Помните ли Несебър преди 60 години? (СНИМКИ)
Много неща ще видиш уличката към „ Стария кавак ” -другото забавно заведение за хранене, фурната на Башиянов, Моникса, бившето кафене на Кункулията. На север е църквата „ Свети Спас ”, „ Архангели Михаил и Гавраил ” и „ Света Параскева ”, пък в далечината виждаш купола на църквата „ Успение Богородично ”.
Сред красивите старинни къщи ще откриеш „ Щаронските ” къщи на бежанците. Ще видиш и нови къщи. Като цяло комбинация от стилове и времена, обградени от цветя и плодни дръвчета. Витае мирис на прясна пържена риба, бадури и сушена скумрия сафрид-чирос.
Продължаваш без отмора измежду безкрайни здания. Откриваш все нови и нови места. Интересни като къщите на Хасон Марков, Ламбринови, къщата на бай Вангел Хайтов, трансформирала се по- късно в ресторант „ Лозарска къща ” на Балкантурист, полузакритата черква „ Свети Тодор ”, против нея впечатляващата къща на Радионови и стигаш до крайния изток и пред теб се изправя оградата на Граничната застава, тогавашният моряшкия пост.
Църквите са безспир, споделят били 42. А крволичестите улички са подготвени да объркат всеки новопостъпил посетител, който е тръгнал да се разноски из възрожденските улици. Понякога наподобяват повече на пътеки, в сравнение с улици, само че е прелестно когато нашепват мемоари и от време на време страховити истории.
По директните се чува ехото от риболовците. Стъпват тежко с огромния улов – тлъсти връзки скумрия, сафрит, паламуд и какво ли още не обилие от това време. Рибарите са почтени и положителни хора! Трудолюбиви. Смесица от българск и и македонски ще чуеш да приказват. Сякаш многоезична симфония се носи към теб.
Несебър беше тъкмо това през далечната 1958 година със своите 2333 поданици през 1956 година-мил мой спомен,който остана в сърцето ми!
