Защо най-младите избират България за бизнес
Много младежи се завръщат в страната с увереност, че тук е тяхното място за развиване. „ Бъдете смяната, която желаете да видите в родината ни. Да действаме, а не да чакаме! Сега сме във време на доста динамична промяна и всеки би трябвало да се научи да бъде адаптивен по отношение на събитията. Всичко стартира от вътрешната страна на открито “ – това споделя Емона Карагьозова. Тя стана създател и мотор на Клуба на младите дами в бизнеса и още в разгара на пандемията го трансформира в привлекателен център. Според нея хората би трябвало да свикнат да живеят в ритъма на непрестанната смяна и да намират метод да реализират фантазиите си, вместо да търсят оправдания, с цел да ги отсрочат за по-добри дни. Предприемачът поема опасности и носи отговорност. Иска се храброст да не се огъне пред огромните благоприятни условия, които от време на време се дават, даже и когато той не се усеща подготвен да ги одобри.
Две персонални истории и две гледни точки към „ завръщането “ и изгодите, които всеки носи посредством труда си:
Емона Карагьозова, ръководител на Клуб „ Младите дами в бизнеса “:
Работете със пристрастеност, живейте с усмивка
С менторските си стратегии и поддръжка насърчаваме предприемаческата реализация на хора с хрумвания
Завърших Националната гимназия за антични езици и култури, където учихме доста езици. Реших да се посветя на немския език и да отпътува за Германия. Причината? В тези години цялата среда отвред ме облъчваше, че бъдеще за младите в България няма. Всички истории, които чувах, ме убеждаваха, че нашата страна не оказва помощ на младите. И си мислех, че в чужбина живееш без каквито и да е терзания.
Заминеш ли
– целият ти живот се подрежда. Но… на собствен тил открих, че в непознатата страна вечно оставаш непознат – както за локалните хора, по този начин и за себе си. И това не минава.
Приеха ме да изучавам логика на психиката в Хайделбергския университет. Още с идването си се сблъсках със суровата реалност. Не получих общежитие, защото българите сме последни в листата на чакащите. Семестърът започваше и нямаше къде да пребивавам. Обикалях с куфарите и от врата на врата търсех разгласи, нуждаех се от заслон. В продължение на седмица всяка вечер спях при непознати. Това беше първият ми конфликт с същинската действителност там. После открих къща, в която в мизерни условия живееха и други студенти от разнообразни националности. Така смъкнах розовите очила и осъзнах, че родината ни не е толкоз неприятна. Вярвах, че Германия дава извънземно обучение в региона на логиката на психиката и медицината. Но когато видях, че върху слайдовете на презентациите на някои преподаватели написа 2005 година, а тогава беше към този момент 2016-а, си дадох сметка, че
мечтаното не е фактически
Градът е дребен и като чужденка не съумях да си намеря работа. Всичко това ме подтисна и въпреки да учех логика на психиката, се срещнах очи в очи с депресията. Броях дните в календара, желаех още веднъж да съм в София. Взех си всички 16 изпита, само че взех решение да се върна в България, с цел да потвърдя, че тук може да се успее. И това беше най-правилното ми решение.
В Германия е доста по-трудно да създадеш собствен бизнес. В моята специалност се чака най-малко 10 години, откакто си вложил целия си професионализъм, работейки за различен. А след това би трябвало да се освободи място, с цел да създадеш своя процедура. В България младежите ценят персоналната и професионалната независимост. Затова доста рано много от тях започват собствен бизнес. Правят неточности и от време на време банкрутират, само че не престават напред.
Силният предприемачески дух
беше тласък за мен да основа Клуба на младите дами в бизнеса. В него са добре пристигнали всички, които имат блян към личностно развиване. Нашата цел е с наставнически стратегии и поддръжка да насърчим предприемаческата реализация. Дамите получават познание по какъв начин да започват бизнес, и то без капитал, а в контактите и срещите всяка седмица разискват хрумвания и проблеми. Някои направиха крачката и сътвориха своя компания, има и такива, които започнаха взаимни инициативи. Доста са случаите, в които млади дами се причисляват не тъй като имат концепция за съответен бизнес, а тъй като желаят да са във вдъхновяваща среда, която ги подтиква да се развиват.
