с тях, по-късно ще дойдем напряко при вас в Украинския дом.
Предложих да се срещнат с хората, които непрестанно ни молят за помощ. Не желаят първокласни условия, а желаят информация къде ще бъдат преместени. Препращаме ги в бежанския център в Двореца на спорта – градската администрация го направи по наша молба първоначално, след това се трансформира в самостоятелен център.
Чакахме цялостен следобяд, на идващия ден отидохме с цел да ги търсим в Двореца на спорта. Не ги намерихме. После разбрахме от хора, които работят в бежанския център, че са се скрили от нас в пресцентъра, където нямаме достъп.
След като никой не се свърза с нас, на идващия ден - 28 май, направихме изказване във Facebook, че настояваме спешният щаб да се свърже с нас, тъй като настава огромна рецесия и блъсканица. Просто разбрахме, че става нещо неприятно.
В края на деня с мен се свърза жена, която се показа като Деница Баръмова, била един от членовете на спешния щаб в София и представител на Червения кръст.
Увери ме, че до 24 часа хората ще бъдат известени къде отиват и сподели вместо да нагнетяваме напрежение, да успокояваме бежанците. Когато я попитах дали ми дава обещание, че хората няма да останат по пейките с дребните деца, тя отговори, че доста се надява да не останат. И че ме моли да ги оставя да си свършат работата, да изчакаме 31 май – деня, в който всички ще бъдат преместени и до тогава да не вършим никакви изказвания. Каза ми, че имат задоволително хора, с цел да провеждат нещата. Разбрахме, че от нас не желаят никаква помощ.
Казах – ОК, щом сте сигурни, че не ви би трябвало нашата помощ и хората няма да останат на улицата, съгласна съм, няма повече да даваме никакви мнения и изказвания.
За извозването на украинците бяха приготвени към 50 рейса. Наши познати от хотел „ София “ ни споделиха, че са ги уведомили в 17 ч. предния ден, че в 8 ч. сутринта ще ги чакат рейсове, с цел да ги превозят до ж.п.-гарата – там са готови пет спомагателни вагона, които да ги закарат до място, където да бъдат разпределени към бази за настаняване. Неизвестно къде. От 200 души се качиха петима, тъй като хората желаеха, преди да тръгнат, да знаят къде отиват. Имаше разплакани майки с деца.
На място беше ръководителят на Центъра за бежанците във Варна Йордан Кателиев, който персонално сподели в груба форма на плачешите майки: „ Или се качваш в рейса, или за теб програмата свършва, оставай където искаш. “
Случи се това, което е ставало през Втората международна война,
когато са товарели хората, а те не са знаели къде ги водят.
А хората ни са уплашени. Те не са добитък, не са животни, не се стадо овце, с цел да ги карат неизвестно къде. Имаме доста такива недоволства.
Като схванаха, че никой няма да се качи в рейсовете, взеха решение да обикалят по хотелите да събират хората в ултимативна форма. Защото е цялостен правал да докараш петима души, когато на гарата те чакат 50 публицисти, формалните лица, Червеният кръст с кроасани и вода…
На идващия ден беше същото – никой не се качи, тъй като още веднъж нищо не са обяснили на хората. Обаждаха ни се от разнообразни хотели. Някои от бежанците бяха склонни да заминат, даже да е в незнайна посока, тъй като бяха в невъзможност. Една от майките споделя: „ Имам дете на годинка, другото е на 7, кучето е с нас, при нас нито пристигнаха анкетьори, нито има някаква информация, нито автобуси… Съгласни сме да се качим в тези рейсове, единствено да не останем на открито, тъй като нямаме пари. Питаме администрацията на хотела – нищо не се знае. “
Обадили се на горещата линия – оттова им споделят да чакат. Една от мйките споделя, че се тормози - на 31 май би трябвало да се изнесе от стаята, подписала е декларация за това. Казах й да продължи да се обажда на горещата линия и да пита. Това е ситуацията.
Междувременно Калина Костадинова излезе отново с изказване. Аз по този начин го разбрах (а доста добре зная български), прозвуча като: доста сте неприятни и не ни слушате, в този момент всичко за вас свършва, сядате в рейса, ще ви закараме в буферните зони и оттова ние ще решаваме къде ще ви настаним.
