Много от прекрасните беседи на Иисус Христос са казани пред

Много от прелестните беседи на Иисус Христос са казани пред обособени лица. С Никодим Господ приказва за новорождението. С деятел Петър - за вярата като основа на Църквата. А със Самарянката - за Живата вода, т. е. за словото Божие, за Своето обучение.

Иисус бе седнал да почива пред Якововия бунар. Учениците бяха отишли до града, с цел да набират храна. Якововият бунар съществува и през днешния ден в Палестина. Набира се на 3,5 км от днешното село Наблус, което е античният град Сихем. На няколкостотин метра е селото Аскар - античното село Сихар, намиращо се в Самария на към 30 км северно от Йерусалим. Кладенецът е в подножието на планината Гаризим.

Самарянката пристигнала за вода. Иисус почнал диалог с нея, като й изискал вода, с цел да пие. Тя недоумявала по какъв начин така иудеин я заговаря и дори желае от нея вода. Всеизвестна била омразата, която иудеите изпитвали към самаряните.

Иисус разговарял с дамата за Своето обучение, което оприличил на жива вода. Постепенно довел диалога до персоналния живот на самарянката и най-сетне й разкрил, че Той е предстоящият Месия.

Какви заключения можем да създадем от беседата на нашия Спасител със самарянката.

1. Иисус Христос желае да се спасят всички хора. За Него няма разлика сред иудеи и самаряни. Благата новина е за всички нации. Тази жена била самарянка, омразна за евреите. Освен това те била обременена с доста грехове. Животът й бил цялостен с нещастия и душевни страдания.

Христос не отхвърлил тази жена. Дори и учениците Му, които се били завърнали, се почудили, по какъв начин по този начин Той беседва с тази жена. Но тъкмо тази презряна и потънала в грехове жена избрал Христос, с цел да й открие велики истини.

2. Иисус слага Своето избавително дело преди всичко. Когато учениците Му го поканили да се нахрани, Той дал отговор: „ Имам храна да хапвам, за която вие не знаете " (Иоан. 4:12).

Всички телесни потребности отстъпили пред опцията да изтръгне една неверна душа от лапите на греховете, от тъгите и скърбите й, и да я върне към непорочност и наслада, към истина и великолепие.

А какъв брой постоянно ние, които сме вярващи, разрешаваме на дребни неща да ни пречат да вършим това, което има безконечна стойност!

Иисус Христос, без значение от време и място, от отмалялост и апетит, се възползваше от всеки случай, да помогне на нуждаещите се: слепи проглеждат, прокажени се очистваха, хроми прохождаха, обезверени биваха насърчени... и във всички тези случаи Той действаше със съвестност и достолепие.

3. Иисус Христос поставя Своя пръст навръх болката, на раната. Той лекува.

На разслабения споделил: „ Прощават ти се греховете " (Марк 2:58).

На богатия юноша: „ Иди, продай парцела си и раздай... " (Мат. 19:21).

А на самарянката: „ Иди, повикай мъжа си и дойди тука " (Иоан. 4:16).

А когато тя почнала да хитрува и споделя: „ Нямам мъж ", Той съкрушил нейната женска хитрост с думите: „ Първо сподели, че нямаш мъж, тъй като петима си имала, и този, който в този момент имаш, не ти е мъж " (16:17).

Това било бремето на тази жена. Това била тайната рана на душата й. Великият Лекар се докоснал до тази рана и я излекувал.

Колко доста обременени души и през днешния ден се нуждаят от сходно допиране до душата, до раната на сърцето им? А какъв брой постоянно ние, вярващите, занемаряваме този небесен дълг да помогнем на някоя страдаща душа, да се освободи от бремето си и откри мир! Понякога това е неблагодарна работа. Но безпаричен би бил светът, в случай че нямаше смели и мъдри хора, които с подготвеност да служат на близък.

Ако оракул Натан не бе изобличил цар Давид, последният би погинал в греховете си и в никакъв случай светът не би чул думите на прелестния 50-ти псалом: „ Помилуй ме, Боже, по великата си благосклонност... ", тези прелестни думи, извиращи от дълбината на страдащото и разкаяно човешко сърце.

4. Иисус Христос проповядва възвишени истини.

Със самарянката Той приказвал за живата вода - източник на безконечен живот. Открил й, че Бог е на всички места, където човешкото сърце се издига към Него с откровеност. Не скрил, че Сам Той е обещаният Месия.

И по този начин, с тази сказка Иисус Христос ни даде образец по какъв начин да се стигне до човешката душа, по какъв начин да се отнасяме с личността, та от елементарен диалог да преминем към висините на духовното естество на Бога, към Небесната храна за душата.

Бог да ни оказва помощ да намираме сили в себе си, с цел да търсим, мислим и приказваме за душеспасителните истини, които ни откри нашият Спасител Иисус Христос. Амин.