Вътрешното ни изследване сочи, че 98% от участничките в Клуба са се завърнали от чужбина, откакто са учили или работили там. Повечето от тях споделят, че са отишли зад граница, с цел да видят по какъв начин е там, да натрупат опит. Но всички те държат
да приложат наученото в България
Промяната, за която мнозина приказват, зависи от всички нас, включително и от нашето потомство. Ако я чакаме наготово, това ще трае дълго. Ние, младите, би трябвало да сме моторът. Всички, пристигнали при нас, споделят, че чувството за родно и благо ги тегли назад в България. Животът тук е по-цветен и по-забавен, дружно вършим най-различни събития. И дружно се развиваме. За една година Клубът притегли над 60 участнички. В Дамския клуб „ Бизнес на високи токчета “, с който сме свързани, са над 1000 дами с сполучлива бизнес история и всяка от тях е подготвена да поддържа безусловно начинаещите. Вече имаме представителства в Букурещ и Виена, във Варна и Бургас.
Моето предопределение е да съм в интерес на другите. Ролята ми е да групирам хора и да обезпечавам всичко това, което им е нужно, с цел да разпрострат своя капацитет. На мен самата ми предстоят още четири години образование за психотерапевт, като в същото време не преставам да работя за интернационална компания. Клубът остава моята най-голяма пристрастеност.
Галя Кожухарова създател и притежател на Galisima1:
Смелост и подготвеност за нови маневри
Грешките се заплащат скъпо, само че те са най-ценните ни уроци
Отраснах в Сливен, там приключих колеж по публично хранене, само че осъзнах, че призванието ми не е да стана началник готвач. Бях избрала тази компетентност, с цел да имам добра специалност в запас. Насочих се да изучавам задочно маркетинг в частен лицей. През 2008 година стартира рецесията, тогава се появи и първата ми сериозна връзка. Двамата взехме решение да опитаме шанса си в чужбина. Заминахме за Белгия, установихме се в Брюксел. Мотивацията ни беше да спестим пари и да си купим лично жилище.
Пътят беше бодлив и сложен
Започнах да изучавам френски, само че не след дълго се преместихме в Антверпен, фламандската част на Белгия. Това наложи да изучавам фламандски и се искаше много да напредна с езика, с цел да може през бюрото по труда да си намеря работа. Българка от този курс, омъжена за локален човек, ми оказа помощ да намеря първата си работа. След това се отвори опция да се трансферира в дребна фабрика за ръчен шоколад в Лиеж. Двамата работехме в разнообразни смени, съвсем не се виждахме и в един миг, откакто бяхме сбъднали фантазията да си купим жилище на погашение в Сливен, връзката ни се разпадна. Затова:
Внимавай какво си пожелаваш
Във фабриката за шоколад станах продавач съветник. Комуникацията с хората доста ми харесваше. Това продължи към две години и след това настъпи пандемията. Мислех да се установя в Белгия, само че отвред чувах предизвестия по какъв начин коронавирусът ще промени живота на всички. Българите от моя кръг един по един започнаха завръщане в България и започнаха да ми приказват какъв брой е хубаво да си в родината си, по какъв начин камъкът си тежи на мястото.
Когато пандемията ни връхлетя и се наложи да заставам сама, затворена у дома, се появи мисълта, че това е моментът да се върна в България, с цел да допринеса и аз с нещо за развиването на страната си. Успях да си дойда първо за малко и записах своя компания. Нарекох я Galisima1, с желанието да стана номер едно. И първото, с което се захванах, бе да продавам Millésime Chocolate - специфичен белгийски шоколад от компанията, в която работех. Мислех, че както там, по този начин и тук, всичко ще върви без усложнения. Но се оказа, че е доста по-сложно
да си капитан на кораба
тъй като той носи цялата отговорност за всичко. Намерих си съучастник, който работи в същата белгийска компания. Започнах да изучавам и да встъпвам в тънкостите в ръководството на личен бизнес, само че и да се сблъсквам лице в лице с проблемите. Това стана причина да се преместя от Сливен в София, където пазарът на първокласни и гурме артикули е надалеч е по-голям.
Вече имам убеденост, че съм направила вярната крачка. Открих хора и бизнес организации, които да ми оказват поддръжка. Намерението ми е да отворя свое малко магазинче, в него ще провеждам и събития за дегустация, в които да представям по няколко продукта от белгийския шоколад с история.