От 31 май започнахме да получаваме позвънявания от лагера в Елхово, че в тези контейнери (или фургони), където са настанени хората, не се устоя поради горещината. Няма едно дърво, няма вода, хората са гладни, няма и къде да помолят за вода. Червеният кръст раздал по една дребна бутилка на семейство. Имам голямо количество скрийншоти и видеа, които ми изпратиха, и във Facebook има доста изявления.
А там има и дребни бебета, за които е нужна бебешка храна - няма. За възрастните в 11 ч. сутринта на идващия ден са дали по един сандвич и една вода. Хората не са вечеряли.
Разтоварват бежанците край Елхово
Оградени са с бодлива тел като в пандиза, с железни врати, които през нощта са били затворени и не са им давали да излизат отвън лагера. А там има и инвалиди, пенсионери, хора със здравословни проблеми, наложило се да викат кола за спешна помощ. Бяха дали обещание, че инвалидите няма да бъдат изпращани в буферни зона, че ще бъдат настанени при най-хубавите условия, не удържаха на думата си.
Просто си представете човек на 75 години в един дребен фургон без проветряване, нагорещен от слънцето до 40 градуса. Вътре има единствено двуетажни кревати и сгъваема маса по средата, няма места за сядане, единствено на леглото може да се седне. Но те не се оплакват, че няма къде да седнат, а че не могат да устоят на горещината. След като започнахме да пишем във Facebook, от Червения кръст им донесоха още вода, само че отново не стига, още веднъж останаха без вода. Наш доброволец – Роман, отпътува за Елхово да занесе храна и вода дружно със брачната половинка си. Разказа, че началникът на лагера го посрещнал с думите, че там имат всичко. Хората обаче се наредили на опашка за инстантните супи, които изпратихме. Споделили, че получават по един сандвич за закуска, обяд и вечеря. Предупредили ги да не дават никакви изявленията за неприятните условия в лагера, а който го направи, ще бъде извозен финален. Съпругата на Роман припаднала до фургона поради горещината до момента в който раздавала супите, а какво остава за хората, принудени да живеят там?
Отделно желая да опиша за базата в Кабакум, в която са настанени хора с неработоспособност, някои са в инвалидни колички. Има и слънчеви деца - със синдром на Даун, има деца аутисти. Писаха ми, че няма нито един несчупен прозорец, а децата аутисти нямат възприятие за боязън и може да скочат, да се наранят. Хората напуснаха и сами търсеха къде да се настанят с тези деца.
Виждам във Facebook мнения, в които укоряват бежанците, че имат пари, настанени са в хотели… Искам да обясня на тези хора: когато чуваш гърмежи, хващаш децата, вземаш документите и парите, които имаш, и отиваш в непозната страна. В своята страна си имал дом, детска градина, учебно заведение, имал си проекти и в един миг се оказва, че
бъдещето, което си си представял, към този момент го няма
Тръгваш с това, което имаш в чантата, прегръщайки децата си. Естествено, че вземаш всички средства, с които разполагаш, с цел да имаш най-малко някаква гаранция, че в случай че за детето ти трябват лекарска помощ и медикаменти, наложи се да вземеш такси при потребност незабавно да отидеш в болница, че ще можеш да се погрижиш за него.
Спасилите се у нас от войната украинци са естествени хора, упреците към тях са несправедливи. Това, че са в непозната страна и би трябвало да одобряват всичко, не значи, че би трябвало да бъдат в безчовечен условия. Ако, не дай Боже, такова нещо се случи с български деца, по същия метод ние доброволците ще оказваме помощ.
В интерес на истината би трябвало да кажа, че има и хора, които ни дискредитират като украинци тук, само че това са доста дребна част. Тези, които имат искания да живеят в разкош, да живеят в хубави условия, всички са си наели жилища. Защото просто си представете – по какъв начин се живее три месеца на 12 квадрата с две или три дребни деца. Колкото и да е прекрасен хотелът, това значи три месеца без естествени условия за готвене, с храна, към която не си привикнал, със напълно непознати хора, даже да са твои сънародници.
Много се надявам това да свърши по-бързо и сигурно мога да кажа, че 80% от украинците единствено чакат да им кажат, че войната е свършила и ще си тръгнат незабавно. Колкото и да е хубаво и умерено, доста от тях се връщат под бомбите, тъй като са сметнали, че програмата е свършила. А в Украйна сега няма нито един спокоен град, всяка място може да бъде обстрелвано.
