Николай Милчев: Една джипка броди из провинцията
Много народ, включително и аз, се гневим, присмиваме и отвращаваме от джипката и нейния лидер – министър-председателя на довчерашната република. Защото към този момент ние не сме тъкмо република и това е ясно.
Борисов бил станал за срам с това джиткане нагоре – надолу – по градежи, автомагистрали, върхове и езера. Ту изскочи той пред смаяни туристи от някой храсталак, ту приседнал на дънер, бистри рейтинг, заобиколен от планинска тишина, министри, заместник-министри и други горски жители.
Смеем се, гневим се, пишем, че е елементарен, несъответстващ, некултурен, но май нещо недовиждаме.
Към провинцията – към задрямалата и затрупана от есенни листа провинция е ориентирано неговото око.
След като София и два-три по-големи града му обърнаха тил, той обърна сияйното си лице към провинциална България. С тези джипкаджийски воаяжи Борисов все едно споделя: „ Хора, аз съм при вас! Аз мисля за вас, същият като вас съм. “
И все подръчква, все насъсква людете от изгубената в пустошта България против недоволната, алчна и неблагодарна столица.
С този номер той желае да повтори историята с изборите от деветдесетте години, когато Българска социалистическа партия завоюва основно с гласове отвън най-големите градове.
Сега още веднъж водачът на Партията страна ползва същата хватка.
Като си кара джипката и се среща с хора от народа, Борисов след месец като нищо ще подкара снегорин и ще отиде да избавя агънца и индивиди от затрупани махали и паланки в гората.
А дни преди изборите ще цъфне, нагизден с кукуряк и минзухар зад ухото, с цел да попита на някой селски площад:
– Как сте, по какъв начин сте, пукна ли пролетта? Хванахте ли се за зелено? Ето ви още по петдесет лв. и да гласувате за мене.
И ще прати и партии, и митинги за зелен хайвер.
Защото през пролетта слънцето пече хубаво. И очакванията и илюзиите са повече.
И дано никой не не помни – към момента доста, но в действителност доста хора му имат вяра, харесват го, обичат го тъкмо подобен, какъвто е – с пълен врат и дебело чекмедже, с огромен стомах и огромна лъжлива уста.
И ще гласоподават за него с две ръце, а след това ще махат на джипа, който се отдалечава.
Поетът Николай Милчев, Фейсбук
Борисов бил станал за срам с това джиткане нагоре – надолу – по градежи, автомагистрали, върхове и езера. Ту изскочи той пред смаяни туристи от някой храсталак, ту приседнал на дънер, бистри рейтинг, заобиколен от планинска тишина, министри, заместник-министри и други горски жители.
Смеем се, гневим се, пишем, че е елементарен, несъответстващ, некултурен, но май нещо недовиждаме.
Към провинцията – към задрямалата и затрупана от есенни листа провинция е ориентирано неговото око.
След като София и два-три по-големи града му обърнаха тил, той обърна сияйното си лице към провинциална България. С тези джипкаджийски воаяжи Борисов все едно споделя: „ Хора, аз съм при вас! Аз мисля за вас, същият като вас съм. “
И все подръчква, все насъсква людете от изгубената в пустошта България против недоволната, алчна и неблагодарна столица.
С този номер той желае да повтори историята с изборите от деветдесетте години, когато Българска социалистическа партия завоюва основно с гласове отвън най-големите градове.
Сега още веднъж водачът на Партията страна ползва същата хватка.
Като си кара джипката и се среща с хора от народа, Борисов след месец като нищо ще подкара снегорин и ще отиде да избавя агънца и индивиди от затрупани махали и паланки в гората.
А дни преди изборите ще цъфне, нагизден с кукуряк и минзухар зад ухото, с цел да попита на някой селски площад:
– Как сте, по какъв начин сте, пукна ли пролетта? Хванахте ли се за зелено? Ето ви още по петдесет лв. и да гласувате за мене.
И ще прати и партии, и митинги за зелен хайвер.
Защото през пролетта слънцето пече хубаво. И очакванията и илюзиите са повече.
И дано никой не не помни – към момента доста, но в действителност доста хора му имат вяра, харесват го, обичат го тъкмо подобен, какъвто е – с пълен врат и дебело чекмедже, с огромен стомах и огромна лъжлива уста.
И ще гласоподават за него с две ръце, а след това ще махат на джипа, който се отдалечава.
Поетът Николай Милчев, Фейсбук
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