Вярвай в себе си
и ще успееш, без значение от събитията – това стана мое мото. Опитът, който натрупвам, доста ми оказва помощ. Направих неточности, за които си платих, само че те са ми обеца на ухото. Гледах какво вършат „ огромните кораби “, взех решение да работя като тях. Но тези „ маневри “ не бяха за моята дребна лодчица. Това ме научи да съм по-предпазлива.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Две персонални истории и две гледни точки към „ завръщането “ и изгодите, които всеки носи посредством труда си:
Емона Карагьозова, ръководител на Клуб „ Младите дами в бизнеса “:
Работете със пристрастеност, живейте с усмивка
С менторските си стратегии и поддръжка насърчаваме предприемаческата реализация на хора с хрумвания
Завърших Националната гимназия за антични езици и култури, където учихме доста езици. Реших да се посветя на немския език и да отпътува за Германия. Причината? В тези години цялата среда отвред ме облъчваше, че бъдеще за младите в България няма. Всички истории, които чувах, ме убеждаваха, че нашата страна не оказва помощ на младите. И си мислех, че в чужбина живееш без каквито и да е терзания.
Заминеш ли
– целият ти живот се подрежда. Но… на собствен тил открих, че в непознатата страна вечно оставаш непознат – както за локалните хора, по този начин и за себе си. И това не минава.
Приеха ме да изучавам логика на психиката в Хайделбергския университет. Още с идването си се сблъсках със суровата реалност. Не получих общежитие, защото българите сме последни в листата на чакащите. Семестърът започваше и нямаше къде да пребивавам. Обикалях с куфарите и от врата на врата търсех разгласи, нуждаех се от заслон. В продължение на седмица всяка вечер спях при непознати. Това беше първият ми конфликт с същинската действителност там. После открих къща, в която в мизерни условия живееха и други студенти от разнообразни националности. Така смъкнах розовите очила и осъзнах, че родината ни не е толкоз неприятна. Вярвах, че Германия дава извънземно обучение в региона на логиката на психиката и медицината. Но когато видях, че върху слайдовете на презентациите на някои преподаватели написа 2005 година, а тогава беше към този момент 2016-а, си дадох сметка, че
мечтаното не е фактически
Градът е дребен и като чужденка не съумях да си намеря работа. Всичко това ме подтисна и въпреки да учех логика на психиката, се срещнах очи в очи с депресията. Броях дните в календара, желаех още веднъж да съм в София. Взех си всички 16 изпита, само че взех решение да се върна в България, с цел да потвърдя, че тук може да се успее. И това беше най-правилното ми решение.
В Германия е доста по-трудно да създадеш собствен бизнес. В моята специалност се чака най-малко 10 години, откакто си вложил целия си професионализъм, работейки за различен. А след това би трябвало да се освободи място, с цел да създадеш своя процедура. В България младежите ценят персоналната и професионалната независимост. Затова доста рано много от тях започват собствен бизнес. Правят неточности и от време на време банкрутират, само че не престават напред.
Силният предприемачески дух
беше тласък за мен да основа Клуба на младите дами в бизнеса. В него са добре пристигнали всички, които имат блян към личностно развиване. Нашата цел е с наставнически стратегии и поддръжка да насърчим предприемаческата реализация. Дамите получават познание по какъв начин да започват бизнес, и то без капитал, а в контактите и срещите всяка седмица разискват хрумвания и проблеми. Някои направиха крачката и сътвориха своя компания, има и такива, които започнаха взаимни инициативи. Доста са случаите, в които млади дами се причисляват не тъй като имат концепция за съответен бизнес, а тъй като желаят да са във вдъхновяваща среда, която ги подтиква да се развиват.
Вътрешното ни изследване сочи, че 98% от участничките в Клуба са се завърнали от чужбина, откакто са учили или работили там. Повечето от тях споделят, че са отишли зад граница, с цел да видят по какъв начин е там, да натрупат опит. Но всички те държат
да приложат наученото в България
Промяната, за която мнозина приказват, зависи от всички нас, включително и от нашето потомство. Ако я чакаме наготово, това ще трае дълго. Ние, младите, би трябвало да сме моторът. Всички, пристигнали при нас, споделят, че чувството за родно и благо ги тегли назад в България. Животът тук е по-цветен и по-забавен, дружно вършим най-различни събития. И дружно се развиваме. За една година Клубът притегли над 60 участнички. В Дамския клуб „ Бизнес на високи токчета “, с който сме свързани, са над 1000 дами с сполучлива бизнес история и всяка от тях е подготвена да поддържа безусловно начинаещите. Вече имаме представителства в Букурещ и Виена, във Варна и Бургас.