От оставащите тук има хора в доста мъчно състояние. Запознах се с една млада жена с две деца в полицейско ръководство, тя искаше да подаде тъжба, тъй като източили банковата й карта. Превеждах й. Отишла до банкомат да изтегли пари, тъй като детето й се разболяло от ротавирус. В същия хотел имаше доста хора с ротавирус. Изтеглила 100 лв., останали още 300 лв., обаче се събудила от известие, че парите от картата са изтеглени. И на доста хора, които са теглили от същия банкомат в Златни пясъци, картите бяха източени. Жената ми споделя – аз съм онкоболна, имам две деца. Едното от тях повръщаше в количката до нея, а разпитващият служител на реда даже не я пусна да влезе с количката в кабинета, детето остана в коридора на отворена врата, на течение. Майката има потребност да се изследва със скенер, да премине на надзорен обзор, тъй като е на химиотерапия. Скенерът коства 300 лв., само че към този момент не може да ги изтегли от картата си тъй като са откраднати. А е сама тук с двете си деца.
Има доста такива случаи – майки с деца, мъжете им са в Украйна. Децата, като се изключи че са претърпели гърмежи, бомби, стояли са в изби и бомбоубежища, не са виждали бащите си от три месеца, към този момент се стряскат от всеки аероплан – стартират да треперят, лягат на пода. След това би трябвало да преживеят и това, че някъде ще ги извозват, без да им споделят къде, а в този момент и това – живота в контейнери.
Когато Калина Костадинова сподели, че организацията е била съвършена, всичко е било направено за хората и единствено трябвало да се качат в рейсовете – това е една голяма неистина, Аз бях там и виждах какво се случва. Ако има възражения тя или някой от щаба, имаме свидетелствата на десетки, стотици хора, които ще кажат истината от първо лице. "
Записа: Илиана Славова
Представете си, че над вас падат бомби и би трябвало да спасите децата си. Хвърляте в чантата документите и няколко най-необходими неща, вземате всичките си пари, тъй като не знаете какво следва, а би трябвало да посрещнете потребностите на дребните. Прегръщате ги и хуквате.
Пристигате в непозната страна. Чувате упреци, че имате пари и живеете в хотел, наскърбяват ви, нагрубяват ви. Плъзва ротавирус, бебето ви се разболява. Държавата взема решение да ви мести на друго място, само че до последния миг не ви споделят къде. Идват рейсове да ви извозват - отново не споделят къде. Децата са в стрес, треперят и залягат при всеки прелитащ аероплан, а неизвестността ги плаши още повече. Отвеждат ви в лагер, където няма вечеря, на идващия ден получавате сандвич, за бебето няма каша, нито мляко. Спите в нажежени от слънцето фургони, а водата е в нищожни количества. Забраняват ви да говорите за ставащото.
Звучи като трилър, само че е действителност
Това се случва с украинските бежанци у нас.
Публикуваме описа на Евгения Волкова пред Faktor.bg. Тя е украинка, само че от години живее в България, ръководител е на сдружението „ Украински дом “ във Варна, което се е отдало на идеята да оказва помощ на бежанците:
" От изказването на Калина Константинова от 15 май разбрахме, че програмата за бежанците продължава след 31 май, като хората ще бъдат преместени във ведомствени и държавни бази. Каза също, че ще бъдат посетени от анкетьори след няколко дни. Те се появиха едвам на 27 май.
Когато ми се обадиха от един хотел, че анкетьорите към този момент са там, възпламених колата и отидох да беседвам с тях персонално. Попитах ги от кое място са, те ми дадоха отговор, че са от бюрото по труда – същия ден са ги събрали и са им споделили, че ще бъдат анкетьори. Дали им по един таблет и ги изпратили на Златни пясъци. Момче от бежанците ми сподели, че са пристигнали със фабричен настройки на таблетите и безусловно не знаят по какъв начин се интервюира. Освен това те говореха единствено български език, никой не ги схваща. Сред бежанците имаше бесарабска българка, която се зае да превежда, само че тя не говореше добре български и при превода не постоянно се разбираше защо става дума. После се оказа, че не работи уеб сайтът, където трябваше да се качват данните за бежанците и техните потребности, за местата, където би трябвало да се реалокират. Два часа анкетьорите се опитваха да влязат в уеб страницата, по-късно си потеглиха без да интервюират всички.
