Всеки от нас е „пътувал във времето поне веднъж
Много от нас в един или различен миг са имали странното чувство, че са били някъде преди, макар че това е първото ни посещаване на това място, или когато се опитваме да си спомним дума, която сякаш е на върха на езика ни, само че непрекъснато ни убягва. Тези точки, които постоянно се отхвърлят като просто странности на нашия мозък, в действителност са част от вълнуващ феномен, в който психолозите се задълбочават.
Повечето от нас са чували за дежавю – необичайно възприятие, което крещи „ Бил съм тук преди “, когато явно в никакъв случай не сме били на тези места. Но това възприятие е единствено върхът на айсберга, казва Марк Травърс, американски психолог, пише Forbes. Всъщност има няколко типа от тези странни чувства, всеки от които има своя неповторима характерност.
Жамаисвю е тъкмо противоположното на deja vu. Представете си, че вървите по вашата улица, по която сте минавали стотици пъти, само че внезапно всичко към вас наподобява непознато. Знаете, че сте били тук и преди, само че за какво всичко наподобява толкоз непознато? Това явление се нарича жамаисвю, което значи „ чужд “. Сякаш системата за различаване на нашия мозък си взема къса почивка, карайки познатото да наподобява непознато и непознато.
Пресквю - чувство за постоянно измъкване. Били ли сте в миналото в диалог, в който дума или име просто не могат да бъдат запомнени, макар че наподобява, че е било тъкмо там, готово да се търкулне от върха на езика ви? Това е явлението presqueue или „ върха на езика “. Това е оня миг на отвращение, когато съвсем знаем отговора, само че той в никакъв случай не се приближава до нас, колкото и да се опитваме да го запомним.
Дежарив - сред фантазиите и действителността. Има и възприятие, наречено dejariv или „ повторение на съня “, когато срещнете нещо в действителния живот и можете да се закълнете, че сте го сънували. Това е дезориентираща примес от сън и действителност, караща ни за миг да се чудим в какъв свят в действителност се намираме.
Дежавеку е повече от просто възприятие. Представете си, че не просто сте били някъде преди, а сте изживели изцяло този миг – всяка панорама, тон и страст, като че ли протичащото се е превъртян филм. Дежавеку, или „ към този момент живял “, е тип усъвършенствана версия на дежавю. Това не е просто мимолетно възприятие, това е интензивно повторение на миг, който в никакъв случай не се е случвал.
Истината е, че психолозите и невролозите към момента събират всички обстоятелства, с цел да схванат за какво това събитие ни се случва, споделя Травърс. От проблеми в системите за различаване на нашия мозък до ехтене от сънища, прокрадващи се в будния ни живот, има доста неща, които се случват под капака на нашия център за взимане на решения, които ние едвам в този момент започваме да разбираме.
Това прекарване е освен това от елементарното комплициране на мозъците ни. Те ни припомнят, че нашето усещане за действителността е комплицирано и от време на време малко протрито от външни и вътрешни фактори, което води до сходни положения. Разбирането на тези феномени освен задоволява любознанието ни, само че също по този начин изяснява по какъв начин работи дуетътпамет и различаване в мозъците ни.
Повечето от нас са чували за дежавю – необичайно възприятие, което крещи „ Бил съм тук преди “, когато явно в никакъв случай не сме били на тези места. Но това възприятие е единствено върхът на айсберга, казва Марк Травърс, американски психолог, пише Forbes. Всъщност има няколко типа от тези странни чувства, всеки от които има своя неповторима характерност.
Жамаисвю е тъкмо противоположното на deja vu. Представете си, че вървите по вашата улица, по която сте минавали стотици пъти, само че внезапно всичко към вас наподобява непознато. Знаете, че сте били тук и преди, само че за какво всичко наподобява толкоз непознато? Това явление се нарича жамаисвю, което значи „ чужд “. Сякаш системата за различаване на нашия мозък си взема къса почивка, карайки познатото да наподобява непознато и непознато.
Пресквю - чувство за постоянно измъкване. Били ли сте в миналото в диалог, в който дума или име просто не могат да бъдат запомнени, макар че наподобява, че е било тъкмо там, готово да се търкулне от върха на езика ви? Това е явлението presqueue или „ върха на езика “. Това е оня миг на отвращение, когато съвсем знаем отговора, само че той в никакъв случай не се приближава до нас, колкото и да се опитваме да го запомним.
Дежарив - сред фантазиите и действителността. Има и възприятие, наречено dejariv или „ повторение на съня “, когато срещнете нещо в действителния живот и можете да се закълнете, че сте го сънували. Това е дезориентираща примес от сън и действителност, караща ни за миг да се чудим в какъв свят в действителност се намираме.
Дежавеку е повече от просто възприятие. Представете си, че не просто сте били някъде преди, а сте изживели изцяло този миг – всяка панорама, тон и страст, като че ли протичащото се е превъртян филм. Дежавеку, или „ към този момент живял “, е тип усъвършенствана версия на дежавю. Това не е просто мимолетно възприятие, това е интензивно повторение на миг, който в никакъв случай не се е случвал.
Истината е, че психолозите и невролозите към момента събират всички обстоятелства, с цел да схванат за какво това събитие ни се случва, споделя Травърс. От проблеми в системите за различаване на нашия мозък до ехтене от сънища, прокрадващи се в будния ни живот, има доста неща, които се случват под капака на нашия център за взимане на решения, които ние едвам в този момент започваме да разбираме.
Това прекарване е освен това от елементарното комплициране на мозъците ни. Те ни припомнят, че нашето усещане за действителността е комплицирано и от време на време малко протрито от външни и вътрешни фактори, което води до сходни положения. Разбирането на тези феномени освен задоволява любознанието ни, само че също по този начин изяснява по какъв начин работи дуетътпамет и различаване в мозъците ни.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