Моето предопределение е да съм в интерес на другите. Ролята ми е да групирам хора и да обезпечавам всичко това, което им е нужно, с цел да разпрострат своя капацитет. На мен самата ми предстоят още четири години образование за психотерапевт, като в същото време не преставам да работя за интернационална компания. Клубът остава моята най-голяма пристрастеност.
Галя Кожухарова създател и притежател на Galisima1:
Смелост и подготвеност за нови маневри
Грешките се заплащат скъпо, само че те са най-ценните ни уроци
Отраснах в Сливен, там приключих колеж по публично хранене, само че осъзнах, че призванието ми не е да стана началник готвач. Бях избрала тази компетентност, с цел да имам добра специалност в запас. Насочих се да изучавам задочно маркетинг в частен лицей. През 2008 година стартира рецесията, тогава се появи и първата ми сериозна връзка. Двамата взехме решение да опитаме шанса си в чужбина. Заминахме за Белгия, установихме се в Брюксел. Мотивацията ни беше да спестим пари и да си купим лично жилище.
Пътят беше бодлив и сложен
Започнах да изучавам френски, само че не след дълго се преместихме в Антверпен, фламандската част на Белгия. Това наложи да изучавам фламандски и се искаше много да напредна с езика, с цел да може през бюрото по труда да си намеря работа. Българка от този курс, омъжена за локален човек, ми оказа помощ да намеря първата си работа. След това се отвори опция да се трансферира в дребна фабрика за ръчен шоколад в Лиеж. Двамата работехме в разнообразни смени, съвсем не се виждахме и в един миг, откакто бяхме сбъднали фантазията да си купим жилище на погашение в Сливен, връзката ни се разпадна. Затова:
Внимавай какво си пожелаваш
Във фабриката за шоколад станах продавач съветник. Комуникацията с хората доста ми харесваше. Това продължи към две години и след това настъпи пандемията. Мислех да се установя в Белгия, само че отвред чувах предизвестия по какъв начин коронавирусът ще промени живота на всички. Българите от моя кръг един по един започнаха завръщане в България и започнаха да ми приказват какъв брой е хубаво да си в родината си, по какъв начин камъкът си тежи на мястото.
Когато пандемията ни връхлетя и се наложи да заставам сама, затворена у дома, се появи мисълта, че това е моментът да се върна в България, с цел да допринеса и аз с нещо за развиването на страната си. Успях да си дойда първо за малко и записах своя компания. Нарекох я Galisima1, с желанието да стана номер едно. И първото, с което се захванах, бе да продавам Millésime Chocolate - специфичен белгийски шоколад от компанията, в която работех. Мислех, че както там, по този начин и тук, всичко ще върви без усложнения. Но се оказа, че е доста по-сложно
да си капитан на кораба
тъй като той носи цялата отговорност за всичко. Намерих си съучастник, който работи в същата белгийска компания. Започнах да изучавам и да встъпвам в тънкостите в ръководството на личен бизнес, само че и да се сблъсквам лице в лице с проблемите. Това стана причина да се преместя от Сливен в София, където пазарът на първокласни и гурме артикули е надалеч е по-голям.
Вече имам убеденост, че съм направила вярната крачка. Открих хора и бизнес организации, които да ми оказват поддръжка. Намерението ми е да отворя свое малко магазинче, в него ще провеждам и събития за дегустация, в които да представям по няколко продукта от белгийския шоколад с история.
Вярвай в себе си
и ще успееш, без значение от събитията – това стана мое мото. Опитът, който натрупвам, доста ми оказва помощ. Направих неточности, за които си платих, само че те са ми обеца на ухото. Гледах какво вършат „ огромните кораби “, взех решение да работя като тях. Но тези „ маневри “ не бяха за моята дребна лодчица. Това ме научи да съм по-предпазлива.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