Говоря за хотел в Sentido Marea, където бяха настанени към 700 души, измежду които 35 индивида с неработоспособност, хора с хронични заболявания, също и бременни дами, майки с дребни бебета.
Хората плачат, хващат ме за ръцете, споделят – не знаем какво да вършим, апелирам, кажете къде ще ни водят, никой нищо не споделя, останаха три дни, а
ние не знаем къде отиваме
Някои от тях към този момент си бяха купили билети за Украйна, тъй като решили, че ги гонят и няма къде да отидат. Нямаше никаква връзка.
Отидох при шефката – доста благо момиче, Мария. Каза – пробвам да се да събера цялата тази информация, да я изпратя от наше име, с цел да оказа помощ.
Освен всичко друго, вкарват в анкетите децата над 14-годишна възраст като настрана семейство и може да бъдат разпределени на място друго от това, където са техните близки.
След като видях какво става, се обадих на регионалния шеф на Варна и му споделих, че желаеме среща дружно с още доброволци от Украинския дом.
Веднага реагираха, и ние отидохме. Казахаме, че сме подготвени да помогнем, тъй като няма по какъв начин да оставим тези хора. Те идват при нас, имаме помещение на Украинския културен център в кв. „ Чайка “ – преди го използвахме за курсове по български език, за срещи, за подготовки на детския отбор, а от 24 февруари го превърнахме в филантропичен център, където одобряваме и даваме филантропична помощ. Бежанците знаят, че ние сме украинци, поддържаме ги, при всеки един проблем идват при нас да помолят за помощ.
Казахме на регионалния шеф – ние сме хора, които работят на терен, на първа линия, ние приехме първата бежанска вълна, когато още не беше основан центърът в Двореца на спорта, знаем какво се случва, знаем по какъв начин да приказваме за тези хора, по какъв начин да помогнем. Знаем по какъв начин да организираме нещата, в това число логистиката, само че ни би трябвало информация къде ще бъдат преместени те, тъй като остават три дни, а не знаем по какъв начин и къде ще бъдат настанени.
Отговориха, че ще ни спомагат, само че самите те нямат информация, с нея разполага единствено спешният щаб в София – чака се същия ден негови представители да дойдат във Варна. Казаха - изчакайте няколко часа до момента в който се срещнем с тях, по-късно ще дойдем напряко при вас в Украинския дом.
Предложих да се срещнат с хората, които непрестанно ни молят за помощ. Не желаят първокласни условия, а желаят информация къде ще бъдат преместени. Препращаме ги в бежанския център в Двореца на спорта – градската администрация го направи по наша молба първоначално, след това се трансформира в самостоятелен център.
Чакахме цялостен следобяд, на идващия ден отидохме с цел да ги търсим в Двореца на спорта. Не ги намерихме. После разбрахме от хора, които работят в бежанския център, че са се скрили от нас в пресцентъра, където нямаме достъп.
След като никой не се свърза с нас, на идващия ден - 28 май, направихме изказване във Facebook, че настояваме спешният щаб да се свърже с нас, тъй като настава огромна рецесия и блъсканица. Просто разбрахме, че става нещо неприятно.
В края на деня с мен се свърза жена, която се показа като Деница Баръмова, била един от членовете на спешния щаб в София и представител на Червения кръст.
Увери ме, че до 24 часа хората ще бъдат известени къде отиват и сподели вместо да нагнетяваме напрежение, да успокояваме бежанците. Когато я попитах дали ми дава обещание, че хората няма да останат по пейките с дребните деца, тя отговори, че доста се надява да не останат. И че ме моли да ги оставя да си свършат работата, да изчакаме 31 май – деня, в който всички ще бъдат преместени и до тогава да не вършим никакви изказвания. Каза ми, че имат задоволително хора, с цел да провеждат нещата. Разбрахме, че от нас не желаят никаква помощ.
Казах – ОК, щом сте сигурни, че не ви би трябвало нашата помощ и хората няма да останат на улицата, съгласна съм, няма повече да даваме никакви мнения и изказвания.
За извозването на украинците бяха приготвени към 50 рейса. Наши познати от хотел „ София “ ни споделиха, че са ги уведомили в 17 ч. предния ден, че в 8 ч. сутринта ще ги чакат рейсове, с цел да ги превозят до ж.п.-гарата – там са готови пет спомагателни вагона, които да ги закарат до място, където да бъдат разпределени към бази за настаняване. Неизвестно къде. От 200 души се качиха петима, тъй като хората желаеха, преди да тръгнат, да знаят къде отиват. Имаше разплакани майки с деца.
На място беше ръководителят на Центъра за бежанците във Варна Йордан Кателиев, който персонално сподели в груба форма на плачешите майки: „ Или се качваш в рейса, или за теб програмата свършва, оставай където искаш. “
Случи се това, което е ставало през Втората международна война,
когато са товарели хората, а те не са знаели къде ги водят.
А хората ни са уплашени. Те не са добитък, не са животни, не се стадо овце, с цел да ги карат неизвестно къде. Имаме доста такива недоволства.
Като схванаха, че никой няма да се качи в рейсовете, взеха решение да обикалят по хотелите да събират хората в ултимативна форма. Защото е цялостен правал да докараш петима души, когато на гарата те чакат 50 публицисти, формалните лица, Червеният кръст с кроасани и вода…
На идващия ден беше същото – никой не се качи, тъй като още веднъж нищо не са обяснили на хората. Обаждаха ни се от разнообразни хотели. Някои от бежанците бяха склонни да заминат, даже да е в незнайна посока, тъй като бяха в невъзможност. Една от майките споделя: „ Имам дете на годинка, другото е на 7, кучето е с нас, при нас нито пристигнаха анкетьори, нито има някаква информация, нито автобуси… Съгласни сме да се качим в тези рейсове, единствено да не останем на открито, тъй като нямаме пари. Питаме администрацията на хотела – нищо не се знае. “
Обадили се на горещата линия – оттова им споделят да чакат. Една от мйките споделя, че се тормози - на 31 май би трябвало да се изнесе от стаята, подписала е декларация за това. Казах й да продължи да се обажда на горещата линия и да пита. Това е ситуацията.
Междувременно Калина Костадинова излезе отново с изказване. Аз по този начин го разбрах (а доста добре зная български), прозвуча като: доста сте неприятни и не ни слушате, в този момент всичко за вас свършва, сядате в рейса, ще ви закараме в буферните зони и оттова ние ще решаваме къде ще ви настаним.
От 31 май започнахме да получаваме позвънявания от лагера в Елхово, че в тези контейнери (или фургони), където са настанени хората, не се устоя поради горещината. Няма едно дърво, няма вода, хората са гладни, няма и къде да помолят за вода. Червеният кръст раздал по една дребна бутилка на семейство. Имам голямо количество скрийншоти и видеа, които ми изпратиха, и във Facebook има доста изявления.
А там има и дребни бебета, за които е нужна бебешка храна - няма. За възрастните в 11 ч. сутринта на идващия ден са дали по един сандвич и една вода. Хората не са вечеряли.
Разтоварват бежанците край Елхово
Оградени са с бодлива тел като в пандиза, с железни врати, които през нощта са били затворени и не са им давали да излизат отвън лагера. А там има и инвалиди, пенсионери, хора със здравословни проблеми, наложило се да викат кола за спешна помощ. Бяха дали обещание, че инвалидите няма да бъдат изпращани в буферни зона, че ще бъдат настанени при най-хубавите условия, не удържаха на думата си.
Просто си представете човек на 75 години в един дребен фургон без проветряване, нагорещен от слънцето до 40 градуса. Вътре има единствено двуетажни кревати и сгъваема маса по средата, няма места за сядане, единствено на леглото може да се седне. Но те не се оплакват, че няма къде да седнат, а че не могат да устоят на горещината. След като започнахме да пишем във Facebook, от Червения кръст им донесоха още вода, само че отново не стига, още веднъж останаха без вода. Наш доброволец – Роман, отпътува за Елхово да занесе храна и вода дружно със брачната половинка си. Разказа, че началникът на лагера го посрещнал с думите, че там имат всичко. Хората обаче се наредили на опашка за инстантните супи, които изпратихме. Споделили, че получават по един сандвич за закуска, обяд и вечеря. Предупредили ги да не дават никакви изявленията за неприятните условия в лагера, а който го направи, ще бъде извозен финален. Съпругата на Роман припаднала до фургона поради горещината до момента в който раздавала супите, а какво остава за хората, принудени да живеят там?
