Как да освободим порасналото дете от нашата опека
Много майки и бащи неправилно имат вяра, че процесът на обособяване на децата от родителите значи „ завършек на любовта “. Това не е по този начин.
Важно е да не робувате на легенди и да помогнете на детето си безболезнено да стигне до прочувствена зрялост.
В процеса на раздялата вземат участие две страни: детето и възрастните членове на фамилията.
Майките и татковците, а постоянно и бабите, мъчно понасят прочувственото и физическо обособяване от рожбата си.
Така, без да желаят, могат да попречат на естествените процеси на израстване. А, с цел да бъде човек сполучлив и свободен, би трябвало да се научи да разчита на себе си, на личното си мнение и да поема отговорност за дейностите си.
Основното нещо, което би трябвало да предадете на детето, е, че то е абсолютно скъпо за вас. Просто тъй като е такова, каквото е и вие сте подготвени да го подкрепите във всеки един миг, а освен когато е положително и чинно, обяснява психотерапевтът Екатерина Верченова и споделя кои са най-популяните легенди.
Мит 1. Порасналото дете ще спре да обича и почита родителите си
Като начало си коства да преразгледаме самия термин. Раздялата значи психическо съзряване и обособяване на детето – финансово, функционално и прочувствено. И на практика то се кове още от първите години на живота – сякаш най-отчетливо стартира с приближаване рецесията на третата година, когато то мълчешком декларира: „ Аз съм персона “.
Детето в този миг стартира да изследва света независимо, пробва се да направи нещо по собствен метод - не по метода, по който родителят чака.
Това е отправната точка на раздялата и тук най-важното е да не пречите на неговата самостоятелност.
Създавайте обстановки за " взимане на решения ", само че без да нарушавате избрани граници. Например, има правила, които би трябвало да се съблюдават и да не се нарушават: зъбите се мият заран и вечер преди лягане, след игра играчките се прибират по места, лягането вечер е в 20:00 (21:00 – съгласно възрастта).
Но в това време то може единствено да избере да облече алена или зелената тениска през днешния ден и кого да предложения на рождения си ден или за игри вкъщи.
Съгласете се, малко евентуално е детето да спре да ви обича единствено тъй като има право на елементарен избор.
Когато тръгне на детска градина, фокусът на вниманието му се уголемява. Авторитет към този момент имат и учителят, и връстниците му. Емоционалната връзка с родителите през този интервал се разхлабва – това също е част от разлъка.
Важно е да го оставите да преживее страстите на раздялата, да не се поддавате на съжалението и желанието да го „ спасите от страдалчество “ - това ново прекарване е доста належащо за детето. И по-нататъшната му акомодация и развиване значително зависи от това по какъв начин майката реагира на раздялата.
Бъдете сигурни, че нито доверието, нито любовта ще пострадат, в случай че позволите на детето си да стане малко по-независимо.
Когато то се пробва да позволи спор с връстниците си, е по-добре да не се намесвате незабавно, а да му дадете опция единствено да го позволи и да усети своята значимост и мощ.
В ученическите години то има още повече благоприятни условия да изрази себе си. Тук главният индикатор, че се оправя е, до каква степен към този момент е станало независимо: поддържа ли ред в стаята си, умее ли единствено да разпределя домашните и другите си отговорности.
Ако се оправя, това е доказателство, че предходните години родителите му не са изземали самодейността.
Продължавайте в същия дух. Няма потребност непрестанно да стоите зад зад тила на първокласника. Оставете го да събере и подреди раницата си, да си приготви облекла за учебно заведение - не го лишавайте от опцията да се развива.
Бъдете търпеливи и поредни и не се оставяйте да бъдете манипулирани. Един ден детето ще ви е признателно по тази причина.
Най-яркият интервал на разлъка следва – това е юношеството. Тук степента на взаимозависимост от родителите е доста понижена.
Уважавайте персоналното пространство на детето си, неговото въодушевление и мнение. Не нахлувайте в стаята му, без позволение, не решавайте разногласията от позиция на силата. Опитайте се да останете неутрални.
Не забравяйте, че вашият наследник или щерка са обособени хора и ще желаят един ден да имат самостоятелен живот.
По-вероятно е да запазите уважението на младежа, в случай че не го притискате.
Мит 2. Раздялата би трябвало да се случи на избрана възраст
Човек може да се смята за самостоятелен, когато е в положение да разбере какво е значимо за него в живота и какво той в действителност желае (а не родителите му).
Кога ще приключи „ раздялата “?
Няма предписание – самостоятелно е. За някой настава на 16-годишна възраст, за различен по-рано – на 14, а трети даже на 30 и на 50 не доближават до прочувствена зрялост и желаят да поемат отговорност за живота си.
Много фактори се намесват, само че най-често родителите са тези, които въздействат отрицателно упражнявайки хиперзащита, операция и подценяване опциите на децата си.
Младият мъж към този момент не живее с родителите си, само че в това време те непрекъснато се обаждат с въпроси „ къде си, с кого, по кое време ще се върнеш? “. Позната обстановка?
Тази обсесивна демонстрация на угриженост е пагубна. И в случай че той не се съпротивлява, а разрешава на мама и баща да се намесват в живота му и да го управляват, това ясно демонстрира, че към момента е обвързван с тях посредством прочувствена пъпна шнур.
Последиците от такова отношение могат да донесат неприятни изненади: нерешителност, взаимозависимост, тъй като е привикнал някой да управлява и управлява живота му.
Продължава на страницата на Новите родители