Отделно желая да опиша за базата в Кабакум, в която са настанени хора с неработоспособност, някои са в инвалидни колички. Има и слънчеви деца - със синдром на Даун, има деца аутисти. Писаха ми, че няма нито един несчупен прозорец, а децата аутисти нямат възприятие за боязън и може да скочат, да се наранят. Хората напуснаха и сами търсеха къде да се настанят с тези деца.
Виждам във Facebook мнения, в които укоряват бежанците, че имат пари, настанени са в хотели… Искам да обясня на тези хора: когато чуваш гърмежи, хващаш децата, вземаш документите и парите, които имаш, и отиваш в непозната страна. В своята страна си имал дом, детска градина, учебно заведение, имал си проекти и в един миг се оказва, че
бъдещето, което си си представял, към този момент го няма
Тръгваш с това, което имаш в чантата, прегръщайки децата си. Естествено, че вземаш всички средства, с които разполагаш, с цел да имаш най-малко някаква гаранция, че в случай че за детето ти трябват лекарска помощ и медикаменти, наложи се да вземеш такси при потребност незабавно да отидеш в болница, че ще можеш да се погрижиш за него.
Спасилите се у нас от войната украинци са естествени хора, упреците към тях са несправедливи. Това, че са в непозната страна и би трябвало да одобряват всичко, не значи, че би трябвало да бъдат в безчовечен условия. Ако, не дай Боже, такова нещо се случи с български деца, по същия метод ние доброволците ще оказваме помощ.
В интерес на истината би трябвало да кажа, че има и хора, които ни дискредитират като украинци тук, само че това са доста дребна част. Тези, които имат искания да живеят в разкош, да живеят в хубави условия, всички са си наели жилища. Защото просто си представете – по какъв начин се живее три месеца на 12 квадрата с две или три дребни деца. Колкото и да е прекрасен хотелът, това значи три месеца без естествени условия за готвене, с храна, към която не си привикнал, със напълно непознати хора, даже да са твои сънародници.
Много се надявам това да свърши по-бързо и сигурно мога да кажа, че 80% от украинците единствено чакат да им кажат, че войната е свършила и ще си тръгнат незабавно. Колкото и да е хубаво и умерено, доста от тях се връщат под бомбите, тъй като са сметнали, че програмата е свършила. А в Украйна сега няма нито един спокоен град, всяка място може да бъде обстрелвано.
От оставащите тук има хора в доста мъчно състояние. Запознах се с една млада жена с две деца в полицейско ръководство, тя искаше да подаде тъжба, тъй като източили банковата й карта. Превеждах й. Отишла до банкомат да изтегли пари, тъй като детето й се разболяло от ротавирус. В същия хотел имаше доста хора с ротавирус. Изтеглила 100 лв., останали още 300 лв., обаче се събудила от известие, че парите от картата са изтеглени. И на доста хора, които са теглили от същия банкомат в Златни пясъци, картите бяха източени. Жената ми споделя – аз съм онкоболна, имам две деца. Едното от тях повръщаше в количката до нея, а разпитващият служител на реда даже не я пусна да влезе с количката в кабинета, детето остана в коридора на отворена врата, на течение. Майката има потребност да се изследва със скенер, да премине на надзорен обзор, тъй като е на химиотерапия. Скенерът коства 300 лв., само че към този момент не може да ги изтегли от картата си тъй като са откраднати. А е сама тук с двете си деца.
Има доста такива случаи – майки с деца, мъжете им са в Украйна. Децата, като се изключи че са претърпели гърмежи, бомби, стояли са в изби и бомбоубежища, не са виждали бащите си от три месеца, към този момент се стряскат от всеки аероплан – стартират да треперят, лягат на пода. След това би трябвало да преживеят и това, че някъде ще ги извозват, без да им споделят къде, а в този момент и това – живота в контейнери.
Когато Калина Костадинова сподели, че организацията е била съвършена, всичко е било направено за хората и единствено трябвало да се качат в рейсовете – това е една голяма неистина, Аз бях там и виждах какво се случва. Ако има възражения тя или някой от щаба, имаме свидетелствата на десетки, стотици хора, които ще кажат истината от първо лице. "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